Скъпо и противоречиво китайско детско

Ревю на филма „Мулан“, вече по кината.

Ще започна това ревю с уговорката, че не си спомням нищо от старата анимация „Мулан“, така че не съм от онези 30+ годишни, които ще оплюят филма само защото не е реплика кадър по кадър на любимото им детско. Въпреки това обаче попрочетох малко за старата версия, за да имам някаква база и да съм уверен, когато плюя филма заради реалните му недостатъци. А такива има в изобилие.

Мислех си, че след като харесах филм на Нолан и дори не се вписах в хора на хейтърите на „Новите мутанти“, то явно вече безвъзвратно съм снижил стандартите си и няма как да се разочаровам от „Мулан“ – и без друго не очаквам нищо от него. Но ето, че се оказа възможно. Филмът е пълен с недостатъци, банален, скучен, непрепоръчителен за деца над 6 години. Ако го разглеждаме просто като детско, което да развлича малчуганите без да остави трайни впечатления върху психиката им – става. Но пред всякаква друга публика този филм се дъни с тотално безинтересни герои, постен сюжет и неадекватна режисура. Дори в Китай не са го харесали, а той изглежда като да е правен специално за тях.

Мулан е хиперспособна селска девойка, която обаче трябва да крие своята „чи“ (магическа сила, която всеки от нас притежава в различни количества и определя колко добри воини сме – нищо общо с истинското „чи“ в китайската митология), тъй като е жена, следователно единственото й възможно бъдеще е да слугува мълчаливо на евентуалния си съпруг. Тя не е много съгласна, но тъй като е пълна с добродетели и няма нито една лоша черта (ама НИТО ЕДНА! Тя е абсолютно перфектна), е готова да потисне себе си, за да донесе чест на семейството си като позволи да бъде продадена за 3 кокошки на мъжа, когото родителите й изберат. Идва обаче ден, в който императорът се оказва в остра нужда от нови попълнения за войската. Всяко семейство, дори от най-затънтеното село, трябва да допринесе с по един мъж за армията. Не че количеството войници има надежда за победа – врагът разполага с вещица, способна да се превръща в каквото си поиска и да опустошава цели гарнизони сама, но за нея по-късно. Та, в семейството на Мулан има само един мъж – баща й. Той обаче вече е крехък старец и ако замине, със сигурност ще умре. Затова Мулан решава да пренебрегне обществените норми и да се престори на мъж, за да заеме неговото място. Няма да ви изненадам ако ви кажа, че тя се оказва най-ценният войник на армията и накрая лично побеждава злодея и спасява императора.

Почитателите на анимацията вероятно помнят дракона Мушу, който е един от най-ценните й персонажи, или поне така казват хората. Тук него го няма. Заменен е от някакъв безличен феникс, който се появява в три сцени и не прави почти нищо. Героите са абсолютни карикатури, нито един от тях няма дори наченки на развитие или реална човещина, те са просто представители на характерните черти, необходими за историята, и нищо повече. Дори и любов няма, Мулан е твърде възвишена и отдадена на род и родина за да се вълнува от такива теми.

Вещицата коли и беси, но всъщност не е лоша жена. Много.

Единствено вещицата е с една идея по-интересна от останалите, защото тя не е истински злодей. Тя изтребва китайските войски в полза на диваците, защото си мисли, че те могат да й осигурят място, където жените със способности да бъдат приети и свободни да живеят както пожелаят. С други думи, принудена е от ситуацията да убива, защото иначе ще убият нея или ще я принудят да стане нечия тиха съпруга. Уви, вождът-дивак всъщност е далеч от такива мисли и е учудващо, че тя изобщо очаква помощ от него. Парадоксално е изобщо, че тя разчита на мъж да й осигури това светло либерално бъдеще, след като сама изтребва цели армии без дори да се запоти. Вероятно вещицата е вкарана в сюжета с идеята между нея и Мулан да се заформят по-особени отношения (все пак и двете са способни жени в мъжки свят, но биещи се за различни страни и каузи), но те са абсолютно повърхностни и преждевременно прекратени. Нещо като в „Игра на тронове“ сезон 8 – идеята на концептуално ниво е там, но реализацията е пришпорена и опростена до дразнеща дебилност.

