Сила на Равновесието или Сила на Злото

„Джак от Сенките” е роман, към който бях предубедена поради много причини. Отчасти, защото принадлежи към спорния хибриден жанр (смесица между фентъзи и фантастика), отчасти поради малкия му обем, предполагах, че тази творба не би могла да ме впечатли. За мой късмет, романът ме изненада приятно и ми показа, че една книга, макар и малка и на пръв поглед твърде ексцентрична, може да се окаже стойностно четиво, което предлага както приятно развлечение, така и храна за размисъл.

Още от първите страници, Роджър Зелазни грабва читателското внимание, като представя един интригуващ, но и изключително мрачен и зловещ свят, чиито обитатели са не по-малко мрачни и загадъчни, но освен това са и чаровни по свой уникален начин. Този странен свят е разположен на планета, която не се върти. Едната й половина е винаги огряна от слънцето и там се разраства високотехнологичното общество на Дневните (което е доста подобно на нашето), а другата тъне във вечен мрак и местните господари-магьосници са изградили подобие на феодален строй. Тъмните са безсмъртни и не стареят – когато някой от тях бъде убит, той се „ражда” отново от земята (в район наречен Торните ями на Гливе, в същото тяло и със спомените си). Освен това, те (може би) нямат души. Господарите притежават Сили, които обаче действат само в техните собствени владения. Джак от Сенките е необикновен – той също е Сила – може да се възползва от Сенките и когато те го обграждат е почти непобедим. Неговите магически сили, за разлика от тези на местните владетели, действат навсякъде, а не само в определен район.  Необикновен е и неговият единствен приятел – Морнингстар – гигант, който се е сраснал с планината, която стои на границата между Светлината и Мрака, обречен да чака вечно настъпването на утрото.

Сюжетът на „Джак от Сенките” подхожда повече на приказка или мит, отколкото на роман. Той започва с предателство, което става причина за смъртта на Джак, и го тласка по пътя на отмъщението. Когато се завръща от Торните ями, безстрашният антигерой съставя в ума си списък на своите бъдещи жертви, както и план как да се отърве от тях. Освен от омраза, той е воден и от любов – към красивата Ивене, която преди време му е била обещана за жена. Пътят му го превежда през много препятствия, които го карат да осъзнае, че у него се заражда мечтата да промени завинаги системата на управление на Тъмната страна. Джак възнамерява да наложи нов ред и да обедини отделните владения в едно царство, което той самият ще управлява. За да осъществи мечтата си, той се отправя към света на Дневните, където съществуват технологии, които биха могли да са му от полза.

Стилът на Зелазни е лесен за четене, цветист, но ненатоварващ. Светът, изграден от автора, е едно от най-интересните неща в романа. Той е впечатляващ и екзотичен, описан е доста детайлно, но същевременно – набързо. Това би могло да остави известна неудовлетвореност у читателите, тъй като  загадъчните градове, мистерии и същества са достатъчно за цяла фентъзи сага, но в случая са просто част от пейзажа. Целият сюжет е побран на едва около 200 страници, което означава, че действието се развива бързо, а на отделните събития, на представянето на персонажите и взаимоотношенията между тях, често е отделено съвсем малко пространство. За мен, в това се състои и главният недостатък на творбата. На няколко ключови места в сюжета е приет типичният за приказките прийом „речено-сторено” – тоест, главният герой решава нещо и го прави, последствията са налице, но самият процес буквално е прескочен. Донякъде това допринася за чара на романа и подсилва впечатлението за дълга мрачна приказка. Но от друга страна, заради този похват се губят много моменти, които със сигурност биха били интересни, ако бяха развити стъпка по стъпка.

Освен това, при толкова динамично поднасяне на сюжета, за читателите е трудно да изпитат истински емоции и да развият привързаност към персонажите – повечето от тях са нещо като пионки, които се появяват и изчезват, без да оставят трайно впечатление.  Подобно е и положението с преливането на двата жанра – фентъзито преминава във фантастика, когато Джак претърпява трансформация и се „превръща”  в университетски преподавател. Читателите са потопени в една съвсем различна реалност, която контрастира ярко с тази на Тъмната страна и която със сигурност си струва да бъде изследвана. Но вместо това, тя е зарязана само след няколко кратки епизода.

Романът следва историята на Джак от Сенките и именно неговият образ е най-добре развит, а също и най-интересен. Джак е магьосник, измамник и крадец. В един момент става и безмилостен тиранин, но освен това е и чаровен и лесно печели симпатии (за което свидетелства пребиваването му в страната на Дневните). Понякога е жесток, а понякога – милостив. Този персонаж е изтъкан от противоположности и със сигурност буди противоречиви впечатления у различните читатели. Неговата мотивация е трудно определима. Без съмнение любовта и омразата са част от нея, както и копнежите за власт и лично благополучие, но над всичко това стои нещо по-значимо, което е заложено в самата му природа (без той да си дава сметка) – а именно – стремеж да възвърне равновесието на света, който обитава.

Също толкова интересен, но със значително по-малко присъствие в сюжета, е Морнингстар – мъдър и красив, изключително философски настроен и загадъчен гигант, който Джак възприема като своя най-добър и единствен приятел. Какви са истинските планове на този демоничен, но привлекателен персонаж не може да се каже, но би могло да се допусне, че той знае повече от това, което разкрива, както и че той от самото начало осъзнава, че Джак и неговото отмъщение ще имат ключова роля в собствената му съдба.

Ивене – нещастната любима на Джак, е изключително пасивен персонаж. Тя е безхарактерна жертва, която се оставя да я превърнат в трофей, негодува срещу съдбата си, а в същото време не предприема никакви действия, за да промени нещо, нито пък изразява по някакъв категоричен начин какво всъщност иска. Много по-активна и достойна за уважение е старата любов на Джак – Роузи. Тя е грохнала магьосница, която е имала връзка с него преди много години. Любовта им завършила злощастно, тъй като Роузи е обикновена жена, обитателка на Здрача, а не на Тъмната страна –  за разлика от Джак, тя е подвластна на времето смъртна.

Повелителят на Прилепите е един от противниците на Джак, който, според предпочитанията на читателите, може да бъде възприет както като злодей, така и като жертва… Повелителят е описан като харизматичен магьосник и може би е такъв, но присъствието му в сюжета е твърде незначително, за да събуди истинска симпатия (или омраза).

Финалът на романа поднася една наистина впечатляваща кулминация на това приключение, което започва като отмъщение, а в крайна сметка се превръща в разказ за прехода и трансформацията. Зелазни умишлено оставя читателите да се питат какво ще се случи след края. Отворени за размисъл са въпросите кое е зло и кое добро; дали светът трябва да бъде оставен такъв, какъвто е, макар и несъвършен, или трябва да бъде променен, за да стане по-балансиран? Засегната е и темата за стойността на човешката душа, както и за нейната роля да помага на човек да се промени и да следва гласа на сърцето си.

Моята оценка:
История – 6-
Герои – 5
Стил на писане – 6
Eлементи на изненада – 6
Емоционален заряд – 5
Теми за размисъл – 5
Фантастични елементи –  6++
Степен на оригиналност – 6
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5

Общ успех: Отличен (5,60)