Тron: Трето ниво

Не съм фен на поредицата TRON, не бях гледал старите филми когато им е било времето (за първия не съм бил роден, а втория правилно съм го преценил още от плаката, че не е заслужавал парите ми за кино тогава), но все пак заради надъхващия трейлър сега имах известни вълнения за Tron: Ares. Даже, тъй като имах време, реших да се подготвя и изгледах филмите от 1982 и 2010 г. предварително. Да взема веднъж и аз да отида на кино с написано домашно.

Оригиналът ми беше малко труден – сигурен съм, че преди 43 години е бил много революционен и изумителен, но в днешно време идва скучноват и грозноват. „TRON: Заветът“ беше значително по-добър – не само откъм красивите визии, които новите технологии са позволили, но и откъм сюжет. Ако приемем първия филм за база и начало, то вторият филм отвсякъде вдига левела и извисява зрителя на друго ниво. Вярно – почва бавно, сюжетът му е формулаичен, изисква затваряне на очите за някои нереалистични моменти, но въпреки това е подобрение във всеки един аспект. Може би щях да бъда по-впечатлен, ако го бях гледал в тийнейджърска възраст, но 2010 вече ми беше късно за такава, а сега пък съвсем.

Е, „Tron: Арес“ пък е подобрение във всеки един аспект на втория филм. Технологиите са напреднали още повече и, макар при тях да няма чак такъв гигантски скок във визиите, отчетлива разлика има. Сюжетно пък е с класи нагоре. Направо сме стигнали вече трето ниво. И в същото време, оставено е достатъчно място за подобрение, за да може следващ филм да ни изкара още по-високо…

Но да не изпреварваме нещата, а да започваме както си трябва. Да инициализираме, както би могло да се казва…

За какво става дума в Tron: Арес?

Трейлърът и синопсисът може би умишлено не дават твърде много информация за сюжета, но аз все пак ще ви дам едно кратко резюме, без да разкривам спойлери. Все пак, ако искате да отидете напълно неподготвени, пропуснете тази секция и минете нататък.

Минали са немалък брой години от събитията в TRON: Legacy. Те всъщност нямат особено значение, защото героите от тях липсват и сега съвсем други хора се занимават с виртуалния свят и неговите възможности. На програмите и изкуствените интелекти в този свят са им дадени човешки образи, а светът им изглежда супервисокотехнологичен и красив. Но потенциалът му да създава несъществуващи в реалния свят неща е безкраен и сливането на двата би довела до качествени и значими промени.

От едната страна е корпорацията на добрите – ENCOM, ръководена в прастари времена от Кевин Флин. Ийв Ким е днешната собственичка, като тя я е придобила със сестра си. Последната обаче е починала от рак и сега Ийв е изпълнена със съмнения дали може да продължи без нея. Написала е и тя компютърна игра, която е голям хит, но това е крайно недостатъчно да се мери с постиженията на починалата, камо ли пък на Флин. Мъката по сестра ѝ все пак ѝ дава мотивация да се бори за по-високите цели в полза на човечеството, така че се е захванала да търси кода за постоянството, написан някога от самия Създател. Ако този код бъде намерен и приложен, всичко материализирано от виртуалния свят в реалния ще може да съществува вечно. Ийв вярва, че Мрежата и изкуственият интелект носят огромен потенциал за подобряване живота на Земята.

От другата страна е корпорацията на лошите – Дилинджър системс. Тамошният CEO, внук на някогашния злодей със същата фамилия, вече намира приложение на виртуалния свят и изкуствения интелект чрез… военни технологии. Неговите лазери създават танкове и тела на войници, които биха спечелили всяка война с лекота. Но, уви, на него също му липсва въпросният код за постоянство, съответно оръжията му издържат само 29 минути в истинския свят и после се разпадат, а акционерите не знаят за този малък детайл.

