3 коментара
dont-look-up

Претенциозна идиокрация в действие

Ревю на филма Don’t Look Up, достъпен за гледане по Netflix.

Преди време чухме вълнуващата новина, че някои от най-големите холивудски звезди са застанали зад общ проект – апокалиптична сатира с огромен астероид, приближаващ Земята, и неадекватна реакция на човечеството. В главните роли са Леонардо ди Каприо, Дженифър Лоурънс и Мерил Стрийп. Участват още Джона Хил, Ариана Гранде, Кейт Бланшет, Тимъти Шаламе, Рон Пърлман и други първокласни актьори. „Не поглеждай нагоре“ най-накрая излезе преди 3 дни по Netflix. Не съм сигурен дали заслужава целия този талант пред камерата, но все пак е достатъчно провокативен, за да заслужи ревю.

Бутон за зареждане на YouTube видео

Трейлърът доста добре представя филма. Леонардо ди Каприо е професор по астрономия, а Дженифър Лоурънс – негова докторантка. Двамата откриват комета, насочена право към Земята, но човечеството е толкова затъпяло и закърняло, че не успява да реагира адекватно. Президентката тип Доналд Тръмп е загрижена само за имиджа и спонсорите си, журналистите и известните личности правят циркове от живота си, за да усмихнат домакините пред телевизора, а хората, както винаги, са разделени и в конфликт – мнозина дори не вярват, че кометата наистина съществува, а си мислят, че е някаква конспирация. Ще успеят ли двамата астрономи да убедят хората, че заплахата е истинска и трябва да се предприемат бързи и реални действия?

Не мога да отрека, че филмът повдига теми за размисъл и съществува с цел да каже нещо, не е от продукциите, които ще забравите веднага след гледането. Според първоначалния замисъл, посланието му е било насочено към хората, които не вярват в климатичните промени и си мислят, че хилядите учени, убеждаващи ги, че ако не променим цивилизацията си, планетата ни ще прегрее прекалено, ги лъжат. Предвид днешния контекст и проточилите се снимки обаче, със сигурност същата поука се насочва и към антиваксърите, които предпочитат да се отдадат на всякакви луди конспиративни теории и борби срещу измислен фашизъм, само не и да се ваксинират. Човечеството яко е затъпяло, зомбирано, и ако искаме да продължим възходящото си развитие като общество, трябва да променим нещо. Don’t Look Up предава тези идеи ярко, на моменти доста грубо и крещящо. И аз съм съгласен с тях. И разбирам защо толкова първокласни актьори са се съгласили да участват в този важен урок към зрителите. Лошото е, че филмът идва твърде проповеднически, не казва нещо кой знае колко ново, има доста нескопосано направени моменти, режисурата е ужасна, саундтракът й подхожда, а претенцията му за величие е като на „Интерстелар“, че и по-голяма. Често „Не поглеждай нагоре“ изглежда по-заинтригуван от това да даде на звездните си актьори сцени, в които да блеснат (или да се изложат), да изпъкнат и да се възгордеят колко добро дело са свършили, давайки лицата си на тази продукция и възпитавайки простолюдието в правия път, отколкото да изгради нещо добро като филм.

Също така, алегорията не е съвсем подходяща. Климатичните промени са опасни, но не са нещо, което ще ни затрие от раз, просто ще направи планетата като цяло по-неприятно място за живот. Ковид-19 е неприятна болест, мнозина починаха от нея (мир на праха им и съболезнования на близките им!), но не е астероид, който ще унищожи Земята. Да, да се ваксинираш е правилният избор и да, ако не го направиш, проявяваш безотговорност към обществото, защото спомагаш разпространението на вируса, но не е като да те прави виновен за геноцид. Също така, ако го направиш, няма да си някакъв герой, нито пък ще поведеш човечеството към светли бъднини – болестта ще си остане и хора ще продължат да умират, просто с една идея по-малко. Да ползваш пластмаса за щяло и нещяло и да си поредният в града със собствена кола, която после да паркираш по тротоари и зелени площи и с която да допринасяш за замърсяването на въздуха, често заради мързел или криворазбрана концепция за престиж, е тъпо, но не те прави малоумен зомбиран дебил, заслужаващ да му падне астероид на главата. Същевременно, филмът тотално игнорира другата страна в този спор, а тя също може да бъде доста крайна и с висок комедиен потенциал – паникьорите, които искат да се забрани излизането в парка, а в магазина да се влиза само с 15 дози и 8 маски на лицето, или пък хората, които не се къпят, за да пестят водата на планетата. Би било добре ако всички успеем да намерим някаква златна среда по тези теми, вместо да воюваме за глупости, когато има толкова по-полезни начини да изразходваме енергията си. Това, според мен, е най-важната поука, от която имаме нужда (и заради която сега ще ми скочат всички – както от едната, така и от другата страна), а филмът не помага за помиряване и намиране на адекватно решение, по-скоро изостря конфликта с превъзнесената си проповед.

