Mad Max: Fury Road ще има черно-бяла няма версия

Режисьорът Джордж Милър обяви, че в Blu-ray изданието на „Лудия Макс: Пътят на яростта“ ще има черно-бяла няма версия на лентата. Тъй като филмът и без друго е с малко диалог и е правен по правилата на старата школа, екипът зад него смята идеята за добра. В нямата версия ще бъде запазен саундтракът, а черно-бялата гама е била и без друго предпочитана от Милър.

Хрумването със сигурност е интересно, но дали има смисъл от него е спорен въпрос. Така или иначе, „Лудия Макс“ е достатъчно луд, за да не ни изненадват подобни експерименти.

Междувременно, с прискърбие трябва да отбележим, че бокс-офис резултатите на Mad Max: Fury Road не са достатъчно добри. В САЩ филмът ще завърши с горе-долу толкова приходи, колкото е бюджетът му – 150 милиона долара. С още малко над 200 милиона от останалия свят, „Лудия Макс“ ще си избие инвестицията (имайте предвид, че от общо 350-те милиона поне половината всъщност остават някъде по веригата, а не отиват при продуцентите), но едва ли ще вдъхновят спонсорите на Джордж Милър за продължение / пета част. Освен ако не се постигнат някакви феноменални резултати от Blu-ray и DVD продажбите, по всичко личи, че посещението в лудата вселена на „Лудия Макс“ ще си остане единствено, колкото и да е вълнуващо.

Възниква въпросът защо, по дяволите, филм, който е универсално и всенародно хвален, не може да привлече повече интерес от зрителите (вижте нашето ревю тук). Толкова ли малко влияние имат критиците, та общата им съвкупност, която почти никога не се обединява около едно мнение, не може да мотивира хората да им се доверят и да отидат на кино за Mad Max: Fury Road? Не помагат ли имената на Том Харди, Чарлийз Терон и Никълъс Холт в състава? Какви са причините за слабото представяне?

На първо място може би е R-рейтингът. Фактът, че филмът не е позволен за деца (някои страни изискват възраст на зрителя 14+, а други 15, дори 16+), и то във време, в което почти всеки прави филма си така, че да е достъпен за всички възрасти, със сигурност е отказал много родители и е възпрял потенциалните си малолетни зрители. Междувременно, „Джурасик свят“, тоталният шампион на тази година, се въздържа от твърде много кървища и голотии, което позволи на всички да го гледат, независимо, че е доста по-малоумен. Такава е цената, която Джордж Милър трябва да плати, за да покаже визията си на лудото бъдеще в пълния й блясък.

Друга причина са критиките към филма. Въпреки любовта на критиците и болшинството от зрителите, все пак се разчу, че филмът има елементарен сюжет, а Макс е принизен до второстепенна роля за сметка на Фюриоза, която изглежда като главна героиня. „Лудия Макс: Пътят на яростта“ дори беше наречен феминистки филм. Това е доста сериозен червен флаг за мъжете потенциални зрители (към които екшъните по принцип са ориентирани), но определено не е достатъчно да мотивира жените потенциални зрители (повечето от които избират романтични комедии и простотии като „Перфектният ритъм 2“). Така, колкото и похвали да се сипят върху Mad Max 4, голяма част от зрителите вече са отблъснати.

Не бива да се надценява и интелигентността на публиката по принцип. Макар да разполага със скромен набор от реплики (всъщност филмът е сниман без сценарий, а само по storyboard – поредица от картинки, изобразяващи исканото от режисьора) и незасукан сюжет, „Лудия Макс: Пътят на яростта“ е доста интелигентно направен филм с умопомрачаващи каскади, рядко срещано внимание към детайлите, страхотна актьорска игра, бесен екшън и странни хрумки, напълно достойни за струящата отвсякъде лудост на създадената от Милър вселена. Повечето хора обаче не обичат иновативните и луди идеи. За тях те са твърде странни, измишльотини и ненужни. Те предпочитат да гледат стандартен блокбъстър, следващ строго формулата си и едва-едва отклоняващ се в някой елемент, колкото да се отличи от масата. Този тип хора с удоволствие биха отишли на „Джурасик свят“, но не и на „Лудия Макс“, защото първият е по-предсказуем и доста по-лесен за възприемане.

https://www.youtube.com/watch?v=1DcqnkzGEFQ

За съжаление, надценен се оказа и факторът носталгия по старите филми. Mad Max никога не е била поредица с кой знае каква слава, дори напротив – филмите могат да се определят като малко повече от култови хитове, точно както и четвъртата част се очертава да бъде (феновете на култовите хитове не са многобройни, но са адски запалени). Да се надяваме, че именно това ще подсили Blu-ray и DVD продажбите наесен, но пък то е и препятствие за привличането на по-масова публика. През 2015 имаме „Джурасик свят“, „Междузвездни войни“, „Отмъстителите“ и др. заглавия, базирани на доста по-масови хитове, с които „Лудия Макс“ просто няма как да се конкурира. От тази гледна точка е подходяща и идеята за черно-бяла няма версия в блурея. Повече нови зрители така и така няма да се спечелят, по-добре да се поблазнят вече запалените фенове с нещо ново и любопитно.

Все пак, трябва да се отбележи, че въпреки трудностите „Лудия Макс“ не генерира загуба, а приходите не са спрели да прииждат. Признанието на критиците със сигурност се брои все за нещо. Филмът в никакъв случай не е провал на финансово ниво, така че не е изключено да видим някога и пета част. Просто шансът не е голям, а вероятността именно Джордж Милър да я реализира е още по-малка. Така или иначе, можем само да сме благодарни, че Mad Max: Fury Road беше реализиран – зрелище като него отдавна не се е появявало и едва ли скоро ще се появи – нека му се радваме, докато можем.