Дилинджър е създал и тренирал по безмилостен начин изкуствения интелект Арес. Всяка смърт на негово тяло в който и да е свят е болезнена, но пък носи незаменими уроци и му помага да развие съзнание. Помага му и Атина, която е също толкова способна и обучена в ефективност. Но не щеш ли, по време на мисия Арес научава повече за Ийв и възгледите ѝ за ИИ, поради което във виртуалната му главица (с дълги коси и дълги линии код) започват да се появяват нови идеи… Така титулярният програмиран също ще пожелае кода за постоянството, защото това ще му позволи да се пренесе изцяло в човешкия свят и да не умира повече.

Длъжни ли сте да гледате старите филми?

Откъм сюжет – не, не е задължително. Героите са различни, а единственият пренесен такъв е с кратка поява, която не изисква да знаете повече за него от това, което и без друго тук ще ви се даде като информация. Това е нов сюжет с нови хора и в ново време.

От друга страна обаче, аз все пак бих препоръчал да се изгледат и смятам, че на мен ми помогнаха много да оценя третата част по-добре. Концепцията за създаване на нещо от нищо е доста фантасмагорична, а и програмистките приказки са доста нереалистични. Има някои моменти при прехода между виртуален и реален свят, които няма как да работят така, както са измислени. Тоест, за да се насладите на „Tron: Арес“, ще трябва да потиснете възмущението си от тех-фентъзи елементите (suspension of disbelief му викат на английски). Ако вече сте изгледали първите два филма, където тези неща възникват по-плавно, а и можем да ги простим заради наивността на времето, тук ще ви тормозят значително по-малко. Ще знаете откъде се взимат някои предмети и технологии, които тук се появяват леко внезапно, а понякога и безпричинно, но феновете все пак си спомнят.

На всичкото отгоре, има и много носталгични елементи и препратки. По-красиво е изживяването ако ги хванете. Има и намеци, че при евентуален следващ филм ще имаме повече завръщания на стари герои, така че рано или късно ще трябва да си напишете домашното като ги изгледате. Пък и в крайна сметка, само два филма са, не говорим за 6 фази от кинематографична вселена и един куп сериали-разклонения.

На 2D, 3D или IMAX?

Визуално „Tron: Арес“ е доста впечатляващ и истински красив. Не можех да се наситя на кадрите във виртуалния град на Арес с безбрежното море от червени лъчи, лъскави сгради и светкавици. Изумително е колко много може да се постигне само с черно и нюанси на червено. Битките също могат да са много зрелищни, особено с тези следи, които оръжията и моторите оставят след себе си. Режисьорът отлично знае с каква красота разполага и умишлено забавя по-впечатляващите сцени, за да ги огледате и да си напълните очите максимално.

От тази гледна точка, определено препоръчвам IMAX, или възможно най-големия екран, който можете да намерите. Струва си. Особено ако сте фенове на старите филми и тепърва ви предстои да оцените колко са напреднали технологиите от 2010 насам. А не е като предният филм да изглежда зле. Просто сега можем повече. Дори сливането на реални декори и предмети с компютърно генерирани такива също прави впечатление като по-добро и ненатрапващо се. Накратко, да, иска се гигантски екран за пълноценно изживяване.

Единствената ми забележка е към 3D-то, а у нас май не се предлага без него. Може и да допринася за някои моменти, даже е твърде вероятно да съм впечатлен от следите на оръжията и моторите именно заради него, но има и други моменти, в които пречи. Ако не гледате директно в средата на екрана през цялото време, част от сцените биха могли да ви се размажат или загрозят. Лесно се премрежва погледът с тази технология, приложена върху тези кадри. Не съм голям фен на 3D по принцип и ако можех да намеря някъде, където да се прожектира филмът на 2D, с удоволствие бих го изгледал пак.

Какво толкова ми хареса повече от предните филми?

