„Имало едно време“, сезон 3 – ревю на Петър Атанасов

Измина още една година с „Имало едно време“ – сериал, който продължава да измисля нови и нови начини да омесва приказните герои от различни светове в Сторибрук, малко скрито градче на Земята, където магията е жива. Епизод след епизод, сценаристите пресичат пътищата на персонажи от на пръв поглед несъвместими произведения и извъртат неочаквани обрати в известните за зрителя сюжети.

Не знам колко още ще продължи този сериал. Тази година рейтингите са доста по-ниски от миналогодишните, но все пак „Имало едно време“ беше подновен. Ако догодина се възползват добре от хитовата в момента снежна кралица, то може и да получат пети сезон. След това обаче е трудно да се прогнозира.

Истината е, че колкото и интересен да е сериалът понякога, колкото и добри хрумки да имат сценаристите след три години мешане на класики, Once Upon a Time няма как да продължи вечно. Макар наборът от приказки, детски литературни творби и анимационни герои на Дисни да изглежда безкраен, трудно ще им е на сценаристите да задържат вниманието на публиката още дълги години, постоянно вкарвайки нови и нови елементи в Сторибрук. Все пак сериалът сам си наложи определени рамки и теми, от които не може да излиза – любовта, доброто и злото, изкуплението, реалността и мечтите и т.н. Каквито и злодеи да се пробват върху Ема Суон и приказното й семейство, то си остава именно приказно и в този смисъл ограничено.

Оттук нататък, всеки следващ нов злодей може да бъде интересен сам по себе си, но няма как да допринесе за кой знае какво развитие на основните герои. В този сериал единствено лошите могат да стават добри (и то по крайно нереалистичен и нестабилен начин), но не си представям например Снежанка изведнъж да се вбеси и да започне да избива съгражданите си. Винаги знаем какво да очакваме от нея. Проблемът е, че това важи за почти всички настоящи герои. Затова и само новите такива могат да внасят свежест в сериала (или пък пътуването във времето, при което старите такива да се преоткриват, което обаче едва ли ще се случи пак).

Затова и схемата на проблем след проблем няма как да издържи още дълго. Не е и реалистично. В края на всяка история се случва едно и също – тъкмо героите изглеждат сякаш са се справили с всичко и ще заживеят щастливо до края на дните си, когато изведнъж ново зло се пръква отнякъде и продължава да ги тормози. Идването на Зелена беше направено сравнително добре, но идването на жената на Робин Худ и Снежната кралица – не. Просто е абсурдно всичко това да стане от само себе си – медальонът на Зелена се самозадейства и отваря портала към миналото, Снежната кралица просто се пръква от нищото… И как пък все новият проблем се появява след решаването на стария, но не преди или много след това?

Защо задълбавам в такива детайли, питате? Да, това е приказен сериал, в който магията играе основна роля – дори да знаем част от основните му правила, няма как да знаем всичко, следователно почти всичко е възможно. Така на практика историята може да продължава вечно и както си иска. Да, но тя неминуемо един ден ще трябва да завърши и, за съжаление, този ден май не е толкова далеч. Много е важно сценаристите да успеят да завършат нещата така, че да почувстваме край за целия сериал, а не просто за текущата сюжетна линия от сезоновата половина. Тази година сценаристите имаха две такива възможности (сякаш през цялото време са очаквали да ги спрат заради по-ниските рейтинги), които бяха красиви, но и изпуснати.

Спомнете си края на епизода, в който Румпелщилцхен жертва живота си, Реджина връща Сторибрукчани в Омагьосаната гора, а Хенри и Ема се връщат в Ню Йорк без спомени. Моментът имаше силен емоционален заряд и с леки промени спокойно можеше да послужи за край на целия сериал. Добър финал можеше да се получи и с края на историята за Зелена – Снежанка и Принца се радват на новото си бебе, Реджина и Робин Худ на новата си любов, а пътуването назад във времето допринася за качествен финал и описване на пълен кръг в историята на Ема.

