Шарени приключения

Обичате ли филми, по време на които просто да си изключите мозъка и да се насладите на зрелищата? Скучаете ли, ако сюжетът се опитва да ви разплаче с някоя тежка драма, вместо да се фокусира върху екшъна? Обичате ли магията и света на Хари Потър (но по възможност без да си спомняте прекалено много детайли от него)? Тогава „Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд“ е точно за вас! Над два часа приключения, въздушни магически боеве, шарени сцени със сладки несъществуващи животни и колоритни експлозии. И нищо повече от това! Какво по-хубаво за 10-годишните киномани?

Въпреки че е много вероятно след края на филма да помните малко от него и да останете с впечатление, че не се е случило нищо, сюжетът всъщност е богат на събития. Гринделвалд се показва в целия си блясък и се обособяват страните в заформящия се конфликт – ясно става кой за кого ще се бори. Разбираме кой е Кридънс. Появява се Лета Лестранж, бивша любима на Нют, а сега омъжена за брат му, виждаме нейната всъщност доста интересна история (с пропилян потенциал за много по-силен емоционален заряд). Професор Дъмбълдор на младини също играе роля и със сигурност ще бъде по-важен по-нататък. Запознаваме се бегло и с Нагини, която е обречена да се превърне завинаги в змия и да бъде използвана от злодеите на Хари Потър 90 години след събитията във „Фантастични животни“.

Защо тогава толкова много зрители смятат, че Дж. К. Роулинг само разтяга локуми с този филм? Истината е, че той е красив и шарен, изпълнен с приключения, но му липсва емоционален заряд. На важните моменти не е акцентирано, не се усещат тежестта и важността на обратите и саможертвите. Въпреки че актьорите играят много добре и придават някаква дълбочина на ролите си, персонажите не са добре развити, мотивациите им често остават неизяснени, личните им истории са разказани така, сякаш са на някакви третостепенни герои с епизодично значение за основния сюжет. Отново – ако вие ходите на кино заради красивия магически екшън, филмът ще е идеален за вас. Ако очаквате нещо по-драматично или просто искате да видите героите като реални хора, с които да се идентифицирате и чиито премеждия да съпреживявате, може би ще останете разочаровани от иначе добрия спектакъл.

Най-яркият пример за това е Куини. Русата сестра няма много общо с образа си от първия филм, а поведението й тук е меко казано странно. Може да се обясни единствено с шизофрения. Не изключвам това да се окаже обрат по-късно, но уви, засега е видимо, че персонажът няма да повдигне темата за размисъл колко е неприятно да имаш душевно болен човек в семейството, а е предвидено поведението й и решенията й да се възприемат като нормални. Нищо че действията й сами по себе си са присъщи на злодеите, а тя уж е от добрите.

Ясно се илюстрира същата критика и при Дъмбълдор. Харизматичният професор е важен персонаж, който някога е сключил кръвна клетва с Гринделвалд. Той е млад и чаровен, обожаван е в Хогуортс и извън него, но мотивацията му е изрязана, а действията му – празни. Джъд Лоу наистина придава страхотно обаяние на героя и е идеален за него, но сценарият не му дава достатъчно възможности, за да направи професора наистина интересен и влизащ под кожата. Тук вероятно Дж. К. Роулинг се е посвенила да развие нещата както е планирала отначало – ако сте чели нейни интервюта знаете, че идеята й е Дъмбълдор и Гринделвалд да са били любовници в миналото. Тук обаче нищо такова не се споменава или дори загатва, вероятно за да не се ядосат хомофобите и мразещите политкоректността. Не е обаче измислено и алтернативно обяснение и, като резултат, изобщо не става ясно каква точно е историята между двамата и защо трябва да ни пука за нея.

Дори Кридънс, който беше бижуто на първите „Фантастични животни“, тук бледнее. Езра Милър отново играе добре, но екранното му време е малко и самият персонаж е сякаш опростен. Нагини е свързана с неговата история, но присъствието й към момента е излишно. Може би ще стане по-важна в следващите филми.

Най-вероятно проблемът е, че Дж. К. Роулинг толкова е искала да се гмурне надълбоко в създадения от нея свят и да угоди на всички фенове, че е наблъскала двата часа филм с персонажи с уж въздействащи истории, но накрая от целия миш-маш не е постигнала нищо и не угажда на никого. Не разбирам защо е това бързане, при положение, че „Хари Потър“ има легиони фенове по цял свят. Спокойно може да пуска предистории, продължения, разклонения и какво ли още не, за да си развие всичките идеи, без да се притеснява, че няма да има кой да ги прочете/гледа, следователно няма нужда да ги бута всичките тук.

Най-полезният играч в екипа е режисьорът – Дейвид Йейтс (и хората от екипа по специалните ефекти). Безспорното предимство на филма са красивите екшън сцени, симпатичните фантастични животни и феерията от цветове и зрелища на екрана. Сюжетът включва изобилие от приключения, а Йейтс ги реализира на екран блестящо и впечатляващо от визуална гледна точка.

Що се отнася до връзките с „Хари Потър“, ще се въздържа от личен коментар, тъй като не съм добре запознат с основната поредица. Изглежда обаче, че върлите фенове не са много доволни, защото описаните така събития създават някои противоречия с вече установеното в книгите и филмите. По-повърхностните фенове обаче са доволни, че се завръщат в същия свят и виждат развити историите на уж по-незначителни познати герои, които само са били споменавани. Незапознатите с Хари Потър остават леко объркани от някои моменти и си мислят, че е защото са незапознати, но всъщност обърканите моменти са такива за всички. Вие си преценете към коя от трите групи се причислявате.

В интерес на истината, и първият филм страдаше от подобни недостатъци – изобилие от красиви приключения, без тежест. Там обаче се открои Кридънс и имаше опит за трогателен финал. Тук имаме по-добри актьори (Зоуи Кравиц и Джъд Лоу се открояват) и по-ефектен екшън, но по-малко емоционален заряд. Fantastic Beasts: The Crimes of Grindelwald е подходящ за деца и фенове на франчайза, както и търсещите обикновено развлечение. Останалите да не очакват много.

Моята оценка:
История – 5-
Герои – 4
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6+
Eлементи на изненада – 4+
Теми за размисъл – 3.50
Емоционален заряд – 4
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5+

Общ успех: Мн. добър (4.80)