Виртуалният живот е важен!

Ревю на филма „Играч първи, приготви се“, вече по кината.

От днес по кината тръгва екранизацията на романа „Играч първи, приготви се“ на Ърнест Клайн (авторът е участвал в сценария и лично е предложил част от промените в историята, за да стане по-хубав филм), режисирана не от кого да е, а от самия Стивън Спилбърг. Сюжетът се развива в бъдещето, когато Земята е пренаселена и животът като цяло е гаден, но хората все пак имат едно хубаво „място“, в което да се забавляват – виртуалния свят ОАЗИС, където могат да правят и да бъдат когото и каквото поискат. Бъдещето на ОАЗИС обаче е застрашено. Създателят на това широкомащабно приключение, Джеймс Халидей, е починал и е обявил, че правата над виртуалния свят (и немалка сума пари) ще отидат при този, който успее да открие великденското яйце, скрито някъде в него. Големият бизнес, в лицето на Нолан Соренто, някогашен стажант-разносвач на кафе в компанията на Халидей, а днес ръководител на своя собствена корпорация – Innovative Online Industries, е готов на всичко, за да придобие този апетитен актив. Соренто инвестира стотици милиони и наема хиляди хора персонал, за да си осигури победата, тъй като след това ще затрупа ОАЗИС с реклами, DLC-та, микротранзакции и каквито още геймърски злини се сетите, за да изцеди и последния цент от него. Разбираемо, сегашните играчи, като Уейд Уотс (с прякор в играта Парзивал) и Саманта (Артемис), не желаят да допускат това да се случи. Но какъв шанс имат те, при положение че играят самостоятелно и дори не искат да се обединяват в кланове, срещу ордите от професионални геймъри на Соранто?

Не съм чел книгата, но подозирам, че Ready Player One е взел най-доброто от нея, както и Спилбърг му е дал най-доброто от себе си. Неговият почерк определено си личи, но без да се натрапва и без да се налага прекалено. Получил се е много красив и сърцат филм, който едновременно стъпва върху сигурните стари формули и придвижва жанра напред към бъдещето, на което принадлежи и в което хората с развито въображение, новаторско мислене, но и уважение към миналото ще преуспяват.

Един от най-големите ми страхове за „Играч първи, приготви се“ беше, че историята ще бъде затрупана с препратки към култови стари ленти, сериали, игри, песни и книги и няма да успее да се отличи сред тях. На този елемент наблегна и маркетингът – половината статии за филма бяха от типа „В новия трейлър на Ready Player One има референции към това и онова“. За щастие, този капан е избегнат. Наистина, препратките и познатите образи са в такова огромно изобилие, че няма смисъл да се броят и изтъкват поотделно, но филмът си има собствени и достатъчно отличаващи се история и герои. А дори и да не разпознаете кой е този конкретен аватар и от коя творба на миналото е взет, не се притеснявайте, пак ще можете да се насладите на филма. Атмосферата не е от типа „вижте ме какъв съм нърд, знам кой е този“, а е по-скоро „всички сме поканени да се забавляваме на каквото и както искаме“. Единствено бих препоръчал да сте гледали „Сиянието“ на Кубрик преди „Играч първи, приготви се“, но, доколкото разбирам, затрупването с препратки е много по-голям проблем на книгата, отколкото на филма.

Именно голямото количество трогателни персонажи правят „Играч първи, приготви се“ по-специален. Това са хора, които просто искат да избягат от гадния си живот, да се забавляват и са готови да умрат за това си право. Най-запомнящ се е образът на Джеймс Халидей, макар и да има малко екранно време. Той е един социално неадекватен, но много умен човек, който практически осъществява следващия еволюционен скок на човечеството. Но не го прави, за да натрупа богатство или да остави името си в историята, прави го защото истински обича идеята си. Геймърството е в сърцето му, също толкова силно колкото добрината му. Почти невъзможните изпитания и загадки, през които желаещите да се сдобият с ОАЗИС трябва да преминат, са неговият начин да се увери, че следващият „господ“ във виртуалния свят ще бъде също толкова добър, себераздаващ се, мил и загрижен за общото благо, колкото е самият той. В кратките му появи става ясно, че това е човек, който иска само да дава на всички – да дава това, което сам иска да получава, без да вреди на никого.

За съжаление, злодеите не са толкова добре развити. Соранто (Бен Менделсон от Rogue One) е типичен корпоративен егоцентричен гадняр, а помощницата му, Ф`Нале (красавицата Хана-Джон Камен от Killjoys), изглежда сякаш има потенциал за по-дълбока история и мотивация, който може би дори е бил заснет, но отрязан, за да спести екранно време. И двамата злодеи са типични Спилбъргски образи.

Главните герои – Уейд Уотс и борците за свобода, са всичките симпатични и расово разнообразни тийнейджъри, които може и да не се отличават с кой знае какво, но пък е интересно да се забележат приликите и разликите между виртуалните и реалните им образи и е лесно да се идентифицираш с тях. Дори да си закостеняла бабичка, която не е виждала компютър, камо ли очила за виртуална реалност, можеш да си спомниш какво е да си дете и да се бориш за правото си да се забавляваш, за мечтата да бъдеш друг и да правиш неща, които в реалния свят са невъзможни. В този смисъл, филмът е ориентиран към тийнейджърите, но може да се хареса на всички с отворено съзнание и поне малко напредничаво мислене. Прекалено консервативните обаче може и да не го харесат, ужасени от идеята, че някоя майка ще остави манджата да загори, за да не си прекъсне виртуалната битка преждевременно, или че изкуствено създаденото може да бъде също толкова красиво и завладяващо, колкото и природното.

