Влезте в редиците на Гриша

Ревю на „Сянка и Кост“ от Лий Бардуго и Егмонт България без спойлери.

Корицата на Българското издание

Корицата на Българското издание

Около „Сянка и Кост“ се вдигна много шум. Дебютният роман на Лий Бардуго още след излизането си през Юни намери място в списъка на  New York Times за най-продавани книги.  На запад за книгата вече три пъти е печатан нов тираж, а романът може да се похвали със странно постижение – печели отличието на Амазон „Книга на месеца“ в две категории едновременно – „Детска литература“ и „Литература за възрастни“. Три месеца по-късно от Dreamworks закупуват правата за филмиране на „Сянка и Кост“, като продуцент на лентата ще е същият като на „Хари Потър“ – Дейвид Хейман. Нека да видим за какво точно се вдига цялата тази олелия:

Равка е в във война. Заплахата не е едностранна, а положението още повече се утежнява от факта, че страната е разцепена на две от Долината на смъртната сянка. Tук се включват Гришаните – воини, чиито сили за обикновения човек изглеждат магически. Те сформират Втора Армия, която помага на Първа Армия (обикновената войска), като една от главните им задачи е да осигуряват преминаване от изчочната към западната част на Равка през Долината, в която дебнат непрогледен мрак и създания на сянката, които очевидно оценяват високо вкусовите качества на човешкото. Минаването през Долината без да се превърнеш в нечия вечеря е доста трудоемко. Мястото (още познато като Безморие) е било създадено преди стотици години от нездравия и пълен с болна амбиция ум на тогавашния Тъмнеший (предводителя на Гришаните). Сега Гришани и войници са принудени да работят заедно въпреки различията си, за да оцелеят.

Лий Бардуго

Книгата се разказва в първо лице от Алина Старков – помощник картограф в Първа Армия. В началните страници я заварваме на път към Безморие, ужасена от факта, че ще трябва да пресече Долината. Алина е незабележителна, слаба и не особено добра в нищо. Тук вече може би се сещате какво се случва – познатата ни формула от тийн романите – незабележимо момиче + неоткрити способности = последна надежда/спасител/герой. В Долината Алина открива, че дълбоко в нея има заспала сила, която е единствената причина за оцеляването както на нея, така и на част от нападнатите войници. Разбира се, вестта за стореното от нея се разпространява и Алина е отведена в столицата, за да се обучава сред редиците на Гриша.

От този момент нататък започва развитието на новооткритата гришанка. С представянето на Алина в кралския двор и започването на обучението й сред себеподобните й започват и промените в момичето. Те не са винаги в положителна посока, като смело мога да твърдя, че на несигурното момиче от първите страници е много по-лесно да се съчувства отколкото на жената от по-късните страници, която повече от необходимото се увлича по роклите и огледалата. Това, че на мен не ми харесва обаче, съвсем не означава, че държанието на героинята не е правдоподобно. Развитието й е абсолютно оправдано и очаквано и допринася за проумяването на движещите я сили. Неизбежно ще станете съпричастни с възходите и паденията на героинята, които я преследват из страниците на книгата. Освен Алина се запознаваме и със сегашния Тъмнеший – очарователна и мистична фигура, Женя – гида на Алина в непознатия свят на дворцовите отношения, Мал – вечно позитивния приятел от детство на гришанката, Багра – древна учителка, която не приема нищо от по-малко от съвършенство, и много други. Всички герои са свързани в едно голямо кълбо от взаимоотношения, които дори не предполагаме че съществуват, което малко по малко се разплита. Всеки от героите си има своите основателни причини, пораждането на които е напълно правдоподобно. Бардуго е свършила работата си чудесно, като във вече създадената интересна митология поставя герои, които се чувстват като реални за получаването на един прекрасен краен продукт.

Динамиката на книгата е перфектна и независимо дали заедно с Алина откриваме тайните на света на гришаните или ставаме свидетели на ужаса на Долината, няма нито един скучен момент. Авторката се е вдъхновявала от руската митология и много от нещата в книгата звучат познато – дори ставаме свидетели на някои нашенски празници. Целия роман носи усещането за приказка и забавлението при прочит е гарантирано. Стилът на писане е лек и лесен за четене. Емоционалният заряд е наистина голям и в нито един миг няма да останете безпристрастни към приключението на Алина и няма да разберете кога сте стигнали до последните страници на книгата. „Сянка и Кост“ носи в себе си неочаквани изненади, предателства, война, смърт, промяна, истинска любов и много приключения. За трилогията Гриша ще се говори още много, особено с наближаващото излизане на последната книга и предстоящите филмови адаптации. Силно препоръчвам като неангажиращо четивo както за малки, така и за големи.

 

Моята оценка:
История – 5+
Герои – 5,50
Стил на писане – 5,50
Eлементи на изненада – 6
Теми за размисъл – 3
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – 5
Степен на оригиналност – 4
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 6

Общ успех: Мн. Добър (5.20)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
1 коментар

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |