Разходка с лодка из ужасите на Амазонка
Ревю на сериала The River от Орен Пели.
Тази зима по ABC се излъчиха 8-те епизода от първи сезон на новия сериал „Реката“. Създаден от Орен Пели („Паранормална активност“, „Дневниците на Чернобил“), The River се опита да се отличи от многобройните си събратя с вече доста популярния сред филмите псевдодокументален стил. Идеята е, че всичко, показано на екрана, е всъщност уж записано от камерите на героите. В „Реката“ не става дума просто за аматьорски записи – героите там снимат риалити шоу в джунглите на Амазонка.
За какво по-точно става дума? Емет Коул е водещ на документално предаване, в което той обикаля Амазонските гори. Шоуто му е много популярно не само заради девствените красоти на джунглите, които показва, но и заради факта, че в него участват още жена му, синът му и дъщерята на оператора. Американците се наслаждават на приключенията им и тайничко си мечтаят да бъдат част от перфектното семейство. Децата обаче порастват, а любимият водещ на Америка се разделя с жена си. Те се отказват от шоуто и започват да градят живота си обратно в цивилизацията, а Емет продължава да изследва джунглата пред камера.
Един ден той изчезва и всички го смятат за мъртъв. Шест месеца по-късно, сигналът от локатора му отново се включва, което е достатъчно, за да започне спасителна мисия. Спонсор е продуцентът Кларк, който решава да направи риалити от цялата история. Той взима жената и сина на Емет в мисията, плаща за охранител, който да ги придружава и да ги пази от опасностите на Амазонка, както и двама оператори, които да снимат всичко, което се случва с главните герои в новото шоу. Към тях се присъединява и дъщерята на оператора, който също е изчезнал, като така старият екип се събира и започва да търси главите на семействата си. Към героите принадлежат и корабния механик с неговата дъщеря, които произхождат от Латинска Америка и са наясно със свръхестественото.
Този необичаен екип се впуска в неизследваните дебри на Амазонка, за да намери любимите си хора (и да направи хитово шоу). Там ги очакват зли духове, недоброжелателни племена, още по-зли духове, зомбита и най-зли духове. Постепенно се разбира, че Емет Коул се е забъркал по-надълбоко в свръхестественото, отколкото се полага на простосмъртен. Не всички ще оцелеят до края, но определено хората ще имат какво да гледат, когато заснетите кадри с ужаси и свръхестествени мъчения стигнат до тях.
Е, когато са правели този сериал, са разчитали, че силата му ще бъде неизползваният по телевизията досега псевдодокументален стил. За съжаление, той е и до голяма степен слабост. И не говоря само за това, че на всички им е писнал.
– Първо, трудно е да се поддържа интересен сериал, направен по технология, подходяща за самостоятелни филми.
– Второ, стилът се асоциира с евтинджоса – много по-лесно е да дадеш как операторът бяга и камерата се тресе, вместо да покажеш самото чудовище. Макар че в случая на невидимите призраци това е даже по-добрият вариант, асоциацията с нещо евтино по-скоро отблъсква зрителя.
– Трето, понякога ставащото граничи с абсурда – то бива, бива самоотвержени оператори, които рискуват живота си, за да заснемат кадрите, но понякога е прекалено. Нито един нормален човек няма да се набута пред човека с оръжието, само за да заснеме ценен кадър с лицето му, колкото и да му плащат. Никой няма да настоява да излезе навън, за да снима ужасното чудовище, което може да го убие само за миг, само за да се докаже като професионалист.
– Четвърто и най-важно, хората явно са решили, че псевдодокументалният стил сам ще продаде сериала и затова не са се престаравали с изпипване на героите или сюжета. Ето защо има доста дупки и логически несъответствия (макар да са на прилично ниво и в други сериали да има много повече, това винаги дразни).
