Великолепна адаптация на любими игри

Resident Evil, Mortal Kombat, The Last of Us, Halo, Assassin’s Creed и останалите – отстъпете и се поклонете. Вече имаме безспорен победител в категорията най-добра екранизация на видеоигра – Fallout! Сериалът излезе този четвъртък по Amazon Prime и е истинско бижу! Казвам го не само като почитател на постапокалиптичните сериали, но и като върл фен на Fallout: New Vegas и Fallout 4 (Fallout 3 така и не тръгна на компютъра ми, но след този сериал определено ще пробвам пак, ще пробвам може би дори и универсално мразената Fallout 76). Въпреки че Джонатан Нолън ясно заяви, че не си поставя за цел да задоволява феновете, а историята и героите са нови, официално е обявено, че сюжетът му е част от канона (въпреки някои несъответствия), а и усещането е точно като от още едно посещение в добре познатия ни шантав радиоактивен свят.

Сериалът се фокусира върху трима главни герои, като двама от тях наистина са интересни, а третият им е стабилна подкрепа.

Започваме с Люси, обитателка на един от трезорите. Ако това беше нова част от поредицата игри, в нея щеше да се превъплъти играчът. В следствие на интересни събития от първи епизод, които няма да ви спойлвам, тя напуска подземния си дом и започва да изследва пустошта наоколо – без въобще да разбира как функционира тя. Нейният идеализъм, както и хубавите й очи, я правят симпатичен персонаж, през който с удоволствие да преоткриваме света на Fallout. Спазена е и формулата от игрите, според която откривателят е ръководен от лична драма, минава през не едно или две предателства и се набърква в делата на множество фракции, а накрая взима решение, което ще окаже сериозно влияние върху околния свят.

Очевидно с повече любов обаче сценаристите са подходили към Гула – това не е името му, а прякорът му, даден заради расата му. Гуловете са важна част от света на Fallout – те някога са били хора, но сега са фрашкани с радиация, лицата им са разложени и рано или късно неминуемо ще подивеят. Някъде към предпоследния епизод се усетих, че малкият Нолан се е вдъхновил за него от предишен свой образ – този на мъжа в черно от „Западен свят“. Но както и да е, не му е за пръв път да си повтаря идеи и нямаме нищо против, когато това се случва с мярка и по добър начин. Гула всъщност е бивш актьор на име Купър Хауърд, чиято история преди ядрения апокалипсис ще се разкрие постепенно. Той е с най-висок брой безмилостно убити и хич не изглежда симпатичен, а направо страшен. Въпреки това, в него има определен чар, който постепенно надделява, въпреки мъченията и кървищата, които той обожава. Със сигурност излъчването и талантът на актьора зад Гула – Уолтън Гогинс – помагат осезаемо.

Третият главен герой е Максимус, който на хартия също има прилична история, но някак си е далеч от чаровен или интригуващ. Той е спасен като малък от Братството на стоманата, една от големите фракции в игрите, и се обучава да бъде помощник на рицар. Обаче не е от най-добрите войници и другите от ротата постоянно го спукват от бой. За щастие, съдбата ще му даде шанс да покаже, че и той става за нещо.

Тримата главни герои развиват собствените си истории, но и пресичат пътищата си. За мен сериалът е силен както когато са отделно един от друг, така и когато са заедно. Може би е от фенщина, но почти не намирам слаби моменти в осемте епизода. Сюжетът се развива с отлично темпо, богат е на интересни моменти и обрати, посетени са много локации. Игрите дават огромно изобилие на елементи, които просто да присъстват из сцените и да допринасят за светостроенето, и Нолан се е възползвал от това максимално – почти във всеки кадър имаме някоя препратка към игрите, техните предмети и естетики. Изобщо, атмосферата е предадена чудесно – от ретрофутуристичните технологии до старовремските безгрижни песнички като контраст на постоянните убийства в жестоката радиоактивна пустош. По-стандартната филмова музика пък е дело на Рамин Джавади, който отново се е постарал.

Ако трябва да кажа нещо негативно, то е че няма повече епизоди, които да разгледат в повече дълбочина локациите и страничните персонажи. Борбата между различните идеологии в игрите присъства и тук, но там играчът има повече възможност да се потопи в атмосферата и да опознае всяка от фракциите детайлно, докато в сериала минаваме набързо и повърхностно през част от тях (а за други дори не е намерено време). Това, разбира се, не ми попречи да се просълзя на момента, в който Люси изучаваше историята на Република Нова Калифорния и в точния момент зазвуча музикалната тема от Fallout 4. Или да се изкефя на пазара във Фили като почти точно копие на този в Бостънския Даймънд Сити. Или пък да се зарадвам на времето отделено на трезорите и Братството – фракцията на последните винаги ми е била от по-безинтересните в игрите, но пък от първите все ми се струваше, че не виждам достатъчно. А последната сцена от сериала пък си е директно обещание, че голяма част от втори сезон ще се развива в Ню Вегас, което си е направо подмокрящо. Аз съм от играчите, които обожават да се разсейват със страничните задачи, да изследват всеки ъгъл и да се запознават подробно с всеки срещнат, а да минават основната мисия чак накрая, но разбирам, че и на по-претупващите играчи, каращи директно по основния сюжет и игнориращи колосалното допълващо съдържание, трябва да се угоди.

