Играта на тронове е все по-завладяваща

Тази година „Игра на тронове“ направи може би най-силния си сезон досега. Действието беше далеч по-динамично, справедливостта най-накрая започна да се възцарява за най-страдащите персонажи, а зрелищата, изненадите и остроумните диалози отново бяха на познатото високо ниво, че и отгоре. Game of Thrones е сериал, който силно разчита на шокирането на зрителя и е прекрасно, че след толкова години той все още успява да го прави. Мелисандре е не просто вещица, а много дърта вещица, Джон Сноу се съживи и си върна Зимен Хребет, Ходор е такъв, какъвто е, заради неволното бърникане на Бран из времевите линии, Церсей взриви всичките си врагове заедно с половината столица, а Денерис най-накрая пое към Вестерос с цялата нужна подкрепа зад гърба си. Мотаенето на Джордж Р. Р. Мартин с книгите се отрази отлично на сериала, защото сценаристите разполагаха само с бележки, а не с готов текст, върху който да базират епизодите си, и това помогна за орязване на огромна част от материала и концентриране на действието върху важните събития, които трябва да се случат преди да стигнем до края. Същевременно, нещата изглеждат добре за почитателите на „Песен за огън и лед“, защото те ще бъдат компенсирани за спойлерите в сериала с много нов материал, когато Мартин се накани да я завърши. Е да, със сигурност основни моменти като края на Ходор и взривяването на църквата ще се появят и там по същия начин, но има толкова много герои и сюжетни линии, които сериалът дори няма да докосне, камо ли да развали, така че дано поне това да ви е утеха.

Въпреки че като цяло тази година нещата се развиваха много по-бързо (пътуването между континентите на Вестерос и Есос се оказа много по-лесно, отколкото изглеждаше в началото), историите на Аря и Денерис се протакаха немалко. В първите серии Денерис трябваше отново да се доказва на дотраките, а Аря да се бие с безликата по 100 пъти на ден, след което няколко епизода да гледа пиеса. И докато за нея това имаше емоционален резонанс, в историята на Денерис нещата изглеждаха уморително познати. За щастие, и двете стигнаха до положението, което чакаме от Червената сватба насам (въпреки това, лорд Фрей ще ми липсва – беше страхотен злодей), а именно започващи или поне на косъм от дългоочаквания си триумф. Може да не стана по най-добрия начин (победата на Аря над безликата в последната им битка и бързото й оздравяване са крайно недостоверни), но поне стигнаха там, където ги искаме. Междувременно, Тирион и Варис успешно компенсираха липсата на интересни развития като движеха сюжета на Есос и правеха сценките там по-забавни и остроумни, отколкото тези в Кралски Чертог. Явно остроумието зависи от тяхното присъствие, а не от конкретния град.

Столицата обаче си остана най-интересното място на събитията, особено с кинематографичните сцени (и вълшебния саундтрак) там в последния епизод. Церсей вече е тотално зла и очаквам следващия сезон да бъде по-откачена от Лудия крал, Джофри и Рамзи, взети заедно. Колкото и зла да беше досега, поне любовта към децата й я спираше от прекалени ексцесии. Без трите й отрочета тя няма за какво друго да живее, освен за да сее смърт и отмъщение към всички, които досега са я принуждавали да се крие, да лъже и да заговорничи в сенките. Джайм не изглежда много сигурен в думите си когато вижда възлюбената си на трона („Fuck everyone who isn’t us“), но Церсей ги възприема напълно буквално. Въпреки превръщането й в екстремен злодей, сцената, в която тя си го връща на последната оцеляла от религиозните фанатици, септа Унела, ми се стори по-удовлетворяваща и от тези, в които Рамзи и Джофри си получиха заслуженото. Не че и Церсей не я чака същото, но заслужаваше малко възмездие за причинените неудобства, а инквизиторката направо си го просеше.

Историята на новата кралица показва какво може да се случи когато жаждата за власт не е контролирана – Тивин, Тирион и Джайм не са наоколо, за да влеят здрав разум на Церсей, децата й вече ги няма, за да се съобразява с последствията за тях, преди да действа. Някой може да се чуди защо Церсей не плака над трупа на Томен така, както плака за Джофри и Марсела. Кралицата майка обаче явно отдавна е прежалила последното си дете и самоубийството му не я изненадва – веднъж, когато осъзна, че пророчеството от детството й ще се сбъдне, и втори път, когато малоумното й дете допусна да бъде манипулирано от фанатиците. Интересно дали Церсей осъзнава, че самата тя е виновна за решението му, и дали въобще й пука или просто се е примирила, че не й е писано да гледа деца, още по-малко пък крале. Догодина ще видим и как ще реагира Джайм на всички тези събития, но едва ли Церсей ще се трогне точно от него. Така или иначе, на Лена Хиди не й остава още много в сериала, защото терористичният акт на героинята й не може да бъде оставен без последствия.

Лорас и Марджъри бяха злощастни жертви на злобата на Церсей и е много неприятно, че историите им приключиха. Марджъри направи всичко възможно да спаси брат си, включително и да се престори на пречупена и с промит мозък. Тя притежаваше много умения, оказа се и най-умната в църквата, усетила, че Церсей крои нещо. Но, както сериалът неведнъж е показвал, да си най-умен и най-симпатичен не е гаранция за успех. За щастие, поне баба им оцеля, за да отмъсти за тях и да сипе още остроумни обиди наляво и надясно в оставащото й време. Даяна Риг играе Олена Тирел превъзходно, а Фин Джоунс и Натали Дормър тепърва чакат светлото си бъдеще в актьорските поприща – Фин ще играе Железния юмрук в следващия комиксов сериал на Марвел и Нетфликс, а Натали ще снима филми.

