The 100 – ревю и класация на сезоните

Сериалът „Стоте“ тръгна доста силно и хитово, но като повечето сериали на The CW от миналото десетилетие постепенно тръгна надолу с рейтингите и завърши предимно заради добрата воля на телевизията, а не толкова тази на феновете. Което е жалко, защото последните му сезони всъщност са по-силни от първите. Аз самият в началото гледах сериала ей така между другото, зарязах го някъде на втори сезон, защото ме ядоса в един по-абсурден момент, след това му дадох още един шанс и го зарязах в края на трети сезон, когато пак прекалиха с измишльотините и изглеждаше, че подобрение няма да има. Наскоро обаче му дадох трети шанс с четвърти сезон, зарибих се и го изкарах с най-голямо удоволствие докрай за няколко седмици, години след излъчването на финала му. В тази статия ще опиша какво ми е допаднало и какво не в епизодите като цяло, след което ще направя кратък коментар на всеки сезон поотделно, класирайки ги по качество.

Да започваме!

В The 100 се разказва за сто деца и тийнейджъри (количеството им прогресивно намалява с напредването на сюжета), доскоро живели на космическа станция в орбитата на опустошената от ядрен апокалипсис Земя. Почти век след превръщането на планетата в радиационна пустош, ресурсите на станцията намаляват и младежите са пратени на повърхността, за да преценят става ли за живот. Оказва се, че планетата нито е такава, каквато уроците и приказките я помнят, нито е необитаема – напротив, на нея се е развила цяла нова цивилизация, макар и все още примитивна. Тепърва ще се развива борбата за власт над Земята, която е неизбежна, тъй като е въпрос на оцеляване. Мнозина ще умират, а хоризонтите на оцелелите ще се разширяват все повече, макар и самите те да намаляват като количество.

Най-голямата сила на този сериал е способността му постоянно да се преоткрива и обновява. Концепцията е една и остава сравнително стабилна, но постоянно към света на героите се появяват нови и нови места и фракции с нови и нови открояващи се персонажи. В шести сезон дори отиват на съвсем нова планета. В други продукции концепцията и основните герои остават едни и същи в продължение на стотици епизоди, а тук се обновяват горе-долу на всеки сезон, особено от четвърти нататък. Никой не е в безопасност – едва четирима от главните герои на първи сезон оцеляват до последния епизод.

Също така, сериалът има някои много силни мрачни и философски моменти. Когато човечеството е почти изтребено и последните му представители са една шепа хора, всяко по-голямо решение би могло да има фатални последици за останките на вида ни. Съответно, падат и някои морални граници, когато се касае спасяването му, особено когато сред последните оцелели са и нашите близки. Взимането на тежко решение неминуемо е съпроводено с остро чувство на вина и живот с последиците от него – дори когато то е правилно. Но колко грехове можеш да натрупаш, преди самият ти да загубиш всякакъв шанс за спасение и изкупление? От тийнейджърски сериал изобщо не може да се очакват зрелостта и дълбочината, която този сериал постига понякога.

Но само понякога. В други моменти сценаристите се поддават на изкушението да пресолят манджата с прекалено много обрати и насилено трогателни моменти, да ни загубят времето с излишно насилени драми или твърде дълго проточване на смъртта на някой персонаж, за когото реално не ни пука и няма да страдаме. Нормално е при бързото темпо на сюжета и обновяването на концепциите в един момент сериалът да забози и публиката да стане няма за емоционалния заряд на поредния обрат, нов злодей или завърнал се недоубит стар такъв. Също така, на моменти сценаристите сами се губят в „библията“ на сериала си, особено що се отнася до историята на и около апокалипсиса, от която постоянно се пръкват нови и нови разклонения, за да се пълни състава с нови и нови персонажи, които да заместят изтребените стари. Със 7 амбициозни сезона този недостатък е неизбежен.

Но, както казахме, сезоните са различни, имаме често обновяване на концепцията и статуквото, така че дори в даден момент да не сме доволни от развитието на сериала, винаги можем да продължим напред и да бъдем приятно изненадани от друг момент. В следващите абзаци ще разгледам всеки сезон самостоятелно, като започна от най-слабия и вървя напред към най-силния.

Трети сезон

Втори и трети сезон са доста близо като качество, но трети печели титлата за най-лош сезон, защото безцеремонно се отървава от двама доста харесвани персонажи. Вярно, това не е по избор на сценаристите, просто актьорите напускат, за да отидат в по-хубави и доходоносни сериали, но все пак разочарованието у феновете е разбираемо. Моят основен проблем е, че тийнейджърските елементи продължават да са силно застъпени, основната сюжетна линия започва да буксува и да се задържа твърде дълго, а на основния злодей му отнема твърде дълго, за да свърши нещо значимо – реално целият сезон е увод за изкуствения интелект АЛИ и неговата създателка, но реално ги използва чак накрая, докато междувременно сме гледали твърде много повтарящи се битки и рев. Все пак, макар и недобре използвана, сюжетната линия с АЛИ има голям потенциал и самата героиня (и актриса!) е готина.