Въпреки че бях леко неприятно изненадан от един голям обрат в канона (която сценаристът на игрите твърди, че не противоречи на нищо, но все пак е странно да не бъде споменат нито веднъж поне във Fallout: New Vegas, който се развива след това събитие), като цяло аплодирам опита на Нолан и екипа да развият допълнително света и историята му. Главните герои се оказват намесени в ключови събития и решения, обясняващи дори самия ядрен апокалипсис, който досега винаги съм си мислел, че се дължи просто на конфликта между американците и комунистите. Тук даже имаме една добра комунистка, което по принцип е парадокс, но някак си работи, поне в лудия алтернативен свят на Fallout.

И всъщност наистина, колкото и да говорим за персонажите или конкретните им сюжети, именно светът и детайлното му изграждане е основната притегателна сила за феновете на Fallout. И именно той е най-интересен и тук. Летящите побъркани роботи, кървищата и хвърчащи човешки части, ръждясалите ламарини от някогашните коли, разнебитените къщи, фракциите, локациите, целият чар на игрите е пресъздаден отлично. А дори не виждаме супермутантите, хановете, последователите на Апокалипсиса, легиона на Кайзар, даже новокалифорнийската република е много слабо представена. Няма никакъв проблем сериалът да продължи повече години, защото тепърва има още много за пресъздаване. Но и това, което показва дотук, е повече от добре. Атмосферата е уловена идеално и далеч не само чрез предметите и препратките. Трейлърите първоначално ме притесняваха, че сатиричните и комедийни елементи ще бъдат пресилени, но всъщност не е така или поне е в достатъчно редки моменти.

Най-големи аплодисменти сериалът заслужава за идеята не да адаптира една или друга история от игрите, а да развие своя собствена такава, която да се случва в същия свят. То всъщност е съвсем логично, предвид че в игрите историята на играча може да се развие по множество различни начини и да доведе до съвсем различни финали. Ако Нолан избере единия, играчите минали по другите ще са недоволни. Така на неговата история ще си има само една версия и несъгласните няма да са мнозинство. От друга страна, по този начин сериалът се усеща не толкова като адаптация, колкото като продължение, още една част от поредицата. И това е великолепно! Още повече, когато е толкова добре направено. Работещите елементи от игрите са взети и адаптирани в нов вариант – какво повече можем да искаме? Даже на моменти са хванати и странности от игрите (например как не може да се води нормален разговор с минувачи, или как стимпаковете лекуват всичко), които по принцип са недопустими в сериали и филми, но тук се получават! В крайна сметка, това е алтернативен на нашия свят със своя собствена вътрешна логика – и докато събитията се подчиняват на нея, то всякакви оплаквания за нереалистичност остават на заден план.

Само един път в живота си съм изпитвал подобна радост от адаптация на моя любима творба в друга медия – когато преди 20 години попаднах на нелоши книги за „Досиетата Х“, представляващи все едно нови епизоди. Сега е вторият път и определено това чувство ми липсваше. Толкова много хора го изпитват за толкова много франчайзи, но аз все бях подминаван – или книгата не ми е била толкова любима, или филмът не ме грабва особено. Е, тук съм върл фен на оригиналния продукт и ставам също толкова върл фен на адаптацията. Ако някой е сърдит на Amazon Prime заради Lord of the Rings: The Rings of Power, да не се сърди повече, ами да пуска Fallout!

Доколкото разбирам, мнозинството от зрителите са много доволни от сериала – независимо дали са играли игрите или не знаят нищо за тях. Да, феновете сме щастливи, че е пресъздадена любимата ни вселена по прекрасен начин, но и новите почитатели не се чувстват изоставени или объркани. Даже много от тях вероятно ще дадат шанс и на игрите – даже вече има данни за рязко скочили продажби – препоръчвам ги, дори за хора, които по принцип не са геймъри. Е, ще трябва да пострелят/поблъскат малко и да оцелеят лично във враждебната среда, но всяка от игрите си е като един голям сериал (добре де, за 1 и 2 не съм сигурен, не съм ги играл, но те са и много стари). Ако пък не – поне на сериала дайте шанс, защото определено си заслужава и съм почти сигурен, че другия януари ще го изберем за сериал на годината.

А я си представете, ако някой ден направят сериал по Mass Effect или StarCraft със същото качество…

Моята оценка:

История – 6-
Герои – 6-
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 6
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 6
Старание на екипа – 6+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5.50

Обща оценка: Отличен (5,83)