И The Nun разочарова с посредственост

Ревю на филма „Монахинята“, по кината от днес.

Уви, и последната ни надежда за читав хорър за кино тази година пропадна. „Монахинята“ е съвсем посредствен филм на ужасите, който не само не изненадва с нищо, но и твърде самодоволно си позволява някои непростими хорър-грехове, знаейки, че хората така или иначе ще го гледат, защото е част от вселената на „Заклинанието“. Може да е по-добър от „Слендърмен“, който излезе миналия петък, но не е по-добър от нито едно друго заглавие, свързано с The Conjuring и Джеймс Уан. Евентуално може само да си съперничи с „Анабел“ (първата, не „Сътворението“), която към момента е най-осезаемият творчески провал. Показателно е, че дори няма читав трейлър.

Концепцията, върху която е изграден филмът, е по-подходяща за пиеса, отколкото за кино продукция. Имаме само трима главни герои (ако не броим демона), които трябва да изнасят час и половина филм почти изцяло сами на екран. Няма второстепенни персонажи, има само няколко краткотрайни появи на епизодични герои, което прави прекрасния колосален манастир, където се развива „действието“, твърде празен. Като в случая е твърде смело да говорим за действие, тъй като всичко се развива прекалено бавно и реално много малко неща се случват, дори и откъм плашещи сцени, където вселената на The Conjuring обикновено е много по-богата.

Отец Бърк и Сестра Айрийн са изпратени да разследват самоубийството на монахиня в закътан румънски манастир. Дотам ги води най-зле разработеният герой на годината, Френчи. Френчи е селяндур, френски канадец, емигрирал в Румъния по неизвестни причини. Той е персонажът, който винаги спасява останалите от нищото и едновременно с това пуска шегичките, които да разведряват мрачните мазета и демоничните гонения. Персонажът изобщо не пасва на филма, опитите му за хумор са неуспешни, но все пак е там. И вероятно по първоначален замисъл е имал някаква предистория, която да го направи по-нормален, но в последствие са се отказали от нея и са го оставили само като карикатура. Както и да е, да зарежем ужасния Френчи (въпреки че актьорът е хубавец, поне това може да му се признае) и да довършим резюмето – важното за този манастир е, че има мрачна история, благодарение на която демонът Валак има изход към нашия свят и тормози околността.

На двамата свещенослужители е дадена по някаква малка предистория (в дълъг разговор със спомени), която поне да ги издигне до нивото на нормално банални герои. Отецът отдавна се занимава със свръхестествени случаи, които Ватиканът иска да проучи/потули, а бъдещата монахиня като малка е имала видения, благодарение на които се оправя малко по-добре от обикновените хора в демонични ситуации. Актьорите играят добре, особено Таиса Фармига („Зловеща семейна история“), която придава на героинята си по-особено мистериозно-чаровно излъчване, но сценарият не им дава много за правене.

Вече споменахме, че хорър-елементите са доста малко като за поредицата (почти всички виждате в горната реклама), но трябва да признаем, че повечето от тях са добри. Монахинята е достатъчно зловеща (предимно заради саундтрака), халюцинациите, които причинява – още повече. Лошото е, че сцените с ужаси не са толкова ефективни, тъй като бавното действие не е използвано за натрупване на напрежение, развитието на сюжета невинаги е напълно логично, самите стряскания са банални и очаквани. Има едни полузомбита и фигури с чували на главите, за които няма никакво обяснение откъде и защо се взимат. Историята няма тежест, за да направи ужаса значим. Има и доста пропилян потенциал както за хорър-сцени, така и за развитие на героите.

Това разочарование е странно, предвид като цяло високото качество на франчайза, както и на големите имена, замесени в проекта. Сценарист е Гари Доберман, който и преди е писал брадви, но може да се похвали с „Анабел: Сътворението“ и принос към прекрасния „То“. Джеймс Уан пък не е само продуцент, също е участвал в сценария. Странно е, че двамата са подходили толкова мързеливо към „Монахинята“. Режисьорът Корин Харди е новак, но пък към него нямам особени забележки, защото кадрите от кинематографска гледна точка са добри.

В крайна сметка, впечатлението от The Nun е като от най-обикновен незапомнящ се хорър, който си теглите от торент, за да гледате с приятели/гадже вечерта. Ако на вас ви трябва точно това и не очаквате повече, тогава супер, нападайте го. Но ако сте фен на поредицата заради по-добрите й филми и приноса й към съживяването на хорър жанра чрез извисяването му на по-високо от средното ниво, тук ще останете разочаровани. Да се надяваме, че това не е предзнаменование за залез на Conjuringverse, а само крива стъпка встрани, каквато беше и „Анабел“. Свикнали сме вече да получаваме повече и не е редно да се задоволяваме със средняшки продукции за запълване на време (и студийни банкови сметки).

 

Моята оценка:
История – 3.50
Герои – 3.50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5
Eлементи на изненада – 3
Теми за размисъл – 3
Емоционален заряд – 3
Фантастични елементи – 5+
Саундтрак – 5+
Старание на екипа – 3.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Общ успех: Добър (4.00)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
2 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Петър Атанасов

Горе-долу при тях е като ниво. Истината или се осмеляваш беше доста по-нелогичен и абсурден, но поне опита нещо малко по-иновативно. Тихото място беше също толкова бавен, но поне опита да направи героите си интересни. Тук заснемането е доста по-майсторско, но сюжетът е посредствен и банален. Има някакви зачатъци, но мързелът струи отвсякъде.

Nedev88

Еее, стига де. По-зле ли е от A Quiet Place или Truth or Dare?