Ревю и подредба на новите 10 епизода от „Футурама“

Един от най-спираните сериали в историята отново се завърна – през изминалото лято гледахме 11-ти сезон на „Футурама“ след 10 години извън ефир. Естествено, феновете посрещнаха новите епизоди с отворени обятия, макар и едно притеснение да висеше през цялото време – дали качеството ще бъде отново каквото преди?

Преди да започне новия сезон, направих бърз преглед на топ епизодите от едно време. Гледах отново серии, които са с висока оценка в IMDB, както и тези, които аз си спомням като добри. С изненада установих, че „Футурама“ не е чак толкова гениална, колкото си я спомням. Да, има някои превъзходни епизоди, които са си направо шедьоври и ще останат записани със златни букви в историята на телевизията, но повечето са средняшки – прилични са, забавляват, но не остават с нещо конкретно в паметта, просто бегло добро впечатление. Тази реализация ми помогна да си снижа очакванията за 11-ти сезон, а това ми помогна да го възприема по-добре. Въпросът вече стана не дали общото качество ще се запази, а дали ще има един брилянтен епизод, който да осмисли завръщането на целия сериал.

И отговорът всъщност е да. Качеството е абсолютно същото – 1 великолепен епизод, 8 прилични и 1 тъп. И сценаристи, и актьори, и аниматори са на нивото от преди, а ако паузата от 10 години не беше отразена в сюжетите (на моменти се усеща сякаш сценаристите бързат да правят шеговит социален коментар на всичко, случило се през последните 10 години, преди да ги спрат отново), можеше и да не разберем, че я е имало. Ако харесвате сериала, но бихте искали да избегнете по-лошите епизоди, за да не си разваляте спомените от възхитителните, то ето ви една класация на новите серии, която да ви ориентира какво да гледате задължително и какво бихте могли да пропуснете.

S11.E10 ∙ All the Way Down

Това е епизодът, заради който си заслужава цялото завръщане. Философия, комедия и щипка романтика накуп – нищо чудно, че е избран за завършек. Професорът създава виртуална вселена, копие на истинската, която обаче прави сметката за ток на фирмата гигантска. Но ако такава вселена може да съществува, то сигурни ли сме, че обитаваната от нас е истинска, а не е просто още едно ниво на симулацията? Ако персонажите в нея мислят и се държат като нас, то имаме ли изобщо право да си помислим да изключим вселената им, за да намалим сметката за ток? Как да разберем дали нашето собствено съществуване се крепи на един включен в контакта щепсел една вселена по-нагоре и искаме ли изобщо да разбираме? Без много екшън, на моменти преливащ във философска дискусия, епизодът въпреки това e с бързо темпо и повдига чудесни тема за размисъл. Ще остане като една от превъзходните серии на „Футурама“, много близо до The Late Philip J. Fry.

Включвам тук и един спойлер, защото не го осъзнах при гледането, но е страхотен елемент от изящния сюжет. Ако още не сте гледали серията, прескочете абзаца. И така, говоря за момента, в който Бендър уж се завръща от симулационната вселена. Всъщност, той не се завръща – това е Бендър от „горната“ вселена, който е пропътувал едно ниво надолу точно като нашия Бендър. Естествено, от практическа гледна точка за нас и героите няма да има особена разлика – все пак всички вселени си приличат и това пак ще бъде познатият ни Бендър, но е интересно като си помислим какво означава тази саможертва за него и поредната му екзистенциална криза, както и за вселената/вселените по принцип.

S11.E6 ∙ I Know What You Did Next Xmas

Още една препратка към великолепния The Late Philip J. Fry, както и към всички коледни епизоди досега (макар нито един от тях да не е излъчван през август), но с някои нови елементи. Естествено, вече сме виждали истории с пътуване във времето и обрати (и искаме да виждаме още), но е учудващо, че след 145 епизода така и не сме имали история с Бендър и Зойдбърг като дуо главни герои. Двамата често са социално отритнати и имат много общи черти, така че е логично да си бъдат утеха един на друг, докато всички други празнуват със семействата си. Най-хубавото на епизода са стегнатата история и обратите й, дори и тя да означава, че повече няма да виждаме робота дядо Коледа (макар че не бих се обзаложил). Бонус е и трогателното изпращане на Кулио.

