Последно сбогом на Средната земя!

Ревю на „Хобит: Битката на петте армии“

The_Hobbit_-_The_Battle_of_the_Five_ArmiesЩе започна това ревю с уговорката, че феновете на трилогията Hobbit по-добре да извърнат поглед и да не четат надолу. В противен случай после ще трябва да пишат безсмислени коментари, на които няма да отговоря, като как така няма да харесам „Хобит: Битката на петте армии“ и кой съм аз, че въобще да си позволявам критика.

Въпреки че аз не съм най-големия фен на Питър Джаксъновите трилогии по Джон Р. Р. Толкин, четох поредицата с голямо удоволствие като малък и гледах петте филма дотук със сравнително висок интерес. Затова и имах някакви минимални очаквания за последния филм – интересни истории, красиви битки, емоционален завършек и т.н. За съжаление, повечето от тях не се оправдаха. Финалът на трилогията „Хобит“ е сериозно отстъпление от нивото на втория филм и е много бледа сянка на финала на „Властелина на пръстените“, без да показва нещо повече или нещо ново. Ако след предишните два филма можех да си затворя очите и да кажа „Не, не е чак толкова лошо, че Питър Джаксън е разтеглил една книга в три филма“, то след този не мога да намеря абсолютно нито едно оправдание историята да не се побере в две части (освен всеизвестното „Питър Джаксън иска повече пари“).

Ако все още четете ревюто и възнамерявате да гледате филма, то бих ви посъветвал преди това да си припомните предишната част, за да не блеете тъпо през първия половин час. Знаете, тя завършва с клифхенгър – джуджетата тъкмо са прогонили дракона Смог от пещерното си царство и сега чудовището е решено да си отмъсти, изпепелявайки Езерния град наблизо. „Хобит: Битката на петте армии“ продължава от същия момент, досущ все едно гледаме първа серия от пети сезон на някой сериал. И по точно същия начин клифхенгърът от миналата година е решен за 10-15 минути, след което започва истинската част от новата серия. Което е жалко, предвид че Смог и обреченият Езерен град имаха потенциал за още красиви сцени в началото.

След това се решават и проблемите на Гандалф – с кратка поява на Саруман, Елронд и Галадриел. Възрастта на 92-годишния Кристофър Лий не му пречи да направи впечатляваща бойна сцена срещу призраците, но мощният изблик на Галадриел идва малко пресилено. Така или иначе, Гандалф е спасен и свободен да изтича до мястото на събитията, за да предупреди своите хора, че наближава армия от орки.

thorin

Все още не мога да определя дали внезапната лудост на Торин ми харесва или ме дразни, но със сигурност беше единственият ярък елемент от сюжета.

Междувременно, Торин и компанията от джуджета и Билбо (честно казано, хобитът е второстепенен герой в собствения си филм) са окупирали планината и не допускат никой да вземе от съкровищата й. Причината е Драконовата болест на Торин – прокълнатото злато му изпива акъла, оставяйки само алчността. Последното прави сравнително интересна сюжетна линия, благодарение на която сцената е готова за влизането на петте армии и техния сблъсък (не се опитвайте да броите дали наистина са 5 и кои точно са те – не става много ясно, освен ако не сте чели книгата сравнително скоро).

Не знам колко време отнемат горните събития, но въпросната битка продължава сякаш цяла вечност. Макар това да е най-късият филм от всички шест, той се усеща и като най-провлачен, просто защото почти нищо съществено не се случва (като изключим началото и падналите жертви). По същество, заглавието на филма е съвсем точно – той представлява една огромна, дълга, подробна битка.

Не ме разбирайте погрешно, доволен съм от режисурата на Питър Джаксън. Битката е зрелищна и красива, а има и някои приятни детайли в нея, като например бойните животни, които са всякакви други, но не и коне. Особено впечатляващ беше лосът на Трандуил, който използва рогата си в помощ на ездача. Очакването ми за красота, бликаща от екрана, се оправда. Но сценарият не успява да направи битката да се почувства като нещо наистина епично и значимо, оправдаващо цял филм за нея. Даже имам и някои дребни забележки по видими с просто око гафове, твърде очевидна хореография и усещане, че пост-продукцията е бързала твърде много и не е успяла да изпипа всички детайли. Въпреки това като цяло битката е добра, просто е излишна.

От толкова много бой сюжетът, драмата и героите страдат, въпреки цялото си развитие в предишните филми. Единствено Торин успява да блесне и да направи впечатление, донякъде и Билбо и Тауриел, от които обаче се очакваше много повече. Останалите сякаш се сливат със статистите в боевете – чак се чудиш защо ти е било да им помниш имената. Бард, който има доста главна и добра роля във филма, накрая сякаш е забравен – дори не си спомням коя точно е последната сцена с него, камо ли да има осезаем завършек.

ovni

Овните на джуджетата също впечатляват.

Като заговорихме за финала, тези, на които стоте часа сбогувания в третия „Властелина на пръстените“ не са се понравили, могат да въздъхнат с облекчение – тук епилозите са доста по-експедитивни. Това е плюс, но също така и минус – препратките към „Властелина“ са малко и някак не на място, а „Битката на петте армии“ не само, че няма ясно начало (защото то е в предишния филм), ами няма и силно емоционален край. По-скоро е като финал за полусезона от сериала, като в следващата половина ще започне Властелина.

Впрочем, за емоционалния заряд може би не е редно да говоря. Въпреки че аз лично не останах трогнат от починалите герои (може би защото бях твърде отегчен от плоския, често липсващ сценарий), хората около мен в киносалона неприкрито подсмърчаха и бършеха сълзи при сцените със смъртта им. При това положение, вината да не съчувствам на героите сигурно е в мен. Или пък просто не съм толкова голям фен на „Хобит“, колкото трябва да бъда, за да оценя положително филма. Определено не съм от тези, които казаха „О, да, това трябва да се гледа втори път“, но съм длъжен да призная, че имаше немалко такива.

Не искам да изглеждам крайно разочарован или да ви отказвам да гледате филма – напротив, не всеки ден имаме блокбъстър-истинско фентъзи, в което режисьорът може да се отпусне. Толкин е емблематичен автор за жанра, а Джаксън и огромният екип заслужават уважение за всичко, което са свършили по филмирането му. Но все пак бих искал да ви предупредя да не отивате с твърде високи очаквания – това е най-сигурният начин да не се разочаровате.

 

БележникМоята оценка:
История – 3+
Герои – 4
Режисура и ефекти – 6-
Актьорска игра – 6-
Eлементи на изненада – 4-
Теми за размисъл – 4
Емоционален заряд – 4-
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6-

Общ успех: Мн. добър (4.70)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
2 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

harpia

Но и П. Джаксън има право на фантазия, нали?

Прекрасно ревю. Фен съм и на хобитатчетата и на трилогията, но тази част си беше изсмукана от пръстите.