Сива история около красива луна

Едва ли има нужда да започвам с представяне на Любомир Николов – Нарви, един от най-големите майстори и радетели на българските фентъзи и научна фантастика. Преводач и автор на купища книги, сред които тези на Джон Р. Р. Толкин, той е направил за жанра у нас повече от може би всеки друг. Преди две години „Изток-Запад“ издадоха в комбина две негови творения. Едното е „Наследникът“ – първа книга от запланувана трилогия на име „Сивият път“, а другото – „Забравени сказания“ – нещо като продължение на „Властелинът на пръстените“. Официално се продава само първата книга, а втората е безплатно допълнение към нея. Така наследниците на Толкин не могат да предявят претенции за авторски права, тъй като се води, че Любомир Николов не изкарва пари от фен-фикшъна си.

Това ревю е за романа „Наследникът“. За ревюто на „Забравени сказания“ кликнете тук.

Любомир Николов е голям! Чел съм му и други неща и винаги са ми харесвали. Ето защо останах изненадан, че тук нещата не са се получили много добре. Още след първите стотина страници в очите ви ще се набият един много голям плюс и един много голям минус на творбата.

Плюсът е прекрасно изграденият свят. Действието се развива в далечното бъдеще на Луната, която вече се нарича Селена. Хората са преоткрили магията, съживени са мъртви раси, а някога мъртвият спътник е тераформиран в нелошо местенце. Лошото е, че се задава нов Армагедон, като този, почти затрил човечеството преди стотици години. И съществува пророчество, което гласи, че апокалиптичното събитие може да бъде предотвратено само от съюза на Тера и Селена. Съюзът се изразява в незаконно дете, което много хора предпочитат да видят мъртво… Но се отплеснах за историята, а тук искам да говоря за света. Той е доста далеч от нашия, силно фантастичен е, но все пак има вътрешна логика, което е много трудно да се постигне. Полякът Дукай го направи с „Други песни“, но нашият Николов се доближава до него. Селена е изключително интересна, а историята на човечеството между нашето време и времето на романа е богата и разказана по ненатрапващ се начин. На луната живеят много народи, те си имат свои интерпретации на събитията от миналото, свои обичаи и нрави. Много ми харесва, когато книгата пред мен ме пренася в истински друг, нереален свят, а не просто в леко променена версия на вече съществуващото. Браво на Николов за това!

Стигаме обаче до много големия минус, а той е именно историята. Такава през твърде голяма част от книгата просто липсва. Личи си, че се готви мащабна трилогия, опознаваме бавно героите, които ще движат действието занапред (те още са деца), но де факто откакто умира единственият по-интересен герой в началото, абсолютно нищо не се случва. Действието спира, а страниците са запълнени с празни приказки. По средата на книгата пък се появява тотално нов герой, който тръгва от нищото и отива пак там. Убеден съм, че Николов е замислил интересни неща за героите си, но не е сложил нито едно от тях в „Наследникът“ (освен бебешките и най-ранните им детски години). По това „Наследникът“ ми напомни на „Дневната война“ на Питър Брет. Той също започва обещаващо с ранното детство на героите си и също след това пълни страници с нищо. Николов поне не се е изхвърлил с обема като Брет, книгата е под 300 страници и четенето е поносимо, но липсата на събития в 200 от тях е озадачаваща и разваля впечатлението от прекрасно изградения свят. Вкарани са тук-таме разкази и местни легенди, които вместо да разнообразяват и да допълват повествованието като при други наши автори, по-скоро отнемат от него и разводняват.

Стилът на Николов е увлекателен, но и малко по-тежък, отколкото ми допада. Ако сте върли фенове на Толкин или на класическите романи, ще ви хареса как от време на време прости действия се изразяват някак тежко и авторитетно, повече приказно-легендарно, отколкото реалистично. Ако предпочитате съвременната литература, където стиловете търсят краткост и яснота, може и да се позатрудните с „Наследникът“. Впрочем, книгата е вдъхновена от Толкин, което е силно натъртено в предговора и маркетинга, стилът на разказвача е почти същият, но в никакъв случай не може да се каже, че има нещо крадено или прекалено близко. За мен си е напълно самостоятелна, а препратки има и към много други книги и писатели, така че не е някое фенско излияние. За мен това натъртване не прави услуга на „Сивият път“, защото светът в трилогията е оригинален и независим от чужди творби.

Това обаче е единственият грях на маркетинга, който иначе е страхотен! „Наследникът“ е издаден в твърди корици, а комбинацията със „Забравени сказания“ е осъществена чрез красив футляр. Издателството не е жалило средства, за да издаде двете творби по най-добрия начин. Промоцията също е качествена, вдигна се достатъчно голям шум при излизането и книгата има добро покритие. Не успя обаче да стане хит и може би именно слабата история и твърде фантастичния свят са причини за това. Второто е хвалено от всички критици и разбирачи, но трудно се харесва от масовата публика. А може би и българското име на корицата все още носи негативи на пазара – дали Колин Уолъмбъри нямаше да се продава по-добре? И дали уважението, изразено към Толкин с творбите в този футляр, не засенчи тяхната самостоятелна стойност? Или пък именно неговите върли почитатели ще оценят книгата най-добре?

Неудобро ми е да пиша лоши неща за творба на Любомир Николов, особено когато и в нея си личат изкусният му стил (независимо дали на мен ми допада или не – личи си, че е майсторски) и безграничното въображение, но сюжетът наистина е слабо място на „Наследникът“. Две години по-късно още няма новини за продължение, но все пак се надявам да излезе такова. И в него да стане ясно накъде всъщност са тръгнали героите и колко оригинален може да бъде Нарви. А защо не и най-накрая да пробие навън? Защото ако родната ни фантастика има шансове да се наложи на масовия роден и да излезе на световния пазар, в момента именно Любомир Николов е тяхното олицетворение.

Моята оценка:
История – 3+
Герои – 4
Стил на писане – 5-
Eлементи на изненада – 3+
Теми за размисъл – 5+
Емоционален заряд – 3.50
Фантастични елементи – 5.50
Степен на оригиналност – 5
Старание на автора – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5+

Общ успех: Добър (4,48)