Визуалното превъзходство е очеизбождащо, но и очаквано предвид че тези филми излизат по един на 20 години. Сюжетното обаче далеч не беше гарантирано. Допадна ми темпото, което подхвана действието почти веднага, без да губи време в безсмислени игрички и изследване на виртуалния свят, както в предните филми. Сменена е формулата на „Алиса в Страната на CGI чудесата“, което прави историята значително по-интересна. Имаме сякаш и повече персонажи, всеки от които със своя собствена линия на развитие, и като цяло са доста по-добре разработени. Проектирането на човешки черти върху компютърните програми е някак си по-успешно, както и градежът на виртуалния свят като отражение на истинския. Смея да твърдя, че и развитието в технологиите днес спрямо тогава също е адекватно отразено – сега имаме повече опит с тях, докато тогава повече са си мечтали.

Джаред Лето определено е допринесъл с вдъхновение от участието му в „Блейд Рънър 2049“ преди време, защото се усещат някои елементи от него в повдигнатите теми за размисъл. Да, тук наистина имаме теми за размисъл, каквито в предните филми почти отсъстваха. Самите изкуствени интелекти са много по-интересни и предизвикателни за осмисляне. Е, не на нивото на „Блейд Рънър“ или на много други филми, правени по темата, далеч сме от развитието на философски дилеми, но по-близо от преди. Сюжетът има смисъл, не е просто приключения из лазерчетата.

Ще кажа нещо кощунствено за феновете на Дафт Пънк и „Трон: Заветът“, но саундтракът тук ми хареса повече. Има защо да го предлагаме като награда в играта с „Tron: Арес“. Nine Inch Nails, които доскоро ми бяха известни само с една песен, определено са се справили страхотно. Уловили са духа на оригинала, стъпили са върху предните музикални постижения, но и са внесли свой собствен стил. Успешно смесват 80-тарски вайб със съвременни течения. През голяма част от филма вървят бързи бийтове, които придават заряд, напрежение и спешност на случващото се. Неведнъж съм писал за това колко е важна музиката в един филм за мен (50% от причините да обожавам евтинджос-сериала Lexx се крият в саундтрака) и тук определено останах доволен. И дори по-слабите парчета звучат по съвсем друг начин в киносалона.

В крайна сметка, най-важното, този филм със сигурност ме впечатли, грабна ми вниманието и ме забавлява много повече от предишните. Просто беше по-як отвсякъде!

Какво можеше да бъде направено по-добре?

Не твърдя, че Tron: Ares е перфектен, въпреки че почти сигурно ще му дам точки в класацията на края на годината. Но си има и аспекти, в които можеше да е по-добре.

Колкото и да бях зарадван визуално и сюжетно, имаше някои моменти, в които ми се щеше да направят повече. Няма да давам конкретни спойлери, но ако ще правим инвазия на виртуални кораби, машини, ракети и оръжия в небето над реален град, то защо не я направим истински пищна и експлозивна както откъм нашественици, така и откъм защитници? Ако ще развиваме личности и човещина при изкуствените интелекти, защо не направим дилемите и терзанията им по-дълбоки и осезаеми? Пак казвам, и така съм доволен, даже може би е по-добре, че филмът не залита твърде много в една или друга посока, а играе по-сигурно и по като за масовата публика, но все пак можеше още малко.

Другият проблем е този, който за феновете на старите филми със сигурност е основен. Това не е никакво продължение, а не е като да няма материал за такова. Трон, ако не знаете, е важен персонаж и програма от първите два филма. Достатъчно важен, за да даде заглавието на поредицата. Тук дори не споменават името му. Брус Бокслайтнър все още е жив и здрав, имал е желание да се завърне, но никой не го е търсил. Сам и Кора от „Заветът“ са интересни герои, за които със сигурност има какво да се разкаже, тук ги виждаме само на картинка и всъщност е по-добре да забравим, че са съществували… Същевременно, носталгичните елементи изобилстват, а и в последната сцена и в пост-кредит сцената (само една е, около 30 секунди след началото на надписите) ни се загатват завръщания на стари герои, които спокойно можеха да станат и сега, а не да ги чакаме евентуално в четвърти филм, който я дойде, я не и я се занимае с тях, я не. Изобщо, имало е някакви неразбории зад кадър, едни актьори въобще не са искали да се връщат, други не са били поканени, режисьорът уж имал нова визия и искал да развива нови посоки, пък накрая е набухал носталгични елементи под път и над път…

