Колко безмозъчни могат да бъдат трансформърите?

Започвам това ревю с неясно настроение. От една страна, много добре знаех какво най-вероятно ме очаква преди да вляза в киното. И съм сигурен, че „Трансформърс: Ера на изтребление“ ще бъде също толкова финансово успешен, колкото и предшествениците си, а феновете на франчайза ще го харесат, независимо от ревюто ми. От друга страна, филмът беше толкова отчайващо зле, че направо съм без думи.

Не ме разбирайте погрешно, аз и по принцип не мога да се похваля с кой знае колко богат речник. Но след този филм се чувствам двойно по-тъп отколкото преди, и малкото зачатъци на ум в главата ми са унищожени. Разбирам, че много от зрителите искат просто забавен и зрелищен филм, по време на който да си изключат мозъка и да не им се налага да мислят. Да, но за „Трансформърс 4“ трябва не просто да си изключиш мозъка, а да го изтръгнеш от черепната си кухина си и да го смачкаш на пихтия, след което да хвърлиш парченцата на кучетата пред блока. Филмът ще постигне много подобен ефект, но поне в първия вариант кучетата ще се зарадват, докато във втория печели само Майкъл Бей.

Съзнавам, че не съм най-подходящият човек да пиша ревю на „Трансформърс“. Не успях да догледам първия, не бих си причинил следващите два, знаех, че четвъртият няма да ми хареса. Не съм и не бих гледал анимацията, в която колегата ме уверява, че има много повече мисъл и сюжет зад битките на роботите. В тази връзка идва логичният въпрос – защо, защо, по дяволите, отидох да гледам този филм?!

Вероятно защото и сам понякога си падам по тъпотии. Продължавам да следя с интерес „Заразно зло“ въпреки че всеки следващ филм удря нов връх на тъпомера. Толерирам конвейра на супергероите, който ни залива с простотии почти през месец. Е, след като реших да дам нов шанс на извънземните роботи, които се превръщат в готини коли, бият се и ръсят шегички, „Заразно зло“ и супергеройските филми ми се струват като шедьоври, създадени от някой гений.

Какъв е сюжетът на Transformers: Age of Extinction? Кейд Йегер (вероятно фамилията е намигване към „Огненият пръстен“) е изобретател (доколкото филмът се опитва да го изкара такъв), който живее посред нищото и майстори ненужни простотии в гаража си. Той е по-малоумен и от русата си дъщеря, чийто кравешки поглед бие дори този на Тара Рийд в „Акулонадо“. Двамата трябва да бъдат симпатични, а отношенията между тях да просълзяват дори най-коравосърдечния зрител. Има ли смисъл да ви казвам, че се получава точно обратното? В интерес на истината, имаше 1-2 момента между бащата и дъщерята, в които можеше да се развие някаква, макар и клиширана, драма, която да ме докосне. Но в тях саундтракът звучеше толкова прекалено сърцераздирателно, че ефектът беше по-скоро комичен.

Но както и да е, въпросният Кейд, освен с майсторене, се занимава и с изкупуване на стари боклуци, които уж да продава на по-висока цена. Така той се озовава в изоставено кино, в чийто салон намира стар, ръждясал и продупчен камион. Не е нужно да се замисляте какво може да прави този камион в киносалона, все пак това е нормална гледка и камионите постоянно минават през киносалоните, примерно за да зареждат касите с царевица за пуканки. Напълно логично е един такъв камион да бъде зарязан отстрани на седалките и екрана. Въпросното МПС в последствие се оказва любимият на всички под 8 (или години, или коефициент на интелигентност) Оптимус Прайм. За непросветените, това е главният добър робот, който винаги се бие на страната на хората срещу лошите роботи. Той е всесилен, всемъдър, всеобичащ и може да язди роботи-динозаври, пардон, диноботи (или динотронове? Не, не, наставка трон явно се слага само на уникалните роботи с характер).

Правителството обаче (в този абзац е най-важното от сюжета) се е сдушило с лошите роботи и веднага надушва работата и изпраща екип във фермата на Кейд, за да конфискува добрия робот. Там добрият робот се ядосва и прави буф, бам, дум и спасява положението. След това идват и другите роботи, които много обичат да пускат тъпи шегички, особено докато се бият не спират да приказват, и всички заедно отиват в една лаборатория за човешки трансформъри и правят много фрас, прас, тряс и после има космически кораб и жууу, фууу, а пък в Китай лошите роботи баааам, дууум, но Оптимус Прайм събужда още добри роботи и фииууу, тряс, фрас, ама лошият не се дава и прррр, пааа, пааа, а пък накрая всичко завършва с радостни прегръдки. Всичко това само за скромните 2 часа и 45 минути, през които се чудиш как да помолиш киното да намали звука, за да може поне да подремнеш докато свърши филмът.

Този достоен за конкуренция по гениалност с Телетъбис сюжет е подкрепен от прилична режисура и много скъпи ефекти и декори. Не бих прехвалвал способностите на Майкъл Бей в това отношение, въпреки че всички други го правят.

Впрочем, при наличието на „Трансформърс“ на Майкъл Бей, родителите вече не бива да се оплакват как за децата никой не давал пари – ето ви детски филм, който струва цели 160 милиона долара – горе-долу по милион на минута. Не се притеснявайте, ще си ги избият както от билети, така и от продажба на играчки. Трябва да призная, че 4-годишният олигофрен в мен се изкефи на 2-3 по-впечатляващи кадъра с най-лошия робот (колегата ме информира, че се казва Локдаун) и ако сценаристът си беше направил труда да вметне какъв е той и защо е там, вместо просто да го изтърси от нищото само за да го запрати по-късно пак там, може би щеше да ми пука за него. Иначе дори въпросния 4-годишен олигофрен в мен не можа да се впечатли от малоумните диалози и шегички, които звучат като извадени от произволна долнопробна анимация.

Е, след като нахейтих филма порядъчно, вече се чувствам малко по-добре. Не ми помогна да си възстановя изгубените мозък и детство, но поне отмъстих за тях колкото можах. Никого не спирам от това да гледа филма – ако досега сте изгледали поне два от трите налични, то вероятно и този ще ви хареса. Има по много от същото, а мацката, ако се абстрахираш от тъпия й поглед, определено хваща окото. Просто не се връзвайте на онези приказки, че Бей искал повече човешка драма в този филм (шокиращо е как въобще си е помислил, че е успял) и не очаквайте уж новото начало да предложи нещо различно за поредицата.

Моята оценка:

История – 2
Герои – 2
Режисура и ефекти – 5
Актьорска игра – 2+
Eлементи на изненада – 2
Теми за размисъл – 2+
Емоционален заряд – 3-
Фантастични елементи – 3.50
Саундтрак – 3
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6

Общ успех: Среден (3,08)

За доста по-положителното ревю на Станимир Ставрев кликнете тук.