За феновете на Warcraft и Рагнар Лотброк

Ако сте фенове на емблематичната поредица игри на Blizzard, вероятно вече чакате обявения преди 10 години филм с нетърпение. Наистина, това е една от игрите с най-пленяващите светове, сюжети и персонажи (макар, по мое мнение, да отстъпва на Starcraft) и изглежда много благодатна за адаптация към киното. Уви, според повечето критици, първият опит на Blizzard е провал. Според мен филмът е много добър, но e предназначен за фенове (ако не на играта, то поне на жанра като цяло), които могат да си затворят очите за недостатъците.

Историята на „Warcraft: Началото“ започва баш в началото – орките от умиращия свят Дренор за пръв път отварят портал към човешкото кралство Азерот. Техният план е да го завладеят и да заживеят там, без значение кого ще избият по пътя (даже ако им се наложи да избиват повече – по-добре, войната е важна част от живота им). Предвожда ги шаманът Гул`дан, който владее магията Фел – изсмуквайки жизнената сила на животни или пленници, той може да прави почти всичко и да бъде почти непобедим. На следващото йерархично ниво са главатарите на клановете, един от които е Дуротан, а неговата жена, Драка, е бременна. Дуротан държи повече на традициите, подчинява се на Гул`дан, както те повеляват, но не бърза да се доверява на магията Фел – той знае, че тя винаги си има цена и не желае кланът или расата му да я плащат. С Ордата на орките пътува като пленница и Гарона – мелез между орк и нещо друго (но прилича бая на човек).

Светът на хората от друга страна е толкова утопичен, колкото може да бъде в един фентъзи свят по средновековен модел. Различни раси живеят заедно в мир и любов, самите хора са доста отворени дори към отделни индивиди от нашествениците, защото вярват в доброто и във възможността всички да се разбират без да се избиват (нещо като отношението на по-цивилизованата част от обществото към бежанците). Най-отгоре е крал Лейн, подкрепян от милосърдната си съпруга и боеспособния й брат, Лотар, който е и командир в армията. Светът изобилства от магия, като най-силният магьосник е Пазителят, който живее в отшелничество, но може да бъде призоваван в случай на нужда. Главен герой от тази страна е и Кадгар, чирак на Пазителя, който в последствие се е отказал от чиракуването, но не и от уменията си.

Ако не сте играли игрите досега, вероятно се чувствате затрупани от имена – точно така ще се чувствате и докато гледате филма, поне в първите 30 мин. Една от големите критики към него е, че е препълнен с персонажи и сюжети, които не могат да се развият качествено, дори граничат с инфодъмп и объркват зрителя. От една страна съм съгласен – наистина на моменти има излишни отклонения, които може би искат да напомнят на „Властелина на пръстените“, но не им се получава, защото там някак си Питър Джаксън успява да накара допълнителните моменти да се чувстват не като товар, а като важна част от пъзела, била тя и от периферията му. Дънкан Джоунс не успява. От друга страна, колкото и обидно да звучи сравнението, вселената на Warcraft не е по-бедна от тази на The Lord of the Rings. Тя също изобилства с интересни герои и истории, които могат да бъдат разказани в епична сага. На мен лично всички герои ми бяха интересни, с някои почувствах и емоционална връзка, но е факт, че не могат да се нарекат развити и не са пренесени на големия екран по най-пълноценния начин. Все пак бонус точки в графа Герои филмът получава заради Гул`дан – отдавна не бях гледал интересно направен злодей, дори покрай комиксовите глупости бях забравил какво е.

Сюжетът във филма като цяло върви доста близо до този на игрите, макар и с отклонения откъм герои и инструменти на повествованието. Така например, в игрите магията Фел се свързва с The Burning Legion (любимата ми раса – демоните и немъртвите са ми хиляди пъти по-интересни от орките и хората) и се появява чак в третата игра като елемент от второстепенна история, докато тук е централна за историята, но без да се споменава Горящия легион (само се загатва визуално). В игрите Гарона е треторазряден персонаж, повече е развита в комикси и романи, а тук е от най-важните. Във филма пък Лотар има син, което е ново за персонажа и според мен го обогатява доста добре. За съжаление, от игрите са взети също обратите и предателствата, които така хем са предвидими за феновете, хем допринасят за претоварването на филма с излишни елементи от гледна точка на лаиците. Но пък за феновете това не е такъв минус – близката адаптация с любов към играта им дава шанса да зърнат повече от любимите си персонажи, локации и същества на голям екран. Моето лично мнение за историята е, че първите 90 минути от филма са супер, но последните 30 правят всичко възможно да развалят доброто впечатление и до голяма степен успяват, особено що се отнася до орките и техните традиции.

Актьорската игра е друг противоречив елемент на филма. Травис Фимел, например, играе уоркрафтския Лотар по начин, който е много подобен на ролята му на Рагнар Лотброк във „Викинги“. От една страна, звучи ужасно да смесваш две тотално различни неща, а и не говори добре за уменията по принцип. От друга, шантавите движения и физиономии много му помагат да се открои и да се получи неочаквано добра комбинация – поне аз мисля така, може би защото съм фен и на „Викинги“. Пола Патън играе оркската мелезка Гарона, която минава през доста драматични моменти. От една страна, актрисата и образът й са симпатични. От друга – на моменти Патън яко преиграва, а двата долни зъба, стърчащи от ченето й, разсейват. Останалите актьори пък (поне от човешката страна, за анимираните орки ми е трудно да преценя кое е актьорска игра и кое компютърна) постигат минимума, но не си дават твърде много зор да вкарват емоция или живец в героите си.

Визуално, филмът е страхотен, въпреки противоречивия вид на орките и лекото оливане с компютърна анимация понякога. Някои сцени изглеждат като взети от великолепните трейлъри на Blizzard (наби ми се в съзнанието моментът, в който Гул`дан си играе с жизнената сила на пленник, изсмуквайки нещастника малко по малко, докато междувременно си води обикновен разговор). Пътуването между световете, мащабните магии, пейзажите, от време на време и битките (а има много повече битки, отколкото трейлърът показва) се съчетават в зрелище, което си струва да се види.

Честно казано, не знам защо оценката на критиците в момента е толкова ниска – в Rotten Tomatoes се върти около 20%, мнозина го описват като тотална катастрофа, но „Warcraft: Началото“ изобщо не е толкова зле. Не е перфектен, има достатъчно кусури, за да вдъхнови обширно ревю от cinemascrotum, но има и много интересни моменти, дори по-емоционални такива, страхотна визия и адски богата вселена с огромен потенциал, който няма как да не си личи дори на далите ниска оценка. Дори повдига и някои теми за размисъл – отражението на делата ни върху следващите поколения, кое е предателство и кое е геройство, бежанците и др. Аз съм доволен от видяното и го препоръчвам не само на Warcraft-феновете, но и на почитателите на мащабните фентъзита като цяло.

Моята оценка:

История – 5
Герои – 5
Режисура и ефекти – 5.50
Актьорска игра – 5-
Елементи на изненада – 4.50
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 6+
Саундтрак – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Общ успех: Мн. добър (5,10)