S11.E5 ∙ Related to Items You’ve Viewed

Не за първи път виждаме социален коментар за големите корпорации, служителите и клиентите им, но тук се получава интересно и забавно. Мама е злодей, когото обожавам да гледам и се надявам на повече истории с привидно добричката уж пълна дама, която всъщност е кльощава зла скочубра-капиталистка със способностите да пречупи волята за живот дори на Хедонизъмбот (и аз така чувствам своята откакто ходя на работа). Фрай и Лийла стават все по-здрава двойка, което е хубаво да се види след 10 сезона на „ще се вземат ли, няма ли“ и пречупва познатата формула. Появата на лунния селянин с трите му дъщери-роботки също е добре дошла. В края епизодът има неочакван философски финал – ако цялата вселена е погълната от нещо, но продължава да си съществува, то променя ли нещо това за нас? И можем ли да кажем, че компании като Амазон притежават нашата?

S11.E4 ∙ Parasites Regained

Обичам „Дюн“ и харесвам историите с Ниблър, така че давам положителна оценка на този епизод-пародия на денивилньовския визуален шедьовър. Домашният любимец на Лийла страда от паразити, които го правят глупав. Единственият начин да се преборят е екипажът на Планет Експрес да се смали до миниатюрни размери и да се прати в пясъчната тоалетна на Ниблър, където да ги изтреби ръчно. Там условията се оказват доста близки до тези на Аракис.

Въпреки че самата пародия е доста повърхностна и невпечатляваща, епизодът има друг ценен аспект – емоционалният заряд и сериозната тема, използвана за постигането му – деменцията и изгубването на близък човек или домашен любимец. Всички знаем, че „Футурама“ добре прави трогателни епизоди с домашни любимци… За щастие, тук нямаме сърцераздирателен финал, така че тази серия може спокойно да се гледа без носни кърпички.

S11.E3 ∙ How the West Was 1010001

Приятна серия с коментар върху криптовалутите, на моменти твърде очевиден и плосък, но с достатъчно футурамски привкус и достатъчно интересна история, в която много от персонажите получават възможности да блеснат. Не харесвам уестърни, но сравнението между златната треска и крипто манията е доста интересно и е добър повод да се потопят персонажите в стария див Запад. Имаме забавни моменти с Лийла като сервитьорка в бордея, Бендър и магарето му, както и малко трогателни моменти с Хърмис и сина му, които наистина се свързват след преживяването. И тази серия е от добрите, ако пренебрегнете изтърканата криптотема.

S11.E2 ∙ Children of a Lesser Bog

Веднага след премиерата, „Футурама“ бърза да достави по-емоционален епизод и да продължи сюжета на епизод, излъчен преди 20 години, в който се казва „След 20 години децата ни ще се родят“. Малко като завръщането на „Туин Пийкс“ 25 години след пророчеството за след 25 години. Тук имаме приятна история, макар и малко нетипична за развратната купонджийка Ейми, която вече е готова да бъде майка и се бори за децата си. Допадна ми темата за размисъл за това какво е семейството и кой може да бъде родител на децата – съжалявам, консерви, но за пореден път американската телевизия доказва тезата, че не само традиционните семейства могат да осигурят любов и добра среда за следващи поколения. Както и че не винаги биологичната майка е тази, която трябва да гледа децата.

S11.E8 ∙ Zapp Gets Canceled

Поредната серия с коментар върху наболял проблем от последното десетилетие – кансъл културата. Няма да й пиша дълъг коментар, имаше си сполучливите и забавни моменти, пак е нещо, което излишно поляризира обществото (особено нашето, в което няма реална кансъл култура – ако утре Тото пусне нова песен, пак всички ще я слушате, никой няма да му бойкотира кариерата реално), даже имаше някои много интересни идеи с технологиите на извънземната цивилизация, основани на въздух, както и лек полъх на „Стар Трек“. Но просто не е най-впечатляващият епизод, който ще ми остане в паметта. Все пак препоръчвам да се гледа, има много сполучливи моменти.

