Фентъзи за умни и добри деца

Рядко се среща български фентъзи роман, който да е сполучлив не само като замисъл и текст, но и като реализация. Обикновено родните продукции имат по нещо недообмислено, недонаписано, недоредактирано и недонаправено. „Мина, магиите и бялата стъкленица“ се извисява над средното ниво, избягва често срещаните горепосочени пропуски и напълно заслужено печели сравнения с „Хари Потър“ и други световни хитове в детското фентъзи. Още по-хубавото е, че тук не говорим за някой скрит диамант, на който никой издател не е обърнал подобаващо внимание – напротив, книгата е пусната от две различни издателства, като от доста време се разпространява по-доброто издание на MBG Books, което е с прекрасна корица и добра предпечатна подготовка.

Сюжетът на романа е напълно в стила на жанра си. Малката Мина, която живее в пансион в Балчик и двамата й нови приятели, близнаците Китан и Янил, се озовават в друг свят, където магията още е жива, природата не е повредена от човешки технологии, а зъл тиранин заплашва да унищожи всичко, което е добро. Оказва се, че именно Мина е орисана от съдбата да го победи. Но първо тя трябва да се ориентира в новия и непознат за нея свят, да се обучи в боя и магията от последните останали добри магьосници и да прости на доведения си баща за тайните, които е крил от нея. Романът е първа част от поредица, като завършек има, но все пак борбата срещу основния злодей тепърва предстои.

Наистина, в основната формула не откриваме нещо ново, но това в никакъв случай не означава, че книгата е скучна или предвидима. Напротив, на ниво детайли „Мина, магиите и бялата стъкленица“ се откроява по вдъхновяващо много начини и си заслужава четенето по всички критерии.

На първо място, грабна ме дълбочината на света, в който Мина и двамата близнаци попадат. Той е не просто вълшебен, което му е достатъчно, за да е различен, ами си има и собствен фолклор, изграден върху реалните персонажи Стопаните – Жената с крилатата риза, Момичето с рибя опашка, Старчето с дълга, предълга брада и Юначето с пламтящи очи и дребни крилца под мишци. Те са герои в многото приказки и легенди, които местните си предават и разказват, но взимат участие за момент и в историята на децата и магьосниците, като им помагат с информация и съвети. Могат да се нарекат третостепенни персонажи, не се появяват често, но присъствието им е постоянно, прави романа много по-дълбок и интересен от стандартната детска книга, а и мистерията около тях и почти божествената им същност е изключително интересна. Надявам се в следващите романи да научим повече за тях. Или пък не, може би енигматичните същества ще работят най-добре ако продължат да са забулени в мистерия и да съществуват извън Долната земя (нашия свят) и Горната земя (където се развива по-голямата част от действието). При всички положения, сигурен съм, че ще има още прекрасни поучителни приказки от Горната земя с тяхно участие (и, разбира се, култовия Слънчев гъсок), които предстои да бъдат разказани в моментите, в които героите си поемат дъх и опознават по-отблизо фолклора на вълшебния свят.

Много ми допада, че нашият свят е представен от България, като най-важното земно място са дворецът в Балчик и неговата прекрасна градина, които могат да се приемат като портал между измеренията. В повествованието има изобилие от български фолклорни елементи, а и за нюансите на текста много помага, че авторката е българка. Тук не става дума за натрапване на фанатичен национализъм, а просто за фентъзи, което е по-близо до душите и манталитета ни и не звучи като обезличена преводна литература. В комбинация с добрия стил, чувството за хумор и увлекателното повествование, тези елементи правят книгата лесна и лека за четене, но без да е несериозна като съдържание. Ако сте от родителите, които четат на децата си за „Лека нощ“, този роман е подходящ, нищо, че изглежда дълъг (около 280 страници) и няма картинки.

Прекрасно са изградени и героите в книгата, поне според стандартите на жанра. Децата не са досадни или малоумни, както често се случва в детската литература, нито пък са гениални, смели и безгрешни, както още по-често се случва. Намерена е златната среда – главните герои са схватливи и положителни, могат да служат за идоли и модели на подражание на малките читатели, но в същото време са и човешки същества с някои чудатости и недостатъци. Включването на възрастните в действието пък е чудесен начин романът да стане подходящ и за по-големи, а и да се покаже на малките, че никой не се ражда готов и без родители и учители не може. Магьосниците от Горната земя и Бран, доведеният баща на Мина, също са интересни и симпатични персонажи, чиято роля в историята е не по-малка от тази на децата (вместо да са само спомагателни образи, които да бъдат трагично убити по някое време, както формулата повелява).

Ако трябва да изтъкна недостатъци, може би ще спомена, че от време на време се случват малки неща, които всъщност не са необходими и претрупват текста (превръщането на децата в риби, някои кратки странични приключенийца, приказката с директорката Мишева), но определено не са достатъчно съществени, че да застрашат положителното възприемане на книгата. По-скоро ме притесни леко претупаният финал, в който всъщност нищо не се случи, оставяйки най-интересното за следващите книги. Апелирам Весела Фламбурари да има такива (или поне една такава), за да бъде историята разказана отначало докрай и добрите ми думи в това ревю да не увиснат във въздуха.

Накрая искам да напиша един абзац и за добрия маркетинг на книгата. Специална похвала ма MBG Books, които инвестираха в продукта и го представиха адекватно на пазара, и още по-специална похвала за самата авторка, която неуморно обикаля из различните градове и промотира книгата на най-различни деца, разигравайки сценки в духа на Горната земя, демонстрирайки чар и актьорско майсторство. Не знам доколко тези представяния се изплащат финансово, но е удоволствие да се присъства на тях и да се наблюдава един добър творец в действие. В днешно време не можем просто да напишем една книга и да очакваме от нея сама да се продава, трябва да положим и усилия хората да разберат за нея, буквално да стигнем до читателя. Весела Фламбурари знае как да грабне вниманието на децата, а текстът й напълно го заслужава. Дано усилията й се увенчават с все повече успехи, защото „Мина, магиите и бялата стъкленица“ спокойно може да се мери със световната детска фантастична литература и щеше да бъде международен хит, ако се беше пръкнала първо в САЩ или Великобритания.

Моята оценка:

История – 5+
Герои – 6
Стил на писане – 6
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 6+
Степен на оригиналност – 5
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5.50

Общ успех: Отличен (5.50)

Ревюто на Петя Ивайлова можете да прочетете тук.