Бутон за зареждане на YouTube видео

Хуморът в „Не поглеждай нагоре“ е типичен за зле направените сатири със социално послание. Има няколко забавни момента, но като цяло не се получава. Крясъците и хаотичният монтаж с накъсани кадри, противно на възприетото от холивудските режисьори в тази ниша мнение, не са по-красноречиви от добре направен и заснет сюжет, изигран човешки. Хиперболизирането на глупостта на човечеството и емоциите на главните герои прави продукцията трудно гледаема. В „Идиокрация“ също имахме подобна идея, но там поне главният герой беше нормален човек, с когото да се идентифицираме. Нещо познато, лично преживяно, да ни накара да почувстваме историята като своя. Тук всички герои са ужасни. Дженифър Лоурънс е кисела тийнейджърка, чийто най-голям талант е да мрънка и да се дрогира. Лео ди Каприо е дразнещ чичак на прага на криза на средната възраст, нищо че се опитват да го изкарат секси. Ако тези двамата играеха по-нормални персонажи, на които да можем да съчустваме, да застанем зад борбата им да спасят света, филмът щеше да е далеч по-добър и по-ефективен в предаването на посланията си. Но ако дори положителните персонажи са зле, то защо да ни пука за тази планета и хората на нея?

Честно казано, единственият по-интересен персонаж във филма е президентът на САЩ, изиграна от Мерил Стрийп (до голяма степен тя го прави такъв, иначе образът ни е добре познат, почти до баналност). Актрисата е смятана за една от най-талантливите на поколението си и има защо. Тя е сред идиократичните персонажи, хиперболизиран Доналд Тръмп / Бойко Борисов в къса поличка, но все пак около нея има някакви чар и интрига. Дори да бяха направили нея главен персонаж, филмът пак щеше да е по-интересен, защото при нея хуморът и поуките се получават. С други думи, като се търсят хиперболизация и абсурди, а не нормални хора, да бяха отишли още по-далеч в тази насока – пак щеше да е по-добре от резултата сега.

Контра на Мерил Стрийп е Тимъти Шаламе. Безлична игра за безличен и излишен персонаж, дори леко противен. Може би идеята на неговия образ е била да покаже нещо по-чисто и заслужаващо спасение у хората? Категорично не се е получило, поради което приемам, че просто не съм го разбрал и приключвам дотук. Другите ревюта вероятно са по-ласкави към него, просто защото е новият ни холивудски симпатяга-любимец, а не защото е заслужено.

Бутон за зареждане на YouTube видео

Надявам се правилно да сте разбрали, че Don’t Look Up не е лековата комедия с малко нескопосан хумор, каквото впечатление оставя трейлърът. Минал е покрай черната комедия, но всъщност оставя едно доста гадно чувство накрая и не е толкова смешен, колкото маркетингът иска да го изкара. Хем говори за истини, хем го прави по отблъскващ начин, с което сам си пречи на целта. Мнозинството от човечеството ще продължи да зяпа тъпо в сутрешните телевизионни блокове, да гласува за популисти, да смята образованите (наричани у нас умнокрасиви, жълтопаветници и соросоиди) за най-големия си враг, да се гордее с простотията си като изконна традиционна патриотична ценност и т.н. Едва ли може да се превъзпита със зле направени фарсове. Дори на някакво подсъзнателно ниво режисьорът вероятно сам го осъзнава, тъй като в пост-кредит сцените ясно показва, че урокът на човечеството не е научен. Да, съзнавам, че това гадно чувство накрая е сред основните му цели, но кому е нужно наистина? И ако всъщност идеята е да се постреснем, защо не се наблегне на този аспект, вместо да се блъска дебилен хумор там, където не му е мястото? Хубавата сатира изисква намирането на определен баланс, изпипване на сценария и по-добър фокус, но тук не е проявено такова старание. Режисьорът сам се е смял на шегите си и се е радвал на проповедта си, и това му е било достатъчно.

Аз лично бих ви посъветвал да изгледате само трейлъра и да не продължавате по-нататък. Той казва достатъчно, показва хубавите идея и поука, но го прави в под 3 минути, а не в над 130. Мнозина вероятно няма да се съгласят с мен, даже вече започнаха да излизат хвалебствени ревюта от хора, които намират този тип хумор и социални послания за успешен, дори и прогнози за Оскари. За мнозина, този сюжет и тази откровеност са достатъчно рядко срещани, че да намерят Don’t Look Up за различен и необходим. Страшно много са хората, които бъркат претенцията за величие с величие – няма лошо, щом са останали доволни от преживяването. Но не мога с чиста съвест да ви препоръчам филм, за който самият аз не съм сигурен дали не съм си похабил времето. Има си своите достойнства, които не мога да отрека, но пък съм абсолютно сигурен, че можех да мина и без него.

 

Изображение с име: бележникМоята оценка:

История – 5
Герои – 3.50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 4
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 5.50
Емоционален заряд – 3
Фантастични елементи – 5
Саундтрак – 3
Старание на екипа – 4
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Обща оценка: Добър (4.20)

Публикацията не е актуализирана от повече от една година, съдържанието може вече да не е актуално към днешна дата