Новите стари мутанти

Миналата седмица заедно с „Тенет“ излезе и друг филм – „Новите мутанти“. Неговата история е дълга и изпълнена с премеждия, а принадлежността му към „Х-мен“ вселената, макар и с изцяло нови герои, гарантира поне малко зрители в кината. За негово съжаление, брандът отдавна няма този престиж, на който се радваше някога, коронавирусът намалява количеството на желаещите да седят в затвореното пространство на киносалона, а и самата продукция се третира по-скоро като остатък от нещо вече провалено и забравено, вместо като комиксов блокбъстър с потенциал за нова трилогия.

Сюжетът проследява младата Даниел Муунстар, която преживява нещо страшно – някаква огромна зла сила унищожава резервата й и убива баща й, след което тя е изпратена в болница, където са затворени още четирима мутанти. Макар и момичето да не се досеща веднага, явно е, че тя самата е мутант и все още неизяснетата й суперсила е причинила инцидента. В учреждението се подвизават още Илиана Распутин, която е кучката на групата, Рейн, с която Даниел се сприятелява доста отблизо, срамежливият Сам, който овладява силата си да бъде човек-гюле, и привидно нахаканият богаташ Роберто. Лекува ги доктор Рейъс, която иска да им помогне да овладеят силите си, за да заживеят що-годе нормален живот с други мутанти… но може би има и нещо друго предвид.

Много хора имат проблем с The New Mutants и част от тях го отписват още на ниво концепция. Както в повечето марвелски филми, тук ни се представят неколцина супергерои, които тепърва откриват и овладяват силите си. Формулата обаче е малко по-различна, защото те трябва да се изправят срещу буквално най-големите си страхове, тоест има по-интимен и психологически момент. Също така, цялото действие се развива зад стените на едно средноголямо имение, тоест нямаме разрушения в мегаполиси, пътувания по света или задължителните бели лъчи светлина към небето. Супергеройските моменти всъщност са доста малко. За човек като мен, който по принцип не харесва комиксовите филми и му е втръснало от еднообразието им, тази концепция е глътка свеж въздух, но за стандартния фен е залитане в грешна посока и излишен опит за поправяне на нещо, което не е счупено.

Лошото е, че дори и тези, които са харесали идеята, ще имат проблем с реализирането й. Сюжетът има недомислици още на фундаментално ниво. Суперопасните мутанти са затворени в сграда, където ги пази само една-единствена жена, и то не особено умна такава. Персонажите, макар и само шест на брой, са точно толкова повърхностни, колкото може да се очаква от жанра, а емоционалният заряд на сюжетните им линии е доста нисък и потенциалът им е до голяма степен пропилян. Натрапва се психологизъм, който не е добре развит. Липсва ясно изразен конфликт през повечето време. За недомислиците в детайлите няма и да започвам. Ана Тейлър-Джой и Мейзи Уилямс играят добре, но момчетата са безлични, а главната актриса, Блу Хънт, на моменти е направо некадърна. Върлите комиксови фенове със сигурност ще останат крайно недоволни от свободните интерпретации на оригиналния материал, както и от поредното счупване на континуума в отдавна объркания и изпълнен с парадокси свят на Х-мен.

Въпреки явните слабости, въпреки ниските оценки на зрители и критици, на мен филмът ми хареса. Допаднаха ми хорър елементите и реалното усещане за опасност, тегнеща над главните герои. За неунищожимия Супермен ще е лесно да се справи с безлики слендърменоподобни чудовища, излизащи от стените, но за тези тийнейджъри борбата е истинска. В повечето персонажи все пак има някакви вътрешни конфликти, които да ги направят интересни и симпатични, както и реално израстване по време на събитията от филма. Темпото е сравнително стегнато, без излишна експозиция или протяжни битки със скъпи визуални ефекти. Няма истински злодей в типичния смисъл на думата (не вярвам някой да брои лекарката за такъв), няма и абсурдни комиксови костюми в ярки цветове и пелерини. Има елементи на мистерия около персонажите, която постепенно се разкрива и то по доста задоволителен и недотам очакван начин. Към края се появява и едно много сладко драконче, което в текста ми и спрямо видяното в трейлъра сигурно звучи абсурдно, но всъщност си пасва идеално, но не мога да ви кажа как, тъй като ще спойлна един от по-яките моменти.

Макар и в година, в която много блокбъстъри няма да има, „Новите мутанти“ е без никакъв шанс да влезе в класацията за най-добри филми на годината. Обективно погледнато е твърде слаб за това. Ясно е, че няма да му се правят продължения и няма да видим тези супергерои отново, тъй като Дисни прави всичко възможно да се дистанцира от недъгавото изтърсаче на Фокс и тяхната „Х-мен“ вселена. Но аз лично не съжалявам за времето, прекарано с „Новите мутанти“, а и не знам защо го съдят толкова строго. Все пак е предвиден за тийнейджъри и е в жанр, който не се слави с кинематографично майсторство. Имайте предвид всички негативни отзиви, когато решавате дали да го гледате или не, но не забравяйте, че все пак има и зрители, които не са останали недоволни, както и че има достатъчно предимства, за да се хареса на по-непретенциозните. Така или иначе, единствената ви алтернатива в момента е „Тенет“, а „Мулан“ излиза чак в петък.

Моята оценка:
История – 4.50
Герои – 4.50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 4
Eлементи на изненада – 5+
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 4.50
Фантастични елементи – 5.50
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 3.50

Обща оценка: Мн. добър (4,68)