S11.E7 ∙ Rage Against the Vaccine

От всички коментирани теми, вълнували света през последното десетилетие, тази за ковид е най-омръзналата. Три години се занимавахме с вируси, маски, ваксини и нови варианти, три години слушахме как прогнозиращи апокалипсис учени, мислещи се за всевишни и борещи се да спрат света, спорят с малоумни агресивни антиваксъри, смятащи, че 2 прочетени статии на телефона докато са в тоалетната ги правят по-компетентни за вирусология от хора, които цял живот с това се занимават (за конспиративните теории да не говорим), докато разумната златна среда остана пренебрегната и незастъпена. Тъкмо започнахме да се отърсваме от това, нямаме нужда „Футурама“ да ни го припомня, и то по нескопосан начин (да не говорим за буумърския им грешен извод, че няма как да се работи от разстояние – няма само ако трябва да работят мързеливи идиоти). Интересно е, че епизодът сякаш отказва да заеме позиция по цялата истерия с ваксините, но проблемът ми е не толкова с това (нека се осмеят и двете крайности, имат нужда), а по-скоро с липсата на идеи и достатъчно футурамски привкус в историята. През повечето време просто се повтарят нещата, които всички преживяхме и не желаем вече да си спомняме. Все пак признавам, че лекуването на епидемията с вуду, реакцията на професора („Щом не го разбирам, значи не работи!“), както и използването на извънземните като източник на всички абсурдни конспирации, завладели по-необразованата част от населението, гласуваща за Тръмп, Путин или Възраждане, е забавно.

S11.E1 ∙ The Impossible Stream

Въпреки че повечето фенове харесват епизода, някои дори явно го обожават, аз не останах много впечатлен. Твърде мета история, твърде очевадни коментари и шегички, твърде малко реално развитие и комедия. Още повече, финалният епизод на 10-ти сезон беше толкова трогателен, че директно негово продължение със значително по-малко качества е направо като обида. Но приемам, че десетилетието суша без нови епизоди и случилото се с нашия свят и развлекателната му индустрия междувременно трябва да се адресира по някакъв начин, така че няма да хейтя повече.

S11.E9 ∙ The Prince and the Product

Не мога да разбера, след като епизодите-антологии на „Футурама“ са най-ниско оценените и всички ги мразят, защо продължават да ги правят. Сюжетът на сериала се развива в бъдещето и правилата във вселената му вече са достатъчно лабилни и широко скроени – няма необходимост от несвързани историйки с прекалено странни концепции. Всъщност, добре, разбирам – част от тях имат своите фенове, просто аз ги мразя всичките. И да, определено дават възможност на сценаристите да пробват нещо ново. Дори оценявам позитивните страни на идеята за свят, в който героите са пружинести играчки, колички или гумени патенца. Разбирам дори поредния социален коментар с рекламите и това колко разрушителни може да са те за впечатлението от гледане на епизода по телевизията. Но реализацията на тази идея за пореден път е лоша, а и общата история с Лийла, която за по-малко от минута се влюбва в непознат и зарязва Фрай, също е неприятна.

Още няколко общи думи за целия сезон

Много ми допадна по-дългото интро, в чието начало се чува различна музикална тема, подсказваща темата на епизода. Позволяват си го, защото по Hulu имат доста повече свобода, отколкото по телевизията. Спокойно биха могли да правят епизоди с каквато дължина и тема поискат, без да се страхуват от цензура или да се съобразяват с времеви ограничения. Просто избират да не го правят, за да запазят сериала такъв, какъвто го познаваме.

Не ми допадна прекаленото количество завръщания на стари герои и сюжетни теми, както и гореспоменатите социални коментари на теми от последното десетилетие, когато не е имало епизоди, за да ги коментират. Разбирам, че сезонът се връща заради феновете и трябва да им се угоди, но идва малко прекалено и по-скоро говори, че за 10 години не са им хрумнали достатъчно свежи идеи, с които да продължат напред с пълна пара. Не ми се ще да вярвам, че в 12-ти сезон „Футурама“ може да се окаже тъпчеща на едно място.

Така или иначе, засега съм доволен, тъй като десетте епизода ми доставиха каквото очаквах – достатъчно забавление, достатъчно поводи да забравя лошото и да запомня хубавото, както и един чудесен епизод, който наистина да изпъкне. Можеше повече, но можеше и по-малко. Futurama липсваше през последните 10 години и е хубаво, че отново е сред нас. Дано да е задълго!