11 коментара
konst 23 rrr

Константин – започва ли да реализира потенциала си?

Ревю на втори и трети епизод от сериала „Константин“.

С немалко закъснение е време да подхвана епизод втори („Тъмнината отдолу“) и трети („Винила на Дявола“) на „Константин“. Като цяло мога да кажа, че макар да са основно силни, и двата по никакъв начин не постигнаха нещо повече от пилотния – не са нито по-зле, нито по-добре, но все още го няма онова “Леле, бях прав за потенциала!” чувство. Което, разбира се, не е проблем, но ми се щеше вече поне малко да се усеща.

Нещото, което със сигурност е поправено от първи епизод, е реализирането на сюжет. Както писах в предходното ревю, преди история почти нямаше, защото се наблягаше на героите и експозицията – един демон и два екзорсизма, нищо повече. Във втори епизод, който и без това играеше ролята на реновиран пилотен, си личеше точно противоположната концепция – да, имаше мотиви на излишна експозиция, да имаше неща, без които можеше да мине, но всички те се въртяха около повествованието, а не обратното. Сам по себе си обаче сюжетът на „Тъмнината отдолу“ не беше нищо особено и го чувствах някак не на място – може би защото скелето “всяка седмица нова зла еднодневка” никога не ми е пасвало. Като че ли ми се щеше отново да се фокусира на главната ангело-демонска сюжетна линия, вместо да въведе тайфа мъртви радиоуправляеми минни работници, които до три-четири седмици никой няма да помни. Не ме разбирайте погрешно – нека има филър епизоди, то е неизбежно, а и нерядко са по-добри от основните, но баш втори да е такъв не е ли прекалено рано?

Подобен е случаят и в трети, но при него има едно важно нещо – случилото се в него има значение. От една страна пак имаме еднодневка в лицето на Папа Миднайт, но от друга не е филър по две причини. Първо – веещият пушка вуду жрец е персонаж, който е съществен за живота на Джон, и ще се завърне по някое време през близките седмици. Когато обявиха присъствието му в продукцията, NBC и DC потвърдиха, че отношенията на Миднайт с ловеца на демони ще са крайно променливи, което ще е интересно за изследване. Второ – ангело-демонската концепция се завърна подобаващо и вкара сюжетът на “Константин” обратно в релсите.

konst 23 1

Несъмнено, най-важното в „Тъмнината отдолу“ е дебютът на Зед, изиграна от красивата Анхелика Селая. За разлика от Лив, заместителката й се установи като интригуващ персонаж, вече запознат отчасти със света на свръхестественото, което автоматично я прави обратното на безполезна. От тази гледна точка разбирам защо Гойер е решил да се отърве от потенциалната придружителка от първи епизод. Лив… нямаше нищо в себе си. Виждах възможност за развитие, но процесът на това развитие щеше да е монотонен и скучен. Плах персонаж, който следва протагониста цял сезон като кученце, за да навлезе малко по малко в мистицизма, който ги обгражда, няма какво толкова да покаже като качествен и динамичен за сюжета индивид. Хубавото при Зед е именно, че тя е част от този свят, в който Лив щеше да прохожда. Тя има стимула и мотивацията да бъде значима, силата и наглостта да остави следа. Като все още начинаещ медиум, тя също ще трябва да мине през много преди да навлезе обезателно в този нов за нея начин на живот, но виденията й доказаха (особено в трети епизод), че тя ще се окаже от полза и ще пасне идеално на комбинацията от адекватно изградени досега герои.

За жалост обаче, се оказах прав в страховете си за повтаряемост на гойерския модел на женски персонаж, който описах в предното ревю. Доста осезателно втори епизод опитваше да основе наченки на физическо привличане между Зед и Константин, което поне за мен нарушаваше структурата му, имайки предвид, че такава химия между двамата нямаше. За в бъдеще не бих имал особено против романсът между тях да се реализира, но по никакъв начин не е удобен за такъв ранен етап. Ключът към добре написан любовен интерес е когато писателят го остави да диша и еволюира с времето, така че да се чувства естествен (Fringe [„Експериментът“], Castle [„Касъл“], NCIS [„Военни престъпления“]), а не когато го тъпче агресивно в носа на зрителя, просто защото трябва да го има (MTV, theCW). Точно поради този факт съм доволен от Зед във „Винила на Дявола“ – там тя остана вярна на изградения й образ, но не беше водена от желание да се докопа до Джон, а целеше да спасява животи и да се докопа до отговори – това, което искам да видя от нея. И все пак… не мога да избягам от досадното чувство, че тя не е само това. Има нещо в Зед, което ми намирисва на вероятна скрита цел, която ще ни хвърли в тъч по някое време, но още не съм открил каквa и защо.