Не че не харесвам сериала или искам той да свърши – и на мен ще ми бъде мъчно, когато този момент дойде. Сценаристите доказаха, че могат да измислят хубави финали (явно и те намират своето изкупление след „Загубени“). Но ако им се налага да измислят по два такива за всеки сезон, в който рейтингите падат и застрашават бъдещето на „Имало едно време“, то когато дойде време за истински край, може да се окаже, че вече са се изчерпали и са им останали само по-посредствени варианти.

Иначе това, което ми направи най-добро впечатление през този сезон, беше способността на сценаристите да продължават да измислят нови събития както за бъдещето, така и за миналото. Зелена идеално пасна в общата картинка – въпреки че беше измислена едва за тази година, идеята, че тя винаги е била там, обвързана и позната с половината герои, се възприема много лесно и неусетно. Същото виждаме и в „Имало едно време в Страната на чудесата“. Явно е, че няма да има проблеми и с напасването на следващите герои в няколко времеви линии, и то без да се намалява количеството изненади и обрати – сценаристите са достатъчно опитни и внимателни, за да не допуснат противоречия с вече установени събития. Може би заради това си качество историята със Зелена ми е една от любимите за целия сериал.

Не че тя нямаше слабости и отново основното ми оплакване е свързано с нереалистичност. Представете си, че вие сте най-мощната вещица в Сторибрук – Злата кралица не може да ви стъпи на малкия пръст. Планирате да се върнете назад във времето, за да поправите злините, които са ви сторени, тоест всичко, което вършите сега, е без значение, защото и без друго ще бъде изтрито от времето. Защо й е тогава на Зелена да се прави на бавачка и да бъде толкова пасивна през цялото време? Защо просто не избие всички герои и да остави само Снежанка, колкото да роди и да й достави последния необходим елемент за магията? Да оставиш всички тези хора живи в такъв момент (а все пак си ЗЛА вещица, дори най-злата, живяла някога) е като да си просиш накрая да те победят.

Не ми хареса и краят. Въпреки че ако се беше случило това, което очаквах – Зелена да започне да става добра, щеше да е банално, внезапната смърт изглеждаше още по-безсмислена. А пък и ми писна с тези постоянни залитания между доброто и лошото на първоначалните злодеи. Защо му беше на Румпел да се връща към лошотията си (имам предвид, освен защото ако някой от вече изкупилите вината си герои не се върне към лошата си страна, сериалът няма как да продължи), да убива вече беззащитната Зелена и, най-вече, да лъже Бел за камата? Колко пъти ще гледаме нелогични избори на приказни герои, които уж трябва да се стремят към доброта и любов?

Докато съм на вълна изтъкване на лошото, първата половина от сезона и историята с Пан се оказаха доста скучни. Отначало очаквах нещо далеч по-добро – имахме предпоставки за разнообразие с нов свят и излизане от Сторибрук, но повечето епизоди всъщност бяха просто протакане на скромния набор от планирани събития. Там проблемът с нереалистичността също го имаше. Пан може всичко и знае всичко. На него му трябва само Хенри. Защо тогава си играе игрички с цялата група новодошли роднини на момчето, вместо просто да ги избие и да си реши проблемите? Така или иначе, Хенри няма как да разбере, че изобщо някой е идвал за него.

Но не, в този сериал е много по-важно да няма смърт, отколкото да се мисли за реалистичност или за осезаема заплаха, тегнеща над героите. Дори не мога да изброя колко пъти в Once Upon a Time сме виждали някой да умира, след което да възкръсне или да се окаже жив. Така всякакви потенциални елементи на изненада или тъга при смърт на героите така се оказват с нулева стойност. Нима очаквахте саможертвата на Румпел в средата на сезона да е окончателна? Нима очаквахте смъртта на Зелена да не доведе до нови проблеми (пак добре, че засега е окончателна)? Нима очаквахте Нийл да не се появи в сюжета повече след смъртта си (той така или иначе не е бил сред първостепенните герои – нищо не му пречи да продължи да се появява от време на време в „спомените“, както досега. Или пък в следващия сезон някой да открие начин за нарушаване закона на магията, забраняващ връщане на мъртъвци, и отново да го видим в конкуренция с Хук за сърцето на Суон)?

