Жени, които се забавляват

Да кажем, че филмите на DC се приемат противоречиво ще е изключително ласкаво за тях. „Батман срещу Супермен“ и „Отряд самоубийци“ бяха потресаващо тъпи, докато „Жената чудо“ се оказа изненадващо сносно еднократно предложение. „Аквамен“, „Шазам“ и „Лигата на справедливостта“ бяха средняшки и си намериха както фенове, така и критици. Сега е време да се завърнем към тази комиксова вселена с една позната героиня, Харли Куин, и да се запознаем с нови такива – Хищните птици. С такава история, пълна с екстремности, най-вече в долния край, въобще не знаем какво да очакваме от Birds of Prey. И може би е за добро, защото с ниски очаквания имаме по-голям шанс да бъдем приятно изненадани. Както май се и получава.

Разбира се, за да ви хареса филмът, трябва да преглътнете струящият от всяка сцена феминизъм. Този филм е изцяло за еманципацията на четири жени, които животът по един или друг начин е прецакал (въпреки че част от тях сами са си виновни), но те не му се дават, ритат мъжки задници и продължават да се забавляват, сякаш светът е техен. Няма да дебатирам доколко тази тенденция в днешното кино е добра или лоша, но все пак трябва да се подчертае, че тук е силно застъпена, и ако сте от хората, които са дали оценка 1 на „Капитан Марвел“ само защото е жена, то вероятно и това предложение няма да ви хареса.

Иначе самият сюжет е интересен, а формулата му не е толкова често използвана или поне е достатъчно разнообразена откъм детайли, за да изглежда свежа. Харли Куин е главната героиня, но и останалите имат своите истории, които се преплитат по забавен засукан начин. Повествованието не върви изцяло хронологично, което позволява по-често привличане вниманието на публиката чрез прескачане и накъсване на важни моменти, както и по-добро открояване на отделните персонажи. Ловджийката има най-сериозен и трогателен произход, но ролята й е доста малка, докато за Черното канарче не е много ясно как се е забъркала със злодея, но пък актрисата прави персонажа запомнящ се и симпатичен в обилното си екранно време. Полицайката прави впечатление като най-положителния образ сред иначе сивите персонажи и откровени злодеи, като е интересно, че тепърва става супергероиня на дърти години. Лидерката на филма обаче определено е Харли Куин, която е много по-забавна и консистентна, отколкото я помним в Suicide Squad и отново изнася повечето тежест на гърба си. На Марго Роби й отива да я играе и образът оправдава култовия си статус в пантеона на DC, като в кино-вселената явно ще постигне много повече отколкото на хартия. Дори злодеят, въпреки че е съвсем типичен като основа, е интересен с ексцентричността си, а и Юън Макгрегър го изиграва доста добре.

Филмът впечатлява и на визуално ниво, макар и не по начина, по който феновете на супергеройски филми са свикнали. Големи експлозии, разрушения, лъчи в небето, зрелищни финални битки и т.н. няма (освен едно шарено бум, което виждате в трейлъра). Въпреки това, стилът на декорите и дрехите, оръжията и патроните им, хиената, режисурата като цяло създават отличителна визия, която заслужава да се види. Още повече, битките са прекрасни. Може да не са особено реалистични и да приличат повече на танцово изпълнение, отколкото на реално меле, но са красиви, трудни за изиграване и добре заснети. И е смело решение да са относително брутални и кървави.

От една страна, „Хищни птици“ далеч не е типичен комиксов филм, защото няма нищо общо с баналните конвеирни продукции на Марвел, например. Персонажите дори не са истински супергероини, защото, с едно изключение, което се проявява само веднъж, не притежават нищо повече от обикновените психично болни хора. Не бих нарекъл това детски филм или подходящ за всички възрасти. От друга страна, Birds of Prey си е типично комиксов филм с шаренията, дупките в сюжета (преди финалната битка Птиците имат около 2 минути да се подготвят за нея и какво правят? Гримират се, чавките му с чавки), нереалистичната победа на добрите над лошите, светоизграждането. Може да има някои арт-елементи, но това не ви е инди-филм за изтънчените критици (въпреки че все някой от гласувалите за „Жокера“ ще се излъже да предложи награда и тук, просто никой няма да го чуе). Същевременно, може да има пластична мацка в цветни дрехи, превземаща цяло полицейско управление с патрони от гирлянди, но това не ви е епизод 500 на „Отмъстителите“.

Едва ли ще дам точки на „Хищни птици“ в класацията за най-добър филм в края на годината, но не съжалявам за времето с него. Не е толкова откачен и забавен, колкото би могъл да бъде, но все пак е с няколко нива над средното за жанра си. Феминизмът му се възприема сериозно, но останалата част от него е достатъчно айляк, за да не дразни. Знаете горе-долу какво ще стане, като във всеки супергеройски филм, но сюжетът е достатъчно обмислен, за да интригува и да има тук-таме непредсказуеми моменти. Като се има предвид историята на DC до момента, можеше да бъде къде-къде по-зле, така че тук даже давам похвала.

Моята оценка:
История – 5+
Герои – 5+
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6+
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 4
Емоционален заряд – 5+
Фантастични елементи – 4
Саундтрак – 6-
Старание на екипа – 5+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Обща оценка: Мн. добър (5,00)