Е, не можем да отречем, че стилът има и предимства – оригинален е, а и дава по-високо ниво на реалистичност. По-лесно ти е да повярваш, че това се случва, ако ти се струва, че гледаш необработени кадри от риалити шоу. Е, нещата, които се случват в Амазонската местност Боюна са твърде нереални, а и сюжетът, реакциите и репликите не са добре обмислени, така че тук не се възползват от това предимство. Но все пак го има моментът, в който си казвате „Представяш ли си, ако наистина дадат такова риалити по телевизията? И ако наистина има такива неща в Амазонка!“
За съжаление, равносметката показва, че псевдодокументалният стил по-скоро вреди на сериала. А това е жалко, защото все пак „Реката“ има потенциал. Също като в „Изгубени“ не е трудно да повярваме, че някъде на Земята съществува неизследвано място, за което не сме и подозирали и което е пълно с необясними феномени. В „Изгубени“ беше малък остров в океана, а в „Реката“ е местност в Амазонка, която не е изследвана от хората. Там Емет Коул намира магията, а нашите герои малко по малко разбират, че свръхестественото е на власт в тази област.
Ако е направено както трябва – не е проблем, че звучи леко нереалистично при всичките сателити и експедиции, които са минали навсякъде. Проблемът е, че в „Изгубени“ са се погрижили за това, а в „Реката“ не са. Твърде много паранормална активност има в Амазонка – на всяка крачка духове, зомбита, растения-убийци (но не толкова зрелищни) и какво ли още не. И дъщерята на корабния механик е запозната с всички тях, като всеки епизод гледа притеснено и обяснява на какъв дух са попаднали този път. А мистериозната джунгла би трябвало да е непозната на хората, нали?
Другите герои също не се държат особено адекватно. След като са те гонили няколко различни вида призраци и си видял с очите си, че свръхестественото съществува, то следващия път, когато отиваш на непознато място, ще си малко по-внимателен и запознат със ситуацията. Няма да се пулиш тъпо, нито ще се правиш на твърде смел. Когато водно конче влезе в устата на член от екипажа и той започне да ти говори с гласа на Емет, ще знаеш, че Емет е жив, а няма да се вайкаш, че си грешал през цялото време 4 епизода по-късно.
Най-лошо е в началото. Пилотният епизод на моменти граничи с абсурда, а и актьорската игра е слаба. С напредването на сериала обаче героите постепенно стават по-симпатични, а сюжетите по-интересни. Актьорите влизат в ролите си, а зрителят се въвлича в историята на героите и сериала като цяло. Последните 3-4 епизода са си направо добри. А това, че има прогрес, вместо следващите серии да стават по-зле, е рядко срещано качество.
Голям плюс са и страшните моменти. Дори в първите епизоди, когато нещата не изглеждат особено реалистични и не ти пука кой ще бъде убит или изяден, ужасите са направени добре. Те също се подобряват с напредването на сериала и стрясканията и натрупването на напрежение стават все по-ефектни.
За съжаление, сериалът имаше слаб рейтинг и може да не бъде продължен. Появиха се слухове, че Netflix може да го продължи и да го показва на своя сайт, но оттогава няма развитие и още не се е стигнало до окончателна сделка. А на сериала наистина му трябваха няколко епизода, за да намери себе си, и ако се стигне до втори сезон, той най-вероятно той ще бъде по-добър от първия.
От друга страна, няма да е добре и да се разтяга историята излишно. Вече сме претрупани с амазонски призраци и чудовища – добре ще е да се направят още само няколко епизода, които да отговорят на отворените въпроси и да приключат цялата история. Колкото по-дълго остават героите сред паранормално активната джунгла, толкова по-нереалистичен става целият сериал.
В крайна сметка, макар и доста слаб на места, The River има своите достойнства и става за гледане. Много по-страшен е, отколкото други сериали, които в рекламните си кампании наблягат на елемента ужаси, а всъщност не са нищо особено. Струва си да го пробвате, просто не си поставяйте кой знае колко високи очаквания.