Хванаха ли ловците духовете?

Поредният ребуут/рестарт/римейк/ре-нещо на култов франчайз от близкото минало е по кината и ще се опита да ви позабавлява, докато подсъзнателно се възползва от носталгията ви по вашите младост или детство. Практиката не е никак нова и отдавна е писнала на всички, тъй като такива опити обикновено завършват с провал – новите версии не са по-хубави от старите и не водят до съживяването на поредиците, с много редки изключения (Mad Max!). Въпреки това, много хора все пак си хвърлят парите, защото копнеят за това малко завръщане в славното минало, защото са се примирили с тенденцията или просто защото няма нищо друго интересно по кината (което обикновено не е вярно, но не можем да виним масовия зрител, че е информиран само за филмите със скъп маркетинг).

И все пак, след всеки следващ такъв ребуут/рестарт/римейк/ненужно продължение се натрупва по малко неприязън срещу мързела на Холивуд и наглите проекти на продуцентите, целящи просто да изцоцат парите на населението, без самите те да работят от любов към оригиналния материал или да си дават много зор да изкарат качествен продукт (отново, с много редки изключения). Тазгодишният „Ловци на духове“ отнесе натрупаното недоволство от тези холивудски проблеми, като пусна най-мразения трейлър в историята на Холивуд – гледан е 38 милиона пъти и има 1 милион дислайка срещу по-малко от 300 000 одобрявания. Причината, разбира се, се крие не само в мързеливия римейк, но и във факта, че той променя оригиналната концепция в полза на твърде често натрапваните либерални ценности като обръща половете на добрите герои – ловците на духове вече са жени, а секретарката им е мъж. Злодеят обаче си остава мъж. Sony пък реагира доста незряло като започна да трие негативни коментари в малоумен опит да поизчисти имиджа на филма (с което го загроби още повече). При все това, трейлърът дори не е чак толкова зле и с нищо не е по-лош от много други, минали по същия път преди него.

Има и позитивна нотка в цялата работа – с колосалното количество хейт, което се изля, очакванията са страшно ниски, при което оттук филмът може да върви само нагоре. Бокс-офисът от САЩ (там Ghostbusters излезе със седмица по-рано) е съвсем приличен (46 милиона долара), а одобрението в Rotten Tomatoes е 73%. Не че филмът наистина е толкова добър, просто е по-добър от това, което очакваме. Иначе е на ниво, което напълно отговаря на средностатистическия римейк/рибуут/рестарт/ре-нещо.

Сюжетът и атмосферата до голяма степен повтарят елементи от „Ловци на духове“ (1984). С малката разлика, че новата версия очевидно е правена с идеята да бъде гледана и от деца, докато старата първоначално не е имала намерение да бъде детско и затова на моменти има по-дебелашки шеги, каквито тук няма. Четиримата главни персонажи (без значение от пола им) установяват, че духовете не просто съществуват, но и заради един побъркан злодей може да нахлуят в нашия свят. Въоръжени с изобретателността и научните си знания (освен тъмнокожата, която е недообразована охранителка в метрото и се присъединява към екипа, защото е твърде несериозна, за да запази собствената си работа. С други думи, белите дами са учените, а негърката е тъпата и най-кресливата… Моля? Ама нали щяхме да се борим за равенство и борба със стереотипите?), те ще спасят света, напук на неверниците, критиците, липсата на пари и трудността да ловиш духове, за които току-що си получил доказателство, че съществуват.

Трябва да призная, че много от шегите в сценария се получават. Повечето са банални и играят на сигурно (тип скечовете в „Шоуто на Канала“ или „Комиците“ – сценаристите от 30 години се майтапят по един и същи начин и не виждат причина да го променят, щом има зрители, които още се връзват), но се намират и такива, които да ви разсмеят с глас. На мен лично това рядко ми се случва когато гледам комедия в кино. Така че успешните бъзици определено са в плюс, дори и да не са най-остроумните и дълбокомислените в киноиндустрията. Друг плюс са много по-скъпите и модерни ефекти – някои фенове биха предпочели повече практически ефекти, като в старите филми, но за мен компютърно анимираните духове бяха доста по-красиви и за предпочитане.

Забавно е също така, че идеята е четири жени да застанат в центъра на познатата история, за да се промотира полово равенство и да се търси разнообразие, но всъщност именно мъжете са най-интересните и забавни персонажи от филма. Крис Хемсуърт краде всяка сцена с присъствието си – героят му е много секси и много малоумен, но по наистина забавен и чаровен начин. Кратките появи на Бил Мъри и Дан Акройд събуждат интереса към ставащото на екрана, макар и да нямат пряко влияние върху сюжета, а ролите им нямат нищо общо с тези в оригиналните „Ловци на духове“. Злодеят в никакъв случай не е добре развит, но пак е сравнително интересен със своите странности и недостатъци (по-добър е от този на Питър МакНикъл в „Ловци на духове 2“, който си беше откровено дразнещ), с част от които дори зрителите биха могли да се идентифицират. Дори Чарлс Данс прави впечатление с двете си едноминутни появи.

Междувременно, четирите главни героини изглеждат банални, на моменти преиграват (особено Кейт МакКинън – русата инженерка, която прилича на лудата имитаторка на Пинк от британския Х-фактор, и се опитва да бъде също толкова луда, но не й се получава) и, ако са забавни, то е само в присъствието на мъж с тях пред камерата. Не искам да изглеждам сексист, защото не смяната на пола на главните герои е моят проблем с филма, а самите персонажи като такива. Две от жените се познават от деца, но не са се виждали от десетки години, една от тях е сравнително близка с третата, а четвъртата няма нищо общо с останалите. Въпреки това, секунди след като събират екипа и саундтракът пуска задължителната ремиксирана версия на Ghostbusters, за да покаже, че интродукцията е завършила и филмът най-накрая започва, четирите вече се държат една с друга сякаш са неразделни приятелки, израснали заедно. Целта е бъзиците им една с друга да се получат по-успешни и зрителят да си се представи подсъзнателно като част от тяхната сплотена и сговорна дружинка, но всичко е прекалено насилено и незаслужено. Същото важи и за голямата битка накрая, в която жените (отново, особено Кейт МакКинън) преиграват брутално.

Ако трябва да сме напълно обективни, старите филми, особено вторият, не могат да се считат за кино-еталони. Колкото и да са популярни и колкото и често да ги повтарят по телевизията, те също страдат от много недостатъци, а днес е трудно да се изтърпят отначало докрай. Затова и не мога да кажа, че новата версия е подигравка със старите, както някои фенове-пуритани твърдят още преди да са я гледали. Всъщност, ако сте от типа зрители, които обичат леки филми за развлечение, които да забравят веднага щом излязат от киното, „Ловци на духове“ (2016) е точно като за вас. Не се подвеждайте по хейта и не се поддавайте на сексисъм. Но също така не очаквайте нищо новаторско, нищо, надграждащо старите филми, и нищо особено впечатляващо. Просто поредният римейк/рибуут/рестарт/ре-нещо, което се възползва от носталгията ви. Все пак, не наказахте „Междузвездни войни: Епизод VІІ“ за нулевата му оригиналност, а му помогнахте да стане третият най-касов филм в историята, нали? Не се правете, че точно това ви е проблем и сега.

Моята оценка:

История – 4+
Герои – 4+
Режисура и ефекти – 5
Актьорска игра – 5+
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 3
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 5
Саундтрак – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4

Общ успех: Добър (4,48)