Интересно развитие имаше и при Мелисандре, която се оказа много повече от това, което изглежда. Вероятно никога няма да узнаем какво точно вижда тя в огъня и доколко Богът на Светлината действа чрез Червените жреци като нея, но поне знаем каква е истинската й същност – на уморена престаряла жена. Тя обаче получи нова доза увереност и смисъл в живота като видя в Джон Сноу истинския спасител. Дали тя ще има още сцени или нейната роля за историята е изчерпана, предстои да видим. Надявам се обаче около червените жреци и силата, която ги ръководи, да се задълбае малко повече, ако не чрез Мелисандре, то поне чрез Братството без знамена.

При Джон Сноу и Санса Старк-Ланистър-Болтън нещата се развиха според очакванията. Макар че Санса започна да проявява с една идея повече активност и акъл, тя все още не е достатъчно пораснала, за да играе играта на тронове. Ако се окаже и достатъчно тъпа, за да се обърне срещу полубрат си от ревност, че именно той е новият Крал на Севера, а нейният принос не се оценява, направо ще си заслужи да бъде разкъсана от белите бродници в последния сезон (или нещо подобно). Тя имаше няколко възможности да блесне и да вземе нещата в свои ръце през годините, но така и не го направи напълно. Въпреки това, тя вече осъзнава в какъв свят живее и поне не пречи на възмездието, когато то само идва при нея. Жалко е, че невинното момиче вече е толкова омърсено, че се усмихва докато хора биват разкъсвани живи от озверели кучета, но това е най-малкото развитие, което персонажът й можеше да претърпи.

Колкото до въпросния полубрат, той отново имаше цяла зрелищна серия, посветена на ключова битка с негово участие (беше страхотна, а направата й е много интересна, но все още епизод 2х09 е ненадминат в личната ми класация за серии от този тип), а в последния епизод най-накрая се даде (уж!) отговор на това вярна ли е теорията R + L = J, която сигурно сте мяркали из нета (тоест, че Джон е син на Регар Таргариен и Лиана Старк). Тук обаче все още е възможен обрат, тъй като няма стопроцентово потвърждение, а само още повече подсказки към нея. Да кажем, че в момента теорията е на 95% потвърдена. Което, естествено, би означавало, че Джон Сноу е сред най-вероятните кандидати за Железния трон, тъй като има и повече от необходимия генетичен фонд. Но пък това не е гаранция за нищо, а и последният обявен за Крал на Севера по подобен начин не приключи добре.

След като пропуснаха един сезон, Бран, Ходор и Мийра се завърнаха по експлозивен начин. Моментът с Hold the Door – Hodor беше страхотен обрат, който прекрачи границите на жанра (доколкото има такива). Сцената си е изцяло по замисъл на Джордж Р. Р. Мартин, който никога не е признавал делението между научна фантастика и фентъзи. Нещо повече, това беше един от най-трагичните моменти на смърт в сериала. Добродушният великан е бил орисан от съдбата (или от Бран, който все още не осъзнава пределите на силите си) да се жертва за спасението на младежите и да умре сам в студа, разкъсан от ледените зомбита. Последните имаха своя голям момент в миналия сезон при Хардхом, но и тази година не разочароваха. Да се надяваме да ги виждаме повече през следващите две години на сериала, които ще са и последни (и то не в 20, а само в 13 епизода – плачеща емотиконка). Нищо чудно това да не е последната намеса на Бран в миналото, а вероятно уменията му ще имат голямо значение и за настоящето и бъдещето.

Едно от огромните предимства на този сезон, освен доста по-динамичното развитие на сюжета, беше това, че най-накрая засетите семена с потенциал за интересна история порастват и дават плодове. Получихме много отговори на въпроси, за които феновете се чудим от маса време, реализираха се отмъщения, подготвяни от години. Целият този огромен набор от герои и места в богатата вселена, досега изглеждаща интересна, но леко хаотична, се оформи и концентрира върху ориентиране към без съмнение епичен край със значимите герои. Наистина, добрите персонажи много страдаха, понякога неоправдано и сякаш с цел да се шокират феновете, свикнали доброто винаги да побеждава, това дори отказа някои зрители (и спечели много други), но цялата инвестиция на време и усилия както от Мартин и екипа на сериала, така и от зрителите, започна да се отплаща. И ако в повечето истории добрите просто преживяват няколко несгоди и един-двама загинали герои, но хепиендът е задължителен и предвидим, тук той ще бъде двойно заслужен и трижди изстрадан, с което ще е много по-значим и въздействащ. И то ако изобщо се стигне до него, тъй като никога не се знае каква е следващата изненада в „Игра на тронове“. Именно затова този сериал е велик и има толкова много фенове, а не заради голотиите и брутализмите, както твърдят критиците му. Каквото и да се случи в оставащите 13 серии, то със сигурност ще има висок емоционален заряд и ще стъпи здраво върху грижливо полаганите досега основи на мащабния епос, отплащайки се за търпението и интереса на феновете и възнаграждавайки тези герои, които са демонстрирали най-адекватно поведение в играта на тронове.

Моята оценка:

История – 6-
Герои – 6-
Режисура и ефекти – 6
Актьорска игра – 5+
Елементи на изненада – 6
Теми за размисъл – 6
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 5.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6

Общ успех: Отличен (5,83)