Изненадващо добър!

Липсват ли ви екшъните от 80-те и 90-те? Богати на боеве, престрелки и експлозии? Доста по-плоски, отколкото ги помним, но все пак забавни и задържащи интереса ни? Те сякаш си останаха в онези години, защото след това киното се промени. Днес пак има подобни филми, но са някак си сухарски, правени на конвеир. Е, една поредица от края на миналия век все още продължава (или по-точно, си прави мек рестарт) и, чудо на чудесата, определено показва готовност за нов живот и знае как да ни върне към забравеното изкуство на изключващото мозъка развлечение!

https://www.youtube.com/watch?v=RA2Fy_VQ2bw

Със сигурност „Хищникът“ ще ви изненада по много начини. От една страна, като за емнайста част от изчерпана поредица, той е неочаквано свеж, богат и жизнен. От друга, като за филм на ужасите с един от най-емблематичните хорър образи на разположение, в него има твърде много комедия и твърде малко игра със страха и напрежението, които искаме да чувстваме в жанра. Според това кое от двете ви е по-важно, отсега може да прецените дали искате да го гледате или не.

Действието започва още с първата сцена, която се развива в космоса, след което продължава много бързо и на Земята. Още преди петата минута ще видите това, за което сте си платили – разполовени трупове и гонитбо-престрелка със зловещия извънземен в джунглата. Едва по-късно идва един малко по-бавен увод, който да представи героите и да изостри апетита ви. Но след това, започне ли екшънът, държи докрай, със съвсем малки почивки. Със сигурност не мога да сравнявам това приятно филмче с шедьовъра Mad Max: Fury Road, но именно за непрестанния луд и пленяващ вниманието богат на детайли екшън в него се сетих, докато гледах. The Predator е далеч от нивото му, но пък е вторият най-динамичен и разнообразен екшън за последното десетилетие, който аз съм гледал, и това не е малко.

Не искам да навлизам в преразказ на сюжета, тъй като в него има един-два обрата и е по-добре да отидете без предварителни знания. Е, да, самият трейлър не си мълчи за най-голямата изненада, но докато не знаете кой какво и защо прави, няма нужда да се притеснявате от спойлери. Важното обаче е друго – героите тук са неочаквано симпатични и забавни. Те са войници-мачовци, но също така имат и уязвима страна – всеки си има някаква история и е малко или повече луд. Доста е удовлетворяващо да гледаш как групата се сплотява и колко интересен и забавен, но същевременно с трогателна лична драма, може да е всеки от повредените войници. Не са просто картонени фигури, които са там, за да бъдат разпарчетосани от хищника. Е, не са и дълбоки образи, но като за екшън е повече от достатъчно да са човешки и симпатични.

Друг голям плюс на „Хищникът“ е, че отлично се възползва от R-рейтинга си (забранен е за лица под 16). Това означава, че в него могат да се псуват и кълцат както им душа иска. Но, за разлика от много други филми (например „Логан: Върколакът“, където това беше един от малкото грехове), псувните не са самоцелни, а обогатяват персонажите и историята, правят ги по-човешки. Кървищата са самоцелни, но това си идва от жанра. Дори така, пак са използвани с мярка, не прекалено много. По-скоро би било тотален резил да се откажат от бруталните убийства, само за да вкарат и по-малките тийнейджъри с лесно погнусяващи се майки в кината.

Изобщо, Шейн Блек (един от актьорите на оригиналния филм се завръща като режисьор) и Фред Декър (неговия помощник в сценария) са седнали и хубаво са си помислили какво е направило Predator от 1987 г. успешен, та да го приложат и тук. Някои от по-тъпите моменти изглеждат като да са тъпи нарочно, да не би оригиналът да бъде засенчен от ъпдейта си. Всичко е изпипано така, че да не си личи, че някой се е старал върху него (макар че, без да задълбавам в подробности, някои проблеми по продукцията и монтажа все пак си личат). Друго, за което заслужават похвала, е устояването на изкушението да спретнат любовна история, въпреки че пред главния герой има две красиви жени – Ивон Страховски и Оливия Мън. Едва ли някой нормален мъж би отказал на коя да е от двете, но тук американският снайперист гледа първо да си свърши работата и да утрепе гадното извънземно, заплашващо сина и планетата му, пък после евентуално да мисли за женски задници. Самите дами пък са достойни героини сами по себе си.

Разбира се, филмът си има и много недостатъци. Много елементи на сюжета изискват да изключите мозъка си, за да не им се дразните. И тъй като се предполага, че сте последвали негласно дадената инструкция още след първите кадри (или поначало нямате акъл за две стотинки), Оливия Мън се включва от време на време, за да ви разказва какво е станало. Вие сте го видели току-що, но тя иска да ви го обясни, ако случайно не сте го разбрали. Теми за размисъл не се повдигат, а ако има подобни елементи, те са болезнени клишета. Синът на главния герой уж е аутист (според промоционалните материали) и това по принцип е шанс зрителят да се запознае по-подробно със състоянието, но май никой от екипа не знае какво точно е аутизъм и не се интересува. Същото важи за Синдрома на Турет, посттравматичния стрес и другите психически проблеми. На моменти пък комедията отива твърде далеч, например с хищническото куче. Изобщо, всички грехове, които повечето безмозъчни филми притежават, са налице и тук.

Отделно от това, феновете на поредицата вероятно ще се разочароват, че човешките персонажи са в центъра на нещата, а не титулярният хищник и гонитбите с него, както и че главният герой не е достоен заместител на батко Арни. Разбира се, никому неизвестният Бойд Холбрук не се и опитва да влиза в големите обувки на предшественика си – напротив, неговият герой, макар също да е мачо, е доста по-различен и не търси сравнения. Също така, хищниците вече не са просто жадни за кръв извънземни, изтребващи ни за забавление. Филмът задълбава повече в тях, прави ги същества с мотиви и дългосрочни цели. Което е добре за мен, но едва ли ще се понрави на феновете, които просто искат машина за убиване, без излишни усложнения.

Ако сте чели мои ревюта, знаете, че хич не обичам тъпи филми с елементарни сюжети. Екшънът не е любимият ми жанр и не съм фен на фантастиката заради битките и по-голямото разнообразие от начини да убиеш някого, което тя предлага. Но от време на време излиза нещо, което успява да ме впечатли и да ми докаже, че не е задължително един филм, правен за хора с изключени мозъци, да е тъп. Определено екипът се е старал много, сценаристът не е претупал работата, актьорите не са отишли заради единия хонорар. Усеща се както фенска любов към поредицата и филмите от едно време, така и свежия полъх на новото – както например в „То“ или „Странни неща“. Да, това означава, че ужасът често отстъпва на комедията (и тя в случая е сполучлива, стига да не се подиграва на хората с умствени проблеми, което никак не е политкоректно), но също така, че сюжетът и героите са с една идея по-дълбоки и филмът като цяло е много по-емоционално ангажиращ и впечатляващ. В крайна сметка, за мен това е важното, а не са много заглавията, които го постигат. Ако има какво да ме грабне и да задържи вниманието ми, спокойно мога и аз да изключа мозъка си и да се насладя, след което да препоръчам и на вас да направите същото.

Моята оценка:
История – 5
Герои – 5.50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5.50
Eлементи на изненада – 5+
Теми за размисъл – 3-
Емоционален заряд – 5.50
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 5+
Старание на екипа – 5+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Общ успех: Много добър (5.10)