Колкото до главната борба между добро и зло, тя също взе да омръзва. Във втори сезон Реджина стана изключително досадна с постоянното си лашкане между герой и злодей, в края на тази година, а вероятно и в началото на следващата, тази роля ще се падне на Румпел. Слава богу, в трети сезон Реджина беше доста по-постоянна и можем да кажем с относителна сигурност, че тя е от лагера на добрите. Стискам палци да не регресира отново догодина (което е напълно възможно след загубата на Робин Худ), защото ако стане, то от сапунения елемент ще избие толкова много пяна, че ще залюти на очите.

Честно казано, не знам защо ревюто ми се получава толкова негативно. Всъщност аз харесвам Once Upon a Time и го гледам с удоволствие. Определено много ми харесаха последните два епизода с пътуването на Ема и Хук в миналото, както и историята на Ариел. Зелена също бързо се нареди сред любимките ми. Способността на сценаристите да обединяват по прекрасен начин толкова много сюжети и толкова много герои продължава да ме изумява (докато гледах епизодите с Пан, гаджето ми ме попита какво гледам и какво се случва, без да има някаква представа какъв е този сериал. Трябваше да обясня, че в момента Снежанка, Чаровния принц, тяхната дъщеря Ема, която Джепето от Пинокио е изпратил на Земята като бебе, но сега е пораснала, бащата на детето и капитан Хук се опитват да спасят сина на Ема, който е отвлечен от Питър Пан, но с тях е и Злата кралица, която е осиновила сина, след като Ема се е отказала от него, както и Румпелщилцхен, който се оказа дядо на детето, а пък малката русалка Ариел и Робин Худ им помагат отдалеч. Смяхме се около 10 минути на резюмето ми, но истината е, че в сериала изобщо не изглежда толкова претрупано и абсурдно, колкото звучи, и това е знак за отлична работа на сценаристите).

Като цяло ми допада и концепцията за приказните герои, въпреки че по-горе отбелязах нейната ограниченост. Все пак е освежаващо да гледаш сериал за хора, които донякъде познаваш от детството си и чиито реакции можеш да предвидиш. Всъщност дори не ги възприемам като хора, а точно като приказни герои, с което си обяснявам задоволително тяхната честа повърхностност. И въпреки това, когато Ема, най-развитият и земен персонаж, се озова в приказния свят, тя се оказа също толкова добродетелна и доверчива, колкото обяснимо наивната й майка. И то без това да изглежда странно, нереалистично или не на място. Отново, това е заслуга на сценаристите, за която трябва да бъдат похвалени.

Няма да коментирам бюджета, защото въпреки че Невърленд изглеждаше като една и съща стая с изкуствени храсти, в която от време на време някой мести камъните, за да пресъздаде уж друго място, компютърните ефекти продължават да са на прилично ниво. Саундтракът продължава да е ефектен, макар и простоват, а актьорската игра е точно това, което се очаква от нея, без актьорите да си дават много зор (въпреки че Хенри ме дразни и честно казано нямаше да е зле ако Пан беше останал на негово място). Лана Парила (Реджина) отново изпъква най-силно, макар че и Ребека Мейдър (Зелена) направи много силно гостуване.

Общо взето, първата половина от трети сезон ми се стори най-слаба досега, но втората – най-силна след първи сезон. Once Upon a Time продължава да е интересен и удачен за малко по-сапунено прекарване на времето, но все пак ми се иска скоро да го завършат, и то по подобаващ начин. Би било доста трагично ако сценаристите се изчерпат, но продължат да мъчат героите си само за да трупат епизоди, а накрая телевизията да спре сериала без дори да му е направен хубав край.

Моята оценка:
История – 5
Герои – 5
Режисура и ефекти – 4.50
Актьорска игра – 5+
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 4+
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Общ успех: Много добър (5,00)

За ревюто на Петя Ивайлова кликнете тук