Новата Лара Крофт

Ревю на филма „Tomb Raider: Първа мисия“, вече по кината.

Лара Крофт от франчайза Tomb Raider е една от емблемите на гейминг индустрията с дългогодишна история. Преди няколко години обаче игрите решиха да направят нещо като рестарт на историята й и да я започнат отначало с нова, по-млада версия. Филмът „Tomb Raider: Първа мисия“ е адаптация на точно тази нова линия, така че феновете на старите филми с Анджелина Джоли, които не следят игрите, трябва да са готови да очакват една по-различна версия на „похитителката на гробници“.

Разликата между Алисия Викандер и Анджелина Джоли е видима още на физическо ниво. Старата Лара Крофт беше по-едра и боеспособна, докато новата е все още растящо момиченце. И докато старата беше феноменална във всяко едно отношение и никой не би могъл да се усъмни в това, че тя ще излезе от лошата ситуация, колкото и въоръжени мъжаги да са я наобиколили, новата едва се е научила да стреля с лък. Коренни разлики има и в играта на двете актриси: Анджелина Джоли влиза във всяка битка с котешка грация и лукава усмивка – тя знае, че ще победи и възприема новата порция врагове като спаринг-партньори, с които да потанцува. Алисия Викандер е много по-ранима, в повечето случай дори губи ръкопашните боеве.

Идеята на тази промяна е ясна – Лара Крофт трябва да стане по-приземена, по-човешка, за да може както зрителите да се идентифицират с нея, така и да има потенциал за израстване на героинята. Намерението е похвално и до един момент наистина работи. Всичко това обаче отива на вятъра в момента, в който тя понася нереално много физически травми, но оцелява и дори след това се бие по-добре. Ако ще я правим човек, то такива неща не бива да се допускат, защото целият трупан реализъм се изпарява. Ако ще я правим полусупергероиня, защо си губим времето да я възприемаме като крехка и чуплива.

Даниел Ву е симпатичен и чаровен като „придружител“ на Лара, но героят му е престъпно пренебрегнат от сценария.

За съжаление, повратният момент бележи и края на хубавата част на филма. Началото е доста вдъхновяващо, а представянето на Лара и завръзката на историята са изпълнени с малки изненади за хората, запознати с образа и заредени с определени очаквания. Има една страхотна сцена с преследване с колела из Лондон, което хем е модерно, защото все повече хора в цивилизования свят стават велосипедисти и могат да се видят в тази светлина, хем е разнообразие от втръсналите ни вече гонки с коли, хем е добре заснето.

От момента, в който Лара вече е на острова и осъзнава какво трябва да направи, филмът рязко става скучен. Тук се включва геймърската част, в която усещането е все едно гледаш не филм, а как някой играе игра, върху която обаче ти нямаш влияние. В развръзката обратите са предвидими отдалеч, а финалът си позволява нахалната презумпция, че ще има и втори филм.

В крайна сметка, „Tomb Raider: Първа мисия“ оставя със смесени впечатления, което си личи и по отзивите за филма – те са точно 50% положителни и 50% отрицателни. Няма нещо, което да ви накара да се отречете от франчайза (например, както при „Междузвездни войни: Последните джедаи“), но няма и нещо, което да е изненадващо свежо или зарибяващо (например, както при „Джуманджи: Добре дошли в джунглата“). По-скоро филм за феновете и за тези, които искат да убият два часа със симпатична мацка на екрана.

 

Моята оценка:
История – 4+
Герои – 4+
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5.50
Eлементи на изненада – 4.50
Теми за размисъл – 3
Емоционален заряд – 4
Фантастични елементи – 4
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Обща оценка: Мн. добър (5.18)

1 коментар

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Иван Стамболийски

Липсваше ми това което усетих при гледане на AC и Warcraft, това по-скоро беше в старите канони на филмите по игри, което си е жалко. Добър филм, но нищо повече 🙁