Поредната космическа скука

Със сюжет, в който събитията са по-малко и от тези в Ad Astra, с насилената мрачна драматичност на The Midnight Sky и с финала в нищото на High Life, Stowaway е поредният филм в линията „няколко души в космически кораб изживяват драма“. Подобни продукции започнаха да се правят под път и над път, вероясто защото са доста евтини и лесни за правене, а и винаги си намират публика, търсеща „медитативни и духовни“ филми. Тук дори не можем да се разсърдим на трейлъра, че ни е подлъгал, защото той всъщност показва доста прилично почти всичко, което се случва във филма, освен финала.

Трябва да признаем, че идеята зад „Неканен пътник“ не е толкова лоша. Трима души са изпратени на мисия до Марс – те са тренирали с години за нея и всеки техен ресурс е внимателно изчислен и предварително подготвен. Изведнъж се оказва, че на борда се е озовал четвърти човек, който не е космонавт и ресурсите стават кът. Толкова кът, че няма как да оцелеят и четиримата – и тъй като няма как да се върнат на Земята, неканеният пътник трябва да бъде пожертван. Могат ли космонавтите да се превърнат в убийци, ще намерят ли решение на проблема и докъде са готови да стигнат в жертвата си, за да постъпят по правилния начин?

За съжаление, изпълнението на идеята не е добро. Концепцията има драматичен потенциал, но той въобще не е реализиран. Четиримата герои са доста безлични и безинтересни, така че няма как да ни пука особено дали някой ще оцелее или не. Сюжетът е изключително беден – през цялото време се крепи само на тази идея и нищо друго. Не се сетиха да вкарат интрига с това как този човек се е озовал там и дали не се е промъкнал нарочно (това би направило края доста по-силен и драматичен), не го направиха лош (което би било нелош обрат и би внесло още повече морални дилеми и заряд) – просто хората се борят да оцелеят на космическия си кораб в неизправност и им е гадно, че нямат големи шансове. Разбирам, че не са искали да внасят конфликти в сюжета, за да акцентират върху основната си идея – борбата да бъдем максимално добри, но тогава трябваше да направят късометражка или кратка радиопиеса, а не почти 2 часа провлачване. И можеха поне да си направят труда да измислят някакъв приличен финал с усещане за завършеност, а не веднага след единственото по-значимо събитие внезапно да се появят надписи на екрана.

Често такива филми се крепят върху актьорите си – взимат се големи и доказани имена, които да изстискат максималния емоционален заряд и да изнесат продукцията на гърба си. Тук нямаме претенции – в състава може да не са сред най-скъпоплатените в Холивуд, но определено са се доказали и са спечелили симпатиите ни отдавна. За съжаление, дори те няма как да направят нещо повече, когато сценарият е дупка. Не сме в ХХ век, за да реват сърцераздирателно пред камера – правят го с мяра, за да е реалистично. Могат да убият известен брой минути в тъжно зяпане един в друг, в пода или през илюминатора, но не и цял филм. Не им е даден материал, с който да свършат нещо. Все пак можем да кажем добри думи за Ана Кендрик, която е известна с малко по-шумни и експресивни роли, но тук влиза удачно в ролята на единствената с характер.

Не мога да прогнозирам колко още такива филми ще се направят, но явно нишата стана модерна. Космическата фантастика от миналия век целеше да вдъхнови зрителите си, да ги накара да мечтаят, да искат да покоряват нови светове. Днес сякаш искат да ни сдухат и откажат от подобни помисли. Космосът и космическият кораб вече не са вълнуващо прекрачване на „последната граница“ и отдавна чакан цивилизационен скок, а просто инструмент да се изолират напълно няколко души и да се депресират максимално в псевдоизследване на човешката природа. Разбирам, че има публика за тях (която пък грам не би се заинтересувала от „Фарскейп“ или „Старгейт“ например), разбирам и че са много лесни за правене, но аз лично не искам да гледам любимия си жанр в такова състояние. И ако се съди по голямото количество зрители и ниските оценки, дадени от тях – повечето хора също.

Netflix спазват обещанието си да пускат по един нов филм всяка седмица и е чудесно, че много от продукциите им са фантастика. Но, ако ще са такива претупани „медитативни“ евтинджоси, по-добре да не си правят труда да ги продуцират. Ще го кажа за стотен път – нямам нищо против липсата на екшън и зрелища, нямам нищо против драматични и трогателни истории, повдигащи сериозни теми за размисъл. Но ако през цялото време не се случва нищо и не ми пука за никого, ако ми се налага да си цъкам телефона докато филмът върви просто като фон, значи той просто не става. Не си губете времето със Stowaway, освен ако наистина не ви трябва просто нещо да ви шуми на лаптопа/телевизора докато вършите домакинска работа.

Моята оценка:
История – 3.50
Герои – 3+
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5
Eлементи на изненада – 3
Теми за размисъл – 4
Емоционален заряд – 3=
Фантастични елементи – 4
Саундтрак – 3
Старание на екипа – 3
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4

Обща оценка: Среден (3,13)