Стабилно хорърче

В последно време кината бяха заляти от хорър филми. В това няма нищо чудно – възроди се интересът към тях, а те самите могат да бъдат доста евтини за производство. Ако намериш световно киноразпостранение, бюджет от под 10 милиона долара трудно ще остане неизбит. Така дори не е нужно да се стараеш особено да правиш нещо оригинално или наистина качествено. Няма нужда да се заблуждаваме, „Дяволът в теб“ (или The Posession of Hannah Grace) не е с претенции за шедьовър или блокбъстър от ранговете на Hereditary или The Conjuring. Той не залага на оригиналност или новаторство, дори не проявява старание да изпипа героите, диалозите и някои от най-важните моменти на сюжета. Иска просто да е част от тази вълна, за да изкара някой лев. Въпреки това, филмчето си е съвсем стабилно хорърче и далеч не е сред разочароващите заглавия на 2018 г.

Оценките за филма навсякъде са доста ниски (най-строги са в Rotten Tomatoes, където в момента има 11%), но не съм склонен да се съглася с тях. Концепцията е добра и е реализирана прилично, въпреки скромния бюджет и мързела в екипа. Замисляли ли сте се какво става с труповете на всички жертви на демони и свръхестествени същества, които гледате по другите хоръри? Разбира се, някой клет служител в моргата трябва да ги обработва. А замисляли ли сте се какво им е на тези хора? И колко неприятно би било ако един от труповете се окаже все още населяван от демон и именно на горкия служител му се наложи да се разправя с него. И колко много по-неприятно би било, ако чъвекът отделно си има свои собствени проблеми…

Въпреки че Хана Грейс е в оригиналното заглавие и именно нейният труп е носител на мощния демон, тя не е нещо повече от елемент на сюжета, за чието минало не знаем нищо. Главната героиня е служителката в моргата, Меган Рийд (Шей Мичъл от „Малки сладки лъжкини“). Нейният партньор е бил убит по време на акция с нейно участие и тя не е могла да го спаси. Покрай травмата е станала алкохоличка и наркоманка, съсипала е кариерата си, прогонила е гаджето си и на практика е разрушила живота си. Тя обаче вече е по-добре и има желание да се поправи – пътят към изкуплението и завръщането в света на нормалните хора, които живеят на дневна светлина, минава през покоряването на собствените демони и задържането на една отвратителна нощна самотна работа. Борбата на Меган да се справи с това нелеко предизвикателство е не по-малко трудна от борбата с обладан от зло свръхестествено същество труп. Демонът не само избива малкото й приятели, до един низвергнати в нощната смяна, един по един, но и я е набелязал като следващия си приемник…

Колкото и да са недоволни критиците от филма, трябва да признаят, че атмосферата е добре изградена. Моргата е хем сравнително реалистична, хем истински депресираща. Определено трябва да си уникален тип откачалка, за да искаш да работиш на такова място. А тъй като този тип откачалки не се намират лесно, честта се пада на хора с проблеми, които не са желани никъде другаде. И всеки би могъл да се окаже на тяхното място, в което е истинският ужас на сюжета… Меган трябва да се справя не само със собствените си предизвикателства, но и с недоверието на околните – тя е останала почти без приятели покрай трудния си период, а малцината, които са се задържали наоколо, постоянно я съдят или се страхуват, че тя може отново да изтрещи във всеки един момент…

Та, моргата е достатъчно депресираща за човек с лични и социални проблеми и без подвижен труп с тракащи кокали, смразяващ поглед и телекинетични способности да те гони из нея. Но ето, че и последният елемент за тотално полудяване е налице. Хана Грейс, или съществото в нея, прави напълно достатъчно, за да те стряска или да отстранява приятелите ти, но и точно толкова, колкото не е достатъчно, за да разбереш веднага без съмнение, че си се изправил срещу нещо свръхестествено. Че не си въобразяваш и това не са собствените ти халюцинации, а е нещо истинско и извън нормалния свят. При наличието на всички тези предизвикателства, Меган трябва да събере абсолютно всичките си сили, за да преживее първата си вечер на новата работа…

Нека обобщя – „Дяволът в теб“ разполага с добра концепция, прилични страшни моменти и ефекти, героиня, в чиято кожа е лесно да влезеш, както и някои теми за размисъл. Поне на ниво замисъл или сценарий, има душа. Е защо тогава да не му дадем добра оценка?

Вероятно критиците са се подразнили от некадърната режисура. Дидерик ван Ройен не е в професията си от вчера, но явно работата му по холандски продукции досега не го е научила на много. Или пък човекът въобще не си е давал зор. Темпото е неравно, монтажът често е съмнително решен, актьорите не са вдъхновени и се влачат твърде апатично по екрана, твърде много сцени са направени като от конвейр (чест прави, че финалът не е този, който всеки запознат с хорър филмите ще очаква), страничните герои получават твърде много екранно време за сметка на главната героиня, която можеше да бъде измъчвана повече и по-хитро. Ван Ройен е работил като за евтинджос, чиято съдба е да гние на ДВД в забравена видеотека, а не като за филм със световно киноразпространение. Поне откъм решения за озвучаването и саундтрака (или липсата му в дълги периоди) оценката е добра. Тоест, малкото положителни елементи в продукцията сякаш са се получили въпреки неговата намеса.

С други думи, The Posession of Hannah Grace определено не е велик филм или продукция с потенциал за изненадващ култов хит. В него няма нищо оригинално или особено запомнящо се. Въпреки това, качествата му са достатъчно, за да го причислим към добрите представители на жанра. Ако обичате филмите на ужасите, то вие знаете, че качеството сред тях варира и сте готови за евтинджос. С реалистична нагласа към него, „Дяволът в теб“ не би трябвало да ви разочарова, защото предлага от всичко задължително за хорър с такава концепция. А и времетраенето му е само 85 минути, които обаче не се усещат като твърде кратък или недовършен филм, въпреки че има моменти, които биха били по-ефективни с малко по-дълго екранно време, отделено за тях.

Ако сте почитател и имате желание да гледате нещо подобно на кино – давайте смело. На мен лично филмът ми се стори стабилен и усетих всичко, което си мисля, че трябваше да усетя покрай гледането му. Ако не сте почитател, спокойно го пропуснете, защото не е този, който ще ви зариби по жанра. The Posession of Hannah Grace си знае публиката и не се стреми да посяга извън нея, но тези вътре в нея би трябвало да останат доволни. Явно не колкото при „Аутопсията на Джейн Доу“, но със сигурност повече отколкото при „Монахинята“ или „Слендърмен“, които гледахме по-рано през 2018 г.

Моята оценка:
История – 6-
Герои – 5.50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 4+
Eлементи на изненада – 4+
Теми за размисъл – 5+
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 5.50
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 3
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4

Общ успех: Мн. добър (4.75)