По-голям, по-скъп и по-сърцат от преди

Преди две години „Дедпул“ се опита да разбие клишетата на супергеройския жанр и донякъде успя да го направи, внесе свежест, по-просташки хумор и повече кръв, но сюжетно продължи да ползва формулите, които всички вече познаваме до втръсване. Сега сценаристите (към които вече и Райън Рейнолдс, актьорът в главната роля, официално се причислява) са доста по-освободени – те постигнаха голям успех с предишния филм, което им развързва юздите от студиен контрол, а и успяха набързо да запознаят масовата публика с необичайния персонаж, което им позволява сега да правят каквото си пожелаят с него. Тази свобода определено си личи и сюжетът се възползва максимално добре от нея. Никак не пречи и значително по-големия бюджет този път. „Дедпул 2“ е по-голям, по-разнообразен, по-сърцат, по-забавен, с повече екшън, по-обвързан с вселената на „Х-мен“ и по-хубав от първия.

Вероятно сте си пуснали трейлъра по-горе, може и да сте прочели официалното резюме на сюжета, пуснато преди време. Забравете ги, нямат нищо общо с истината. Е, в трейлърите кадрите наистина са от филма, но са много подвеждащи, включително и за уж запознатите с оригиналния материал комикс-фенове. Дори няма да се захващам да описвам историята, тъй като зад всеки нейн ъгъл се крие по някоя изненада. Само ще ви кажа, че трябва задължително да останете за сцените след надписите.

Какво искате от един филм за Дедпул? Хумор? Има го тук в изобилие. Райън Рейнолдс се бъзика както със ставащото около героя му, така и със самия себе си (знаете, че Дедпул обича да прескача четвъртата стена). Филмът е забавен както за почитателите на героя, така и за тези, които нямат нищо общо с комиксовото кино и не са гледали първаа част, макар че, разбира се, вторите няма да разберат голяма част от майтапите. В първата част повечето шеги бяха по-скоро като за тийнейджъри (или тийнейджъри в телата на 40-годишни), вероятно защото сценаристите не са искали да поемат рискове. Е, и сега не го правят, но са значително по-освободени, по-свежи, по-забавни и с необходимата дълбочина, за да са наистина забавни. Дедпул никога не си позволява да се взима твърде насериозно и никога не ви позволява да скучаете. Дори да сте скептични към способността му да ви забавлява, той ще ви убеди да се оставите в ръцете му (и мръсната му уста).

Очаквате екшън? Ще се размажете от кеф, защото има от всичко – напрегнати битки, зрелищни разрушения, престрелки, кървища… Даже много кървища. В тази област можем да направим сравнение с „Логан: Върколакът“, където също имаше R-рейтинг (забранен за под 17-годишни), но той беше използван предимно за по-брутални и реалистични боеве и да може главните герои да казват Fuck. Тук рейтингът определено е по-заслужен, защото пролятата кръв по-често е смислена – наистина допълва и обогатява сцената, а не съществува заради самата себе си. И докато повечето филми разчитат на 2-3 по-големи екшън сцени, където да се налее бюджетът за ефекти, тук разпределението е по-равномерно и свързано с повече разнообразие на локациите. И винаги боят е гарниран с нещо повече, което да го направи интересен и значим – емоционален заряд за героя или пък най-често хумор, метабъзик с комиксовото кино. Нищо не е самоцелно.

А може би искате драма? Едва ли, но въпреки това ще я получите, и то в точната доза. Все повече филми напоследък успяват да вкарат хем много хумор, хем много драма, без двете взаимно да си пречат. Тук първото на моменти задушава второто, но все пак трогателни моменти има в изобилие. Дедпул не е просто майтапчия, той е човек, който е изстрадал много и използва шегите, за да прикрие мъките си. По време на филма може и да не го усетите, но ако се замислите, той си е абсолютно трагичен персонаж, като същевременно е сред най-силните такива. Въпреки болката, успява да се съвземе, да се оправи и да направи нещо полезно за другите, дори ако то е просто да ги усмихне.

Но Дедпул не е единственият интересен персонаж в тази история – Кейбъл му съперничи съвсем достойно, макар и да има по-малко екранно време. Той минава през подобна трагедия и не успява да запази чувство за хумор в нея. Идва от мрачно бъдеще, в което е закоравял и се е намръщил, но все пак е спасил по-важната част от сърцето си. Джош Бролин е перфектен за ролята.

Останалите герои са по-скоро странични, като единствено Домино прави по-голямо впечатление. Не толкова, защото я опознаваме, а по-скоро заради нестандартната си и много яка суперсила. Дебелото дете е стандартен образ, но около него има някои тежки моменти, направени по забавен и кървав начин, които ни позволяват малко по-интимен поглед във вселената на „Х-мен“ и защо тя все се изражда в мрачно бъдеще. Ванеса, Колос и Негасоник Най-Дългото Име (поне вече си има гадже и не е кисела тийнейджърка) се появяват за кратко, колкото да придвижат сюжета или да го разнообразят, да му придадат цвят.

Разбира се, сюжетът има и немалко нелогични моменти, особено около един от най-страшните злодеи или пък едно странно решение на Кейбъл накрая. Но това са бели кахъри, които много лесно се преживяват когато се смесят с всички успешни шеги, всички просълзяващи моменти и всички изненади и обрати. Не съм очаквал, че ще го кажа, но най-вероятно „Дедпул 2“ ще се класира в моя списък на най-добрите филми за края на годината. Засега е в топ 2, като ще трябва малко да ми поотлежи преди да кажа дали го харесвам повече от „Играч първи, приготви се“ или не.

Моята оценка:
История – 5.50
Герои – 6-
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 6
Теми за размисъл – 5.50
Емоционален заряд – 6+
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6

Обща оценка: Отличен (5.80)