
Отлагат Mars One
Оправдават ли се песимистичните прогнози за невъзможно бъдеще на проекта?
Въпреки първоначалния ентусиазъм от идеята за телевизионно риалити с изпращане на хора на Марс, много хора прецениха, че проектът е мъртво роден, просто защото е невъзможен за изпълнение. Техните мрачни прогнози май започват да се сбъдват…
В края на седмицата Бас Лансдорп, основният предприемач зад Mars One, е обявил, че проектът се отлага с две години. Безпилотният спускаем апарат ще бъде пратен на Марс през 2020 година, вместо през 2018, заради липса на пари. Първият човек пък ще бъде изпратен чак през 2026.
Това не е първата спънка за проекта през последните няколко дни. Миналата седмица Джоузеф Рош, астрофизик и един от 100-те финалиста, обвини проекта в липса на прозрачност и недостатъчно строг подбор на кандидатите. Той разказва, че вместо първоначално обявените регионални интервюта, според които кандидатите се събирали на определено място, където ги интервюирали и минавали определени тестове, в крайна сметка целият процес се е събрал в 10-минутен разговор по скайп. Според него са избрани хора, които по-скоро могат да предизвикат интерес и приток на средства към проекта, отколкото такива, които реално биха издържали на доживотна космическа мисия. Рош критикува организаторите също за нежеланието им да работят по-отблизо с научната общност и в наивната им увереност, че могат сами да съберат необходимите 6 милиарда долара. Ученият твърди също, че от обявените 200 000 кандидатури, реални са били само 2761.
Наскоро се изказаха и други негативни мнения. Миналия месец поддръжникът на проекта Жерард`т Хоофт, нобелов лауреат по физика от Холандия, изрази съмнения, че времевият график е реалистичен. Той е предупредил Лансдорп от самото начало да добави по една нула към всичко – броят години, необходим за изпращане на хора на Марс и сумата милиарди, необходима за осъществяване на амбициозната цел.
Миналата година пък Масачузетският технологичен институт публикува анализ, според който в Mars One има критични недостатъци и недомислици. В плановете е обявено, че колонизаторите на Червената планета ще живеят в огромен хабитат. В него ще се отглеждат растения, които ще произвеждат кислорода, необходим за дишане. MIT смята обаче, че издишваният от хората въглероден диоксид няма да е достатъчен за поддържане живота на растенията. Така те ще умрат, а малко след тях и космонавтите. По-точно, процесът на задушаване ще отнеме 68 дни. Ако пък се вкара въглероден диоксид от марсианската атмосфера, растенията ще произвеждат твърде много кислород, а това ще създаде риск от пожар.
Намерени са и други недостатъци, а скептиците казват, че проектът разчита на технологии, които все още не съществуват. За много от тях Лансдорп твърди, че вече се разработват, но според критиците това не е вярно.
Дали са оправдани нарастващите съмнения в достоверността на проекта или той е просто една голяма финансова измама/недомислица на твърде амбициозен мечтател? Само времето ще покаже, но определено това закъснение намалява шансовете за осъществяване.