7 коментара
ninja turtles

Костенуркови детинщини

Ревю на филма „Костенурките Нинджа: На светло“, по кината от 3 юни (предпремиерно от днес).

Инфантили от всички страни, обединявайте се! Ходом марш към киносалоните, където скоро ще прожектират епизод 34958723 от любимото ви детско след Телетъбис! Сюжетът му може да се мери по дълбочина и смисъл с най-добрите продукции на Baby TV, а героите му са по-умни и от най-гениалните 3-годишни, но това няма значение, защото Костенурките Нинджа се завръщат!

Бутон за зареждане на YouTube видео

Както се вижда в трейлъра, костенурките не са сами – завръщат се и техният учител канален плъх, добавени са нови човекоживотни под формата на глиган и носорог, има още от Меган Фокс – с други думи, зоологическата градина е пълна. Бих искал да ви разкажа сюжета в няколко изречения, но така ще го обясня много по-добре и по-подробно, отколкото филмът предвижда. Накратко – Шрьодер бяга от затвора с помощта на луд учен (който уж е гениален, но се държи като дебил), и се съюзява с хиперзлодея Кранг, който иска да превземе Земята, и с двамата глупаци Бибоп и Рокстеди, които по стечение на обстоятелствата се превръщат в чифтокопитно и нечифтокопитно (това е закодирано в гените им). И докато последните двама все пак имат някакво представяне, харизма и история, колкото и прозрачно тънки да са те, Кранг е просто изплют от нищото, без никакво обяснение и без никаква логика. И до края на филма успява да се превърне в най-противния злодей, който някога съм срещал (казвам го в изцяло негативен план). Не не защото е мазен мозък с пипала, прикрепен към робот, а защото е най-малоумното същество във вселената с поведение, по-дразнещо от това на първолак-имбецил, разказващ вицове в опит да се хареса на тези от кварталната детска градина. Скечовете на „Шоуто на Канала“ са по-заплашителни и смешни от него. Нямам думи да опиша колко омърсен се чувствам от факта, че без някой да ме кара насила гледах филм с такъв безумен „творчески“ продукт. Никога повече няма да обиждам лошковците на Марвел, дори най-плоските и недоразвитите от тях, след като попаднах на толкова зле написан злодей, колкото не вярвах, че може да съществува.

Целта на филма е да бъде забавен и неангажиращ, но забавен биха могли да го нарекат само бежанци, които, още недоучили български, искат да кажат, че е предназначен за бавни хора. Е, ако трябва да съм честен, засмях се един два-пъти – например когато Стивън Амел / Стрелата / Кейси Джоунс обяснява как иска да стане детектив, след като персонажът му вече се е доказал като по-глупав и от този на Меган Фокс. Или пък когато бившият оператор Върн Сокола (не, той не е анимиран човекосокол, просто така се казва) се държи тъпо и актьорът си мисли, че е забавен, но всъщност изглежда жалко (малко е грубо да се присмиваме на безплодните му усилия, но няма на какво друго). Април О`Нийл, от безлична главна героиня, която губи екранно време докато дойдат костенурките, в първия филм, е понижена до безлична второстепенна героиня, която има някакво значение в началото на втората част (пръска сексапил, предрешавайки се като зубър и секси ученичка), но след средата само кима и се усмихва, докато чака някой друг да свърши работата. Активната роля обикновено се запълва Кейси, който е новата Април – неговата история повтаря нейната и той всъщност не е необходим на сюжета, просто е там, защото някой е преценил, че персонажът е любим на феновете, а и името на Стивън Амел в каста не може да не излъже (буквално) някой и друг фен на Arrow да отиде на кино.

nt2

Въпреки целия негативизъм на горните абзаци, „Костенурките Нинджа: На светло“ е по-добър от излезлия преди две години „Костенурките Нинджа“. Докато там търтълите се различаваха само по цвят на лентите, тук е направен по-сериозен опит да им се придаде идентичност. Това дори служи и за поуките на сюжета – че трябва да приемаме различните, защото заедно сме най-силни. Колкото и да е клиширано посланието до безобразие, пак е повече от тематичния арсенал на първия филм. Също така, стъпка в правилната посока е, че костенурките имат много повече екранно време. За съжаление обаче, тяхното развитие като герои (не ме разбирайте погрешно, те пак са повърхностни образи, но поне вече имат повърхност) е за сметка на човешките персонажи.

Но стига, не бива да съм толкова строг към Teenage Mutant Ninja Turtles: Out of the Shadows. Това е филм за деца в предучилищна възраст (най-много) и не може да очакваме от него нормални сюжет и герои, които да допаднат и на порасналите. Децата не се интересуват откъде се пръква Кранг, защо Шрьодер се съюзява с него по такъв малоумен начин и защо никой от възрастните в екипа не се притеснява от абсурдите и грамадните дупки в сюжета – децата се радват на патакламата и компютърната анимация. Пиксар може и да правят детски филми, които да се харесват на всички възрасти и с това да събират милиарди долари приходи, но в Пиксар все пак работят възрастни, докато тук сценарият е писан от 8-годишно хлапе в междучасието преди физическо с идеята да се хареса само на по-малките от него. Няма лошо – нека има филми за всички възрасти. Жалкото е, че „Костенурките Нинджа: На светло“ се маркетира като подходящ и за големи хора, както и че много такива ще го гледат дори без да водят деца със себе си като оправдание и без капка срам, че с билетите си допринасят за още продължения на такива простотии. Но щом сте харесали първия филм, значи давайте смело и на втория. Все ви е останала някоя мозъчна клетка за доубиване.

 

бележникМоята оценка:

История – 3
Герои – 4
Режисура и ефекти – 5
Актьорска игра – 3.50
Елементи на изненада – 3-
Теми за размисъл – 4
Емоционален заряд – 3+
Фантастични елементи – 3.50
Саундтрак – 4
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4.50

Общ успех: Добър (3,75)

Публикацията не е актуализирана от повече от една година, съдържанието може вече да не е актуално към днешна дата