И въобще, тези загатвания за следващи части и отворени финали нещо не ми се нравят. Ако това беше вселената на Марвел, добре – тя си е един сериал, бълващ и повръщащ нови епизоди постоянно, свикнали сме краят на филма да е тийзър за следващия. Ама при тая средна скорост на TRON от под 5 филма на столетие, при проблематичния маркетингов потенциал, доказан още с предните опити (и двата не са баш на загуба, но не са донесли и осезаема печалба), е леко нахално да оставяш недовършени елементи за по-натам. Надявам се да има още, разбира се, ще чакам и гледам с удоволствие, но на този етап изглежда несериозно и чийтърско.

Допълнителни бележки

Актьорската игра е прилична, като никой от актьорите не изпъква с нещо особено – положително или отрицателно. Джаред Лето е и продуцент, така че се е постарал да изпъква в сцените с негово участие, но всъщност е доста обран и скромен в присъствието си. Не е шумният бомбастичен екшън герой, по който да припадат мацките, а по-скоро атакува с въздържаност и чар, за да им влезе тихичко под кожата. Специално внимание отделях на Джилиан Андерсън, гранддамата на моите детство и тийнейджърство, колкото и да не ѝ се иска да мислим за нея само като Скъли от „Досиетата Х“. Но и тя е доста скромна, а ролята ѝ се състои предимно в това да се цупи и да натяква, от време на време и да шамаросва. При наличие на желание от нейна страна, спокойно можеше да открадне някои сцени с гримаси и погледи, но не го прави, за да не привлича фокуса твърде много – все пак е второстепенна героиня. Останалите са си, както вече казах, стандартни и дават каквото се иска от тях.

Емоционалният заряд е приличен, и то не защото някой ще ви разреве с драма, а защото има доста моменти, в които просто изпитвате истински кеф от видяното и ангажираност на вниманието с това какво ще стане по-нататък. Ако успеете да стигнете до това усещане (последно при мен го постигна „Дюн: Част втора“), просто изключвате мозъка си и се оставяте на филма да ви залива с яко изглеждащи сцени и готина музика.

За да съм напълно обективен ще призная и нещо, което ме изненада. Около половината ревюта за филма са по-скоро негативни. Други критици намират Tron: Ares за твърде плосък и деривативен. Един дори го нарича най-лошия филм на годината. Не знам какво точно са очаквали тези хора и не твърдя, че нямат никакви основания или че аз разбирам повече от тях, но определено не съм съгласен. Толкова бози стоят в Rotten Tomatoes с по 90% рейтинг, тъпо е точно на този филм да му оформят 53.

Заключение

Ако от всичките хвалби не е станало ясно, препоръчвам „Tron: Арес“ горещо, на максимално голям екран. Никога не съм бил фен на тази поредица, но сега има потенциал да стана такъв. Ако си затворите очите за някои недомислици, до голяма степен заложени още в края на 70-те години на ХХ век, и се оставите на темпото и ритмичната музика, то сигурно ще ви хареса и на вас.

И все пак, колкото и критично да се изказах неколкократно по адрес на оригиналния филм, трябва да му се признае – бил е достатъчно силен, впечатляващ и иновативен, за да му се пускат продължения и днес, почти половин век по-късно!

Моята оценка:

История – 6-
Герои – 6-
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6+
Eлементи на изненада – 5+
Теми за размисъл – 5+
Емоционален заряд – 5+
Фантастични елементи – 5.50
Саундтрак – 6-
Старание на екипа – 6+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5.50

Общ успех: Отличен (5,65)