Хипита и предпазни колани

За когото не му се гледат „Междузвездни войни: Мандалореца и Грогу“ след тъжното ми ревю за филма, има и друго ново предложение по кината – хорърът „Пасажерът“. Той си е типичен филм на ужасите, в който млада двойка, живееща в бус, е преследвана от мистериозна и смъртоносна зла сила. Прави ли Passenger нещо революционно или поне впечатляващо? Определено не. Покрива ли минималните изисквания за жанра си? На косъм.

Да започнем с хубавото във филма, защото то е доста малко и с него ще свършим най-бързо. Идеята за демон или каквото е там злото същество е доста добра. Наистина, пътуването нощем може да бъде доста страшничко. Само ти и придружителят ти в колата, сами насред нищото, в пълен мрак, където единствената светлина идва от фаровете ви. Дори клоните на дърветата могат да изглеждат страшни или да ви заприличат на някакви изродски форми. Та определено има потенциал. Даже в 1-2 момента той е докоснат – първия го виждате в началото на трейлъра, а вторият е свързан с един прожектор… Трябва да призная, че и финалът като цяло ми хареса. Интересно е също, че героите са нещо като хипита, които са взели смело и нестандартно решение – да зарежат градското ежедневие и да заживеят на пътя, макар и единият да го иска повече от другия, което носи известно напрежение във връзката им.

Лошото е, че като цяло този потенциал не е реализиран, а сценарият е доста мързеливо написан. Героите постоянно взимат тъпи решения, за да могат да им се случват страшните неща, а още по-голям грях е, че когато е удобно на сценария, тези тъпи решения им се разминават, за да може сюжетът да върви напред. Дупките в него са съизмерими с тези по българските пътища. Има някакви правила за функционирането на Пасажера, които героите да откриват малко по малко, но те не са особено оригинални или постоянно работещи. Самият Пасажер на моменти изглежда като обикновен чичак, а не като зъл демон. Гримът му е подобен на този на Монахинята, но тя някак си беше докарана по-страшна и демонична. Повечето плашещи моменти са доста предвидими, а героите, въпреки интересният хипарски елемент, са доста безлични и ни е трудно да ни пука дали ще им се случи нещо. А в редките моменти, когато все пак има реални смъртоносни последствия от появите на Пасажера, те изглеждат доста евтино и разкриват твърде скромния бюджет на филма.

Въпреки че обикновено ревютата ми стават дълги, тук сякаш нямам какво повече да кажа. Наистина „Пасажерът“ е съвсем обикновен хорър, с типични за жанра слабости, който вече сте гледали в други форми. Но все пак, ако сте върл фен на ужасите, няма да ви спирам да го гледате. Ясно е, че разпространителят не залага много на него, а и аз нямам за какво да го похваля особено, но в крайна сметка – издържали сме далеч по-големи тъпотии през годините. И, за да съм напълно честен, въпреки на моменти мудното темпо, нямах период, който бих предпочел да съм проспал, както имах в „Мандалореца и Грогу“. Та ако ми се налага да избирам между двата филма за уикенда, ще избера този, макар и с неудоволствие.

Моята оценка:

История – 3,50
Герои – 4
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5
Eлементи на изненада – 3
Теми за размисъл – 3+
Емоционален заряд – 4
Фантастични елементи – 5
Саундтрак – 4-
Старание на екипа – 4
Маркетинг, промоция и хитов потенциал –4

Общ успех: Добър (3,95)