Злото във всекиго от нас

Ревю на филма Us.

Филмите тази година като цяло са доста зле, затова започваме да търсим нещо интересно сред по-нископрофилните продукции, пропуснали нашите кина. Попаднахме на по-прилично предложение с Us на Джордан Пийл, който мина в САЩ през първата половина на 2019 г. За тези, които се притесняват от антирасистките послания, с които режисьорът украси първия си филм и стана известен – не боите се, тук темата не е засегната, смисълът е общочовешки, а хорърът е универсален.

Типично щастливо и добре справящо се с живота американско семейство отива на ваканция в курортно градче, където майката е имала травмиращо преживяване като малка. Именно заради него обаче, тя ще се окаже с една идея по-подготвена от останалите за ужаса, който ги очаква, както и по-мотивирана не просто да оцелее, но и да изтреби враговете. Гротескни двойници на всекиго от героите се появяват и започват да избиват земните си прототипи, за да заемат тяхното място. Вие бихте ли оцелели в сблъсък с изродено ваше копие?

Защо казвам, че филмът е добър? От една страна, ужасът е добре направен и елементът на напрежение се поддържа почти през цялото време след появата на злите двойници. Въпреки че финалният обрат е не само предвидим, но и недотам добре подготвен, има достатъчно моменти, в които зрителят да гадае какво се случва. Този хорър не съществува само заради кървищата, а и повдига интересни теми за размисъл – за истинските лица, които хората около нас биха могли да крият, за миналите ни грехове и отговорността, която носим за тях, за преходността на щастието, за това колко заблеяни изпълняваме жизнените си роли (да се оженим, да се размножим, да работим, за да ходим на семейни почивки за по една седмица годишно – това е, нищо друго не му трябва на човек явно, не е нужно да спира и да мисли дали не иска нещо друго от 80-те си години на този свят. Същевременно, за мнозина и това е далечен недостижим блян, или пък ужасяваща принуда, а не просто даденост, в която се впускат от липса на други идеи), за заровеното минало и табутата в основите на американското общество и т.н. Също така, има достатъчно интригуваща драма, както и щипка хумор, която да разведри ситуацията, но без да отнема от ефекта на ужаса.

Режисурата е прилична, актьорската игра е на ниво, като Лупита Нионго се отличава както с травмираната майка, така и със злата двойничка. Дори децата не са дразнещи и се справят и с двете си роли. Сценарият е достатъчно добре разработен, за да предлага адекватно темпо и разнообразие, макар и да има пропуски в реализацията на идеята. По структура леко напомня на първия филм на Пийл, „Бягай“, но не мисля, че е удачно двата да се сравняват.

Какво не ми хареса – бащата е изключително противен персонаж, предимно заради простотата си. Той нарочно е такъв, филмът го изисква, абсолютно реалистичен и нормален образ е, защото милиони мъже са същите като него, но все пак е дразнещ и някак си не ни пука особено дали ще умре или не. Същото важи и за приятелското семейство с Елизабет Мос – те са типични богаташи, не са лоши хора, но и не са герои, които биха ни липсвали ако бъдат заклани. Отново, това е нарочно – подсилва посланието, но отнема от емоционалния заряд. Нереалистичното обяснение на ужаса и пропуските в концепцията вероятно също биха подразнили някои зрители, но аз съм склонен да ги простя, просто защото идеята е достатъчно смела и добра, за да си затворя очите. Само ще ви кажа, че сюжетът не се развива единствено в къщата, има още доста елементи към него. Не е супер оригинална, даже има препратки към някои стари филми и епизоди от сериали, но все пак е добре развита и не толкова често срещана.

Въпреки че на мен филмът като цяло ми хареса, не смея да го препоръчам горещо, защото разбирам как мнозина биха могли да се разочароват от него. Далеч съм от твърдения, че „Нас“ ще спаси тази ужасна кино година. Но ако нямаме нормална и разнообразна храна, ще трябва да оцеляваме на зайци, както биха казали злите двойници (ако можеха да говорят нормално). Us е повече от стандартен хорър – не е шедьовър, но е прилично предложение за смислено двучасово развлечение с достатъчно предимства, които да покрият и немалкото му недостатъци.

 

Моята оценка:
История – 5.50
Герои – 5.50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6-
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 6
Емоционален заряд – 4.50
Фантастични елементи – 4.50
Саундтрак – 5+
Старание на екипа – 5.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5+

Обща оценка: Мн. добър (5,28)

2 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Нереалистично обяснение на ужаса и сериозни пропуски в концепцията на фона на претенциозно алигорично филосовстване. Достатъчна причина филмът да е дразнещо тъп.

Nedev88

Става. Майката и дъщерята бяха интересни персонажи, докато бащата беше просто некъв random чернокож.