konst 23 2

Като изключим колко незначим бе втори епизод откъм сюжет, той със сигурност показа известно надграждане на първия – даде зелена светлина на историята и героите си и успя спокойно да побере нужното за тях в 40 минути. Но точно в това се спъна трети. „Винила на Дявола“ се върти около преексплоатираната легенда за Робърт Джонсън и неговия демоничен талант, която бе реализирана и във втори сезон на Supernatural [„Свръхестествено“], но по доста по-обикновен начин. Макар че “Константин” трансформира популярния мит за джаз певеца от първата половина на миналия век в нещо наистина ужасяващо и изкривява проклятието, което обсебената му плоча носи, по доста креативен начин, намаленото ниво на оригиналност малко порязва епизода, но не съществено. Проблемът ми с него е, че се завърна сбърканото темпо от пилотния. По някаква причина „Винила на Дявола“ правеше някакви необясними опити да изплюе колкото се може повече информация. Това довеждаше до сцени, излишно дълги или ненужно къси – имаше такива, които траеха секунди и бяха напълно незначителни, и такива, в които речта можеше да се скъси или спести за сметка на похвати, подхранващи взаимоотношенията между героите. Беше интересен епизод – няма как да излъжа, даже бях най-ангажиран с историята до този момент – но ми беше изненадващо хаотичен и не мисля, че това беше необходимо. Исках да се привържа поне малко към Папа Миднайт, както успях със Зед, но в бързането да си изплюе действието и в бавенето с речите „Винила на Дявола“ не ми даде нищо, за което да се хвана. Да, изглежда и се държи точно толкова badass колкото исках, но темпото не му позволи да развие потенциала си, както направи със Зед в миналия епизод. Предполагам, че ще трябва да изчакам да го върнат, за да преценя дали ще се погрижат за вуду жреца подобаващо, но това не беше особено задоволяващо. От друга страна, Мани се завърна, а аз харесвам Мани – не беше за дълго, но ми доставя някакво огромно удоволствие да гледам как се взима от нищото да досажда на Константин. Също така беше приятно да видя как Зед ще се впише в самоубийствения отряд на Константин – като гледам Чаз ще се радва на присъствието й също толкова, колкото и аз.

konst 23 3

Не съм очаквал друго, но актьорската игра и в двата епизода продължава да е на ниво – Мат очевидно няма проблеми с това да въплъти перфектния Джон Константин, поддържащите роли също не разочароват в това отношение, а противно на очакванията ми за теленовелиситична актриса, Анхелика направи доста силен дебют. Визуално сериалът е все така красив, както подобава на продукция на NBC (тук визирам основно виденията на Зед, които ми напомниха на сцени от „Ханибал“, и внушителната адска заглавка) и отлично поддържа мистичната и леко хорър атмосфера. По някаква необяснима причина в трети епизод имаше разни елементи, дали волно или неволно, взаимствани от Doctor Who [„Доктор Кой“], което не разбрах защо се случи, но пък беше някак си задоволяващо (бараката е по-голяма отвътре (таймлордска технология?), картата, която визуализира документация на психическа основа (психо-хартия [psychic paper {съжалявам (не, наистина)}]) и привлекателен, ексцентричен мъж в палто, който си намира женски придружител и й показва шантави неща (да не би таксито на Чаз да пътува във времето и пространството случайно?). Въпреки че епизодите не са лоши, те са само това – не са лоши. Нещо ми липсва. Нещо доста ми липсва. И клоня към душа. Няма я емоцията, която да ми подскаже, че трябва да държа на героите и случващото се с тях, няма го нещото, което да ме стимулира да си залепя задника на стола и да не мръдна докато не се уверя, че всичко с тях е наред. Знам, че са минали само три (на практика два) епизода, но има сериали, които са успявали да ме доведат до това състояние (Luther, In the Flesh, Sherlock – все BBC продукции, съдържащи в сезон по-малко от пет епизода), така че е възможно. Силно се надявам това да се промени, защото не ме устройва „Константин“ да се развива на гърба на изкуствена емоция или липса на такава – тези персонажи няма как да станат нещо повече без сценаристите да им придадат плътност и реализъм.

Ще опитам да се върна до няколко дни, за да коментирам дали четвърти епизод е успял да постигне нещо в тази насока или продължава да изживява пилотния наново, но времето ми наистина е много ограничено, така че още някакво забавяне също не е изключено. Дотогава ще ми е любопитно да разбера на вас как ви понася „Константин“ за сега – съгласни ли сте с мен, претенциозен ли съм, намирате ли потенциала, който открих аз?

konst 23 4

Препратки:

  • Зед – в комиксите тя е първата по-сериозна и продължителна любов на Константин. Героинята прави дебюта си в четвърти брой на Hellblazer през 1988-ма година, но под името Мери Мартин. Близо до случилото се в епизода, първата им среща се състои в това как тя примамва Джон в апартамента си, където той открива куп илюстрации на себе си. Доста по-късно Зед малко поумира, след като ритуал, целящ да я трансформира в следващия месия, се обърква жестоко заради секс с Константин.
  • Mucous Membrane – названието на рок групата, в която е участвал Джон. Загатнат бе и единственият сингъл на състава – Venus of the Hardsell, написан от Джон и Гари Лестър, и публикуван в Hellblazer Annual #1.
  • Hand of Glory – артефактът под формата на ръка със свещички, който Константин използва, за да посъживи мъртвите, в комиксите е използван да отваря портали между различни времена и реалности.
  • Папа Миднайт – понякога съюзник, понякога противник на Джон, той е безсмъртен вуду жрец и бизнесмен, роден през ХVІІІ век. Първата му поява е на страниците на Hellblazer #1 и оттогава е съществена фигура в живота на Константин (има и неприятния навик да използва черепа на обезглавената си сестра като средство да комуникира с отвъдния свят). Пушката, която Миднайт използваше в епизода, също е препратка. Създадено за 72ри брой, оръжието носи името Ace of Winchesters и е изградено с една единствена цел – да унищожава демони.
Публикацията не е актуализирана от повече от една година, съдържанието може вече да не е актуално към днешна дата