В този ред на разсъждения стигаме до темите за размисъл. Отдавна чаках да видя творчески продукт, в който виртуалният свят не се описва като нещо зло, което трябва да бъде унищожено, за да могат хората да живеят истински. Разбира се, и тук ги има тези елементи, защото явно още изглежда твърде страшно да си представим свят, в който реалността отстъпва значение на виртуалното, но поне вината се търси не у технологията, а в начина, по който неразумните хора я използват. И цялата отдаденост на хората от бъдещето в борбата за ОАЗИС не е представена като нещо непременно лошо, а напротив. Изкуствената вселена е нещо, което реално оказва позитивно влияние върху светоусещането на хората и им дава ужасно много възможности, от които би било много тъпо да се откажат заради тесногръдие или привързаност към остарели норми и консервативни разбирания. Нашето бъдеще може би няма да изглежда точно така, защото едва ли ще сме скофтили реалния свят чак толкова и едва ли виртуалната вселена ще бъде само една и толкова свободно достъпна, но много аспекти и прогнози във филма от гледна точка на човешкия живот и смесицата от реални и виртуални междуличностни отношения са напълно реалистични. Това изобщо не е чуждо на моето поколение, което прекара тийнейджърските си години в mIRC, но за непознатите може и да бъде трудно за разбиране.

Аз не бих имал нищо против да живея повече в ОАЗИС, отколкото в реалността. Там също можеш да намериш приятели, да се влюбиш, да работиш и изкарваш пари, да твориш, да оставиш следа и да имаш значение, но си доста по-слабо обременен от земни мъки, ограничения и задължения. Противно на поуките от 99% от сюжетите с тази тема досега, не е нужно да се закотвяш в сивотата на нашия свят, за да кажеш, че си пораснал, фантазията не е само игрички за децата. Стига, разбира се, ОАЗИС или еквивалентът му в нашето бъдеще да остане свободен, а не затрупан от реклами или населяван от роби в центрове за лоялност и стига нуждите на аватара в него да не засенчват нуждите на човека в реалността (все пак в нея физически съществуваш, ядеш, спиш, размножаваш се и т.н.). Ако търсите депресиращ филм-предупреждение за опасностите на това евентуално бъдеще, който да пускате на децата си, когато прецените, че зяпат твърде често в телефона си, изберете Black Mirror или нещо подобно – тук фокусът е върху позитивното, което много по-рядко присъства във фантастиката, и това е предимство.

За съжаление, филмът си има и недостатъци, заради които не мога да му дам пълна шестица. В сюжета има доста недомислици, на моменти тийн-ориентацията идва прекалено. Как пък нито един от аватарите не се оказа мазен дебел чичак в реалния живот? Как технологиите за развитие на виртуална среда са толкова напреднали, а същевременно в реалния на дроните им трябва цял ден да намерят един микробус в града? Каква е тази обсесия у всички по 80-те и 90-те години, в следващите 20-30 години нищо запомнящо се ли няма да има? Наистина ли злодеят си държи на стола листче с паролата и всеки може да влезе в неговия аватар докато го няма в офиса? За щастие, динамичната история, трогателните герои, завладяващата вселена, хубавото музикално оформление и впечатляващите визуални ефекти са достатъчно големи блага, за да направят филма силно препоръчителен, въпреки недостатъците му.

„Играч първи, приготви се“ може би не е филм, който да гледате с дядо си, защото пропастта между поколенията веднага ще си проличи (той едва ли знае какво е, например, да си прекарал месеци в изграждането на онлайн герой и накрая да го загубиш, да прекараш един час в четене и писане на постове във фейсбук, да приемаш навътре филмови сюжети и герои, той няма да разбере за какво изобщо е цялата патардия, след като под заплаха е само виртуалният свят, а не реалният), но е чудесен поглед към нашето потенциално бъдеще, както и нещо като награда за тези, които са отделили прекалено много от реалното си време на забавление тип бягство от реалността с филми, игри и т.н. от последните 40 години. Също така, „Играч първи, приготви се“ е интересен, позитивен, сърцат и зрелищен. Постигнат е идеален баланс между спиращи дъха дигитални пейзажи и лична драма, удряща в емоциите. Подозирам, че ще получи много точки от мен в класацията за края на годината.

 

Моята оценка:
История – 5+
Герои – 6-
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 5+
Теми за размисъл – 5+
Емоционален заряд – 6+
Фантастични елементи – 6+
Саундтрак – 5.50
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6-

Обща оценка: Отличен (5.73)

 

Ето едно поздравче за финал – песента не е важна за филма, но добре илюстрира микса от старо, ново и готино в саундтрака на „Играч първи, приготви се“:

2 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Камелия Христова
aeryn

Много яко филмче. Благодаря за ревюто! Бих препоръчала на всеки… на саундтрака бих сложила малко по-висока оценка със сигурност 🙂 И беше леко дразнеща тъпотата на злодея, иначе рядко без забележки 🙂

Иван Стамболийски

Да, Спилбърг го направи, от както прочетох книгата до сега беше истинска мъка от огромните очаквания за този филм и дали няма да се окаже велик провал. До такава степен се бях изолирал от всеки потенциален спойлер и мнение за този филм че рядко дори преглеждах новините из сайтовете. Който е чел книгата, гледайте филма. Който е гледал филма, прочетете книгата. За тези които не са направили и двете… Ами какво чакате бе