Доста е учудваща неспособността на филма да предаде или въобще да изясни поуката си. От една страна, Мулан е очевидно феминистка история – жената доказва колко е способна и накрая е приета от обществото, всички се радват на нейната победа. От друга страна, всичко останало във филма е крайно консервативно, все едно проповядва средновековни ценности, и то не на нормални хора, а на имбецили. На всеки пет минути се повтарят трите идеала „лоялност, смелост, вярност“, както и че „семейството е най-важно“. Е добре де, ама когато семейството ти не те приема такъв какъвто си, тогава как да бъдеш хем лоялен, хем смел, хем верен на себе си? Този конфликт можеше да е в основата на изграждането на поуката, но вместо това сюжетът удобно се плъзга по повърхността му и накрая се наглася така, че изобщо да не го засегне. Сега, да се вдъхновяват ли малките момиченца да стават по-боеспособни от момченцата, или да не го правят, за да не намръщят бащите и бъдещите си съпрузи? Да си потискат ли мъжете жените, защото все пак това са семейните идеали на филма, или да не го правят, защото така са несправедливи към всички потенциални Мулан-ки и дори отслабват собствената си общност, лишавайки се от ценни воини? Като се има предвид как Мулан остава единствената жена, която намира по-висок приоритет в живота си от безукорно сервиране на чай, май филмът по-скоро намеква за второто, с което тотално убива уж феминистичната си нотка. Но пък самата феминистична нотка е във фундаментално противоречие с останалото… А и наистина ли е чак такава жертва за Мулан, която и без друго е супергероиня в боя, да отиде на война вместо баща си? Ако правилно разбирам, в старата анимация тя го прави въпреки че не притежава бойни умения, с което веднага става много по-човечна и симпатична от полубожествената й игрална версия, както и изяснява мотивацията си. Така че аз лично изпадам в дълбок когнитивен дисонанс относно посланията на Mulan, за останалите зрители – не знам. Вероятно, ако бях роден по-рано, в комунистическа България, а не точно в края на този период, щях да разбера какво е искал да каже сценаристът много по-добре, но уви, соц-разбирането за тези идеали е далеч от мен.

Армията с Мулан по средата. Разбираемо е как Мулан успява да мине за мъж.

Ще ми се да мога да похваля поне визуалните ефекти и битките, както други критици са сторили в опит да не бъдат тотално негативни, но не мога да го направя с чиста съвест. Има добри битки, има наистина красиви пейзажи и като цяло мога да кажа, че ако ще гледате този филм, по-добре го направете на кино, защото има какво да се загуби между големия и малкия екран, но също така има и доста абсурдни режисьорски решения. Някои бойни моменти са режисирани като в индийски екшън (герои летят на забавен каданс, ритат нещо и то се изстрелва като от оръжие, ловят стрели с ръце, при което камерата рязко се приближава върху каменните им изражения…), а сцените, където трябва да има повече визуални ефекти, реално са постнички, като самите ефекти изглеждат доста по-нискобюджетни, отколкото реално са. Цветовете, облеклата и гримът са подходящо шарени и ярки за филм на Дисни, но пък в Китай се оплакват, че културата им изобщо не е адекватно представена, а именно това е била една от задачите на филма. И заради това са махнали Мушу от сюжета, за да го направят по-приземен и близък до реалността (нищо че после са добавили вещица, с което са провалили опита си). Да не говорим за възгледите, които главната актриса свободно изповядва, според които няма нищо лошо в това полицията в Хонг Конг да смазва от бой протестиращите срещу ограниченията, които Китай иска да им налага, поради което много хора в югоизточна Азия са обявили, че ще бойкотират прожекциите. Част от снимките пък са се провели в региони на Китай, където държавата репресира гражданите в опит насилствено да ги претопи и причисли към собствената си култура – действията им се определят от мнозина като културен геноцид. Въпреки това в надписите е изразена специална благодарност на тези власти, тоест Дисни осъществява хем финансова, хем морална подкрепа за действията им. Така компанията, която на практика възпитава децата ви, хем прави нещо с идеята то да се хареса предимно на Азия, а покрай това и на останалия свят, хем всъщност прави нещо, което да не се хареса никъде – нито в Китай, нито в държавите, обявили се против Китай, нито в държавите, където на хората не им пука за Китай. И хем иска хората да ходят да го гледат на кино, хем го пуска седмица по-рано в платформата си, достъпна само в няколко държави, на висока цена и без да се притесни, че благодарение на тази им щедрост, пиратите ще са пуснали филма на торент много преди кинопремиерата му в останалите държави. Впрочем, в Китай дори са забранили на големите медии да отразяват филма, за да не би някоя от тях да обърне внимание на многото противоречия около него.

Отново казвам – ако сте на 6 или по-малко години, няма да видите нищо проблематично във филма, даже ще ви хареса. За децата е важно сюжетите и героите да са максимално опростени, така те възприемат по-добре продукцията. Няма да им направи впечатление, че в средновековен Китай героите няма как да „си взимат душове“, защото те още не са изобретени. Няма да се замислят за обърканите послания на филма или да им е скучно да гледат хора в цветни костюми да се бият по нелеп начин. Но ако сте над тази възраст, то едва ли в Mulan ще намерите нещо, за което да се развълнувате. Лично аз отчитам времето, отделено на филма, за загубено.

 

Моята оценка:
История – 3.50
Герои – 2+
Режисура, ефекти и актьорска игра – 4
Eлементи на изненада – 2
Теми за размисъл – 2
Емоционален заряд – 3
Фантастични елементи – 4+
Саундтрак – 3
Старание на екипа – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4

Обща оценка: Среден (3,30)

2 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Кал

Тоя отзив – и особено размислите ти за ценностите – ми дава много полезен материал за едни разговори, които водим в Човешката от няколко месеца. Мерси! 🙂

Петя Ивайлова

След всичко прочетено, ще го избягвам дори по НВО (както избягвам Соло 😉 ). В анимацията Мулан не обича да се бие, дори след като е обучена – по-скоро разчита на късмет, упоритост и интелигентност, а накрая на филма баба й коментира на шега, че е отишла на война, за да си хване хубав мъж. Явно в този филм са решили да поемат в много различна посока. Радва ме, че китайците го мразят, а Дисни губят пари.