Втори сезон

Недостатъкът на този сезон е, че в него сценаристите се изкушават твърде лесно от възможностите да шокират публиката с някой обрат и нечие убийство, но обратите и убийствата не са достатъчно достоверни и подплатени. Иначе като идея за история е добър, а и сюжетната линия с планината Уедър и нейните обитатели обръща баланса по интересен начин и принуждава небесният отряд да сключи съюз със земляните, което като политическа интрига навлиза малко в Game of Thrones територия – в добрия смисъл. Тук Кларк се превръща в доста по-малко дразнещ персонаж, става известна като Уанхеда, а отделно опознаваме по-добре и племената на земляните, които могат да бъдат доста интересни.

Първи сезон

Тийн сериалът започва като тийн сериал. Интересен е и грабва вниманието, но си е тийн сериал и е обременен със съответната доза лигавщина и дразнещи делинквенти. Все пак се отличава от нишата си и заслужава да се гледа заради нестандартната концепция, идейната борба между тийнейджърите и поставянето им в един опасен нов свят. Добро впечатление прави, че има развитие на сюжета и на Арката, където гледаме възрастни хора, нарамили се с големи отговорности, не се фокусираме само върху дечурлигата. Постапокалиптичната Земя определено е интересно място и тепърва ще предоставя възможности на персонажите да надрастват първоначалните си ограничения.

Пети сезон

Две неща основно не ми харесват в този сезон, като и двете са важни. Едното е, че почти целият сезон е увод към една финална битка, която накрая идва разочароваща. Другото е, че сценаристите се излагат с Аби, която преживява най-баналната ТВ-драма, и отиват твърде далеч с образа на „Кървавата кралица“. Чудесно е, че персонажът е с развитие, и то негативно, много силно започва, но в края пресоляват манджата с насилването на войната и откачането на Блъдрейна само и само за да има конфликт и зрелища. Иначе тук имаме първото истинско прекрояване на концепцията и истинско усещане за тотален апокалипсис, в който последните няколко живи хлебарки се борят за последната троха. Далеч не най-добрите хора са оцелели за последното късче Земя, но дори и така всяка смърт е осезаема крачка на вида към изчезването му. Наистина, дали заслужаваме да оцелеем, ако сме способни да се докараме дотам?

Седми сезон

Повечето фенове мразят сезона и имат основателни причини за това – скандалното развитие на Белами, обърканата история с твърде много фантастични елементи (не мога да повярвам, че изразявам такава критика в списание за фантастика) и твърде рязкото твърде обемно разширяване на вселената с нови места и персонажи броени епизоди преди финала. Аз обаче аплодирам сценаристите за смелостта да опитат поредно голямо обновяване на концепцията, да прегърнат научната фантастика като по-високо ниво на развитие от обикновената тийн-дистопия, да представят по-засукана и сложна история на публиката си, разчитайки че тя е пораснала и поумняла, нищо че все още гледа The CW. Трябва също да признаем, че завършекът на сериала общо взето е приличен и дори трогателен.

Четвърти сезон

Първоначално мислех да сложа този сезон на първо място, но осъзнах, че може би не съм напълно обективен, защото той просто ме хвана неподготвен в очакванията ми да бъде на просто приемливо ниво – изненада ме с високо ниво, но може би не е чак най-добрият. Гледах го едва сега, много години след като зарязах сериала и забравих елементи от предните сезони, които тук вероятно са се повтаряли. Игнорирах досадното развитие на опротивелия още повече Джаспър и бандата му самоубийци. Но определено има много какво да се хареса в този сезон. Кларк вече е истински лидер и носи целия свят на гърба си. Местните диваци продължават да се трепят и да поставят под въпрос оцеляването на човечеството още преди вторият апокалипсис да застигне последните живи. Всичко се разпада, всичко умира и времето на хората изтича. Ще успеят ли останките от расата ни и любимите ни персонажи да се спасят на косъм? И дори да преживеят Праймфая, имат ли надежда за сносен живот след това? Какви престъпления срещу човечеството ще извършат този път в името на оцеляването? Много се радвам, че дадох трети шанс на сериала именно тук и скромните ми очаквания бяха многократно надминати.

Шести сезон

Не мога да разбера защо този сезон не е по-харесван, той е страхотен! Нова планета, нови герои, нова суперяка научнофантастична концепция (дори не е загатната в трейлъра, остава за изненада), нови обрати и драми, свързани с нея. В същото време героите са ни вече до болка познати и все още носят багажа си от стария свят в този вълнуващ нов такъв. Вероятно тук твърде много зрители просто са се уморили и отегчили от сериала, но със сигурност изпускат много, като не му дават шанс за шести сезон, маркетиран също като „книга втора“ (по-добрата). Първият умрял герой от групата на главните умира малко пришпорено и нелепо (всъщност е поредният случай на напуснал актьор), но финалната смърт е много силна и емоционално заредена. За най-голямото си обновяване досега сценаристите разработват детайлен нов свят, изобилстващ от интересни елементи и опасности, на които жанровият фен в мен се радва като малко дете, а на моралните дилеми и иновативни концепции помъдрелият възрастен в мен (доколкото го има) се наслаждава искрено.

Моята обща оценка:

История – 5
Герои – 5
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5
Eлементи на изненада – 6
Теми за размисъл – 5.50
Емоционален заряд – 5+
Фантастични елементи – 5.50
Саундтрак – 4
Старание на екипа – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Обща оценка: Мн. добър (5,12)