Как е от другата страна?

Ревю без спойлери на сериала Counterpart, вече завършен с два сезона и общо 20 епизода

Един доста интелигентно направен сериал сякаш вдигна шум преди премиерата си, но след това мина някак незабелязано. Counterpart, или както са го превели на български от HBO – „От другата страна“, има интересна концепция, насочена към хора с уклон към философски размисли и любов към шпионски трилъри. Ако още не сте го гледали, прочетете това ревю, за да видите дали ще ви допадне.

От трейлъра сериалът изглежда доста вълнуващ, и донякъде е такъв, но не по обичайния начин. Екшънът в него е сравнително малко, предимно се набляга на шпионските игри, драмата и философските размисли по идеята за огледален свят.

За какво става дума – Хауърд Силк е обикновен (и доста възрастен) служител на мистериозна организация, наречена Офисът. Всеки ден за последните 26 години той ходи на работа без да знае какво всъщност върши. Един ден обаче това ще се промени – той ще открие, че съществува огледален на нашия свят, където почти всеки си има свой двойник. „Копирането“ на световете е станало през 1987 година и оттогава те се развиват самостоятелно – така двойниците са имали много време да се развият като съвсем различни личности. Този на Хауърд например е майстор-шпионин и може да убива безмилостно, докато оригиналният (всъщност, не се знае кой свят е оригиналният, но така наричаме този, с чиято гледна точка започваме) е мил и хрисим човечец, треперещ за здравето на жена си и стабилността на живота си. Скоро ще се окаже, че между двата свята, които поддържат сложна дипломация и крехък мир помежду си, се е заформила голяма конспирация, която заплашва нашата половина с големи беди.

Хауърд и Хауърд не горят от нетърпение да се запознават един с другиго.

Концепцията на сериала е наистина интересна и повдигнатите теми за размисъл са много богати. Как биха се развили два паралелни свята? Могат ли те да си сътрудничат и да си имат доверие? Неслучайно именно Берлин е избран като локация на прохода и посолствата на двата свята – градът доскоро е бил разделен от стена, а гражданите му са живели като затворници заради правителствата си. Как бихте се разбирали, ако срещнете вашия двойник? А ако се окажете в чуждия свят, сред хора, които уж познавате, но всъщност са други?

Разбира се, сериалът малко преувеличава възможностите за грандиозни разлики, за да докара елемента на шпионския трилър и драмата. В повечето случаи показаните двойници си нямат доверие, дори се убиват един другиго, което не ми се вижда много реалистично – все пак става дума за един и същи човек, разделен в две тела. Колкото и различно да са живели, няма логика да не си вярват и да не се подкрепят взаимно. Само един персонаж има добри, даже интимни отношения с другия си аз, но той пък е злодей. Това обаче са дребни кахъри, защото повдигането на въпросите е направено достатъчно качествено и интересно, а след края на епизодите спокойно можете да изпаднете в размисли за своя собствен двойник – дали той би се справил по-добре в другия свят, какви разлики би могло да има помежду ви, доколко различни ще сте се оформили.

Първоначално количеството герои може да ви дойде малко объркващо, но до края бързо ще се ориентирате кой с какво е важен.

Много добре са разработени трилърът и мистерията. Защо е цялата тази потайност? Кои са мениджмънтът и какво целят? Кои са лошите и какво подготвят? Кои са добри и ще се окажат лоши, кои са лоши и ще се окажат добри? В първи сезон всичко е доста отворено и неясно, но във втори сценаристите сякаш получават предзнаменование свише, че нямат много време, и бързо навързват всичко, отговарят на въпросите и създават задоволителен финал, без да претупат ни един момент или персонаж – всичко има своята логика, дори наглед случайни елементи от първи сезон.

Актьорската игра в повечето случаи е на високо ниво, макар и сред младите да има някои издънки. Джей Кей Симънс неслучайно е носител на 3 големи награди и 30 номинации. Оливия Уилямс ми е любимка още от Dollhouse, тук е малко по-стара, но също толкова чаровна, строга и енигматична. По някое време се появява и Джеймс Кромуел, който отдавна се е доказал, обаче тук се дъни с акцента си – както когато се мъчи да говори английски като немец, така и когато се мъчи да говори немски. Хари Лойд е най-труден за понасяне сред младите, основно заради склонността му да си върти главата и да гледа събеседника си в профил, когато се прави на изненадан (изглежда странно, смешно и разсейва). Но като изключим тези малки проблеми, актьорите и режисурата са добри.

Епизод 02х06 не включва нито един главен герой, но ни разказва как започва всичко по доста въздействащ начин.

Противоречивият елемент в сериала е изборът да се направят повечето герои възрастни хора. От една страна, това е доста свежарско и европейско, което е необходима глътка въздух в доминацията на американски сериали с прелестни млади актьори в 90% от ролите (и поява на възрастни само когато трябва да умрат, за да израснат важните). Също така, специално при двамата главни герои – Хауърд и жена му, възрастта не играе голямо значение за способностите им като екшън герои или майстори-шпиони. Даже напротив, лекотата, с която се справят с някои ситуации, може да се дължи само на годините им опит. Така те стават някак по-реалистични, симпатични, истински.

От друга страна, „От другата страна“ (уверявам ви, повторението е случайно) очевидно е насочен към по-възрастна и интелектуална публика, и това се отразява сериозно на темпото, особено в първи сезон. Твърде често се залита към историите на уж странични персонажи (шефа на Хауърд и неговата жена, посланика, лошите), твърде спокойно вървят нещата. В комбинация с вълшебния саундтрак от пиано и цигулки, атмосферата става красива, класическа, но и доста приспивна. Хем историята е интересна и в нея има заряд, хем сериалът трябва да се гледа през деня, а не преди сън, защото ако е преди сън ще ви трябват няколко месеца да го завършите (не че и през деня няма да ви налягат следобедни дремки). На моменти това може да бъде доста фрустриращо и потушаващо интереса, защото хем искате да харесате Counterpart и ви е любопитно какво ще стане, хем ще заспивате постоянно. Само вижте заставката за началото, тя е много показателна и адекватна:

Ако все пак успеете да стигнете до финала (особено след втората половина на първи сезон, която изглежда доста безидейна и мудна), със сигурност ще останете доволни. Темпото за последните епизоди се ускорява, всичко получава задоволителен край (макар и за някои от персонажите той да е доста тъжен, а за други – несправедливо щедър).

Counterpart не е сериал за всеки, затова е важно с какви очаквания го започвате. Лично аз съм много доволен от това, че му отделих 900 минути от живота си (може би даже повече с частите, гледани по няколко пъти заради преждевременно заспиване), въпреки че едва ли ще му дам точки за най-добри тв-продукции в края на годината. Определено има някои уникални, или поне рядко срещани елементи, заради които си струва поне да го опитате, но не се притеснявайте ако той се окаже по-интересен за родителите ви, отколкото за вас самите.

Можете да гледате Counterpart легално в България през платформата на HBO GO, а в САЩ го продуцира телевизия Starz.

 

Моята оценка:
История – 5+
Герои – 5
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 7
Емоционален заряд – 4
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 5+
Старание на екипа – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4-

Обща оценка: Мн. добър (5.13)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
2 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Петя Ивайлова

На мен този сериал много ми хареса и то до края. Прав си, че не е чак за отличен, но беше необикновен, интересен и завършен (перфектно – не знам защо се писа в чуждите сайтове, че е прекратен) – трябва да има повече такива 🙂

adin

Много го харесах.