Да загубиш вещерската война

Миналата година „Салем“ загатна за потенциала си да бъде интересен сериал с елементи на ужаси и драма. Обречената любов на главната салемска вещица Мери Сибли и добродетелния Джон Олдън завърши с неприятен обрат – Мери разбра, че синът й е жив, и го избра пред възлюбения си. В началото на този сезон възлюбеният изглежда мъртъв, но всъщност е спасен от индианците и е решен да избие всички вещици в Салем като отмъщение за предателството и закъсняла справедливост от негова страна. Междувременно Мери постигна победа на вещерския фронт с успешното разпространяване на чумата, начало на края на света.

Тази година „Салем“ можеше да се разгърне в нещо много яко, но за съжаление само продължи да загатва потенциал. Не че нямаше готини моменти, напротив – Мърси, младата и изключително зла вещица, създаде доста големи проблеми и смени няколко състояния на външния си вид (актрисата е доста убедителна, макар и героинята все да стои встрани от най-основните сюжети), а Джон Младши може да бъде доста непредсказуем, когато е обладан от дявола. Титуба, лъжливата слугиня, също имаше шокиращи сцени, макар и с малко последствия върху общата история. Имахме и нова героиня – Люси Лоулес се присъедини към състава като графиня фон Марбург, една от най-силните вещици, живели някога. Всички сцени с нейно участие бяха наслада за душата. И въпреки изброените позитиви, нещо сякаш липсва.

Може би най-големият проблем е постоянното очакване да се случи нещо брутално, ужасно и апокалиптично, което така и не идва. Нещата се влошават постепенно, но тайно от хората и нямат осезаеми последствия върху никого, освен централните персонажи. В следващия епизод (ако такъв изобщо има, защото не се знае дали сериалът ще бъде подновен) лошите спокойно могат да бъдат убити и никой от простолюдието няма изобщо да разбере, че в града се водят вещерски войни, а животът им е висял на косъм. Героите постоянно се борят за реализиране на най-важната цел в живота им, която ще доведе до възнасяне на Ада на Земята и потъване на човечеството в мрак, а когато я реализират, се оказва, че това е само една от стъпчиците в големия план. Самият голям план пък сценаристите сякаш го измислят в движение.

Друг недостатък са романсите, които понякога идват в повече. За щастие този сезон Мери и Джон се виждат за малко и към края, при което се оказва, че двамата (особено Мери) са много по-интересни, когато мислят другия за мъртъв. Самата Мери има интересна и завладяваща история – въпреки всички злини, не можем да не викаме за нея когато се изправи срещу поредния си враг… и въпреки това да не се изненадваме или да й съчувстваме, когато загуби битката и понесе наказание – в крайна сметка сама си е виновна. Може би проблемът на нейния романс е не толкова самият романс, колкото ужасния актьор, който играе Джон Олдън – героят е тотална дупка в сериала и въпреки че тази година са му остригали косата в опит да го направят по-малко противен, може би щеше да е по-добре ако си беше останал мъртъв.

Ако само този романс беше останал, нямаше да си струва да се отбелязва като недостатък, но тази година сценаристите решиха да влюбят Ан Хейл и Котън Матър, което беше доста по-досадно. Двамата актьори имат навика да преиграват драматичните си сцени, а историята им не е достатъчно интересна, за да оправдае екранното им време.

Все пак трябва да се отбележи, че романсите в „Салем“ продължават да са в пъти по-интересни и задълбочени от тези в типичните сапунки или тийн-сериали (макар че тази на Айзък и Доли успешно се конкурираше). Героите не се определят само от любовта си, тя е само част от сложните им натури и мотиви да правят това, което правят. Любовта на Ан към Котън не е просто сюжетен елемент за зарибяване на домакините, в нея се преплита историята на порастването й, осъзнаването й като вещица и като зряла жена, останала без родители (чиито глави тя без да иска накара да експлодират в миналия сезон – доста добра сцена). За Мери Джон не е просто любов, неговата липса е причината тя да се обърне към Дявола и той е последният й шанс да намери изкупление и смисъл в проваления си живот.

Самият Дявол също се появява накрая, но няма да навлизам в подробности, за да не ви разваля удоволствието, ако още не сте го гледали. Отново имаме реализирана стъпка от големия план, която съдържа в себе си потенциал за фатални последици, дори апокалипсис, но ще видим дали сценаристите ще се възползват от него догодина или ще държат Дявола затворен вкъщи, както през финалния епизод. Не че и там не е интересен – особено когато раздава наказания и кара мощните вещици около него да треперят и да гледат уплашено в пода, но ще е добре да направи нещо с по-осезаеми последствия, дори да не е исторически достоверно (все пак сериалът още държи и на историческия си елемент).

Защо ще продължа да гледам „Салем“ догодина? На първо място, Мери Сибли – главната героиня (в ролята – Джанет Монтгомъри) е много интересна със своите вътрешни и външни конфликти, с борбата си да постигне целите си или да намери изкупление и с хапливите си реплики към околните. Нейният път през „вещерските войни“ е най-лъкатушещият, най-завладяващият за гледане. Останалите герои също са важни, но техните истории сякаш отстъпват по атрактивност.

На второ място – всички тези изненадващи и смущаващи сцени, появяващи се когато най-малко ги очакваш. „Салем“ не се свени да показва гнусотии, но намира точната граница между отблъскващото и това, което кара ченето ти да падне, без да те отрича от сериала. Обикновено Мърси ги прави, но и Титуба не си поплюваше този сезон. Дали ще става дума за ядене на очи, съживяване на трупове или накълваване до смърт от гарги, „Салем“ ще го представи достатъчно впечатляващо, но не твърде отвратително. Малко сериали могат да изненадват, дори и повече в детайлите си, отколкото в големия сюжет, поради което това умение винаги е високо ценено.

На трето място – явно всяка година сериалът ще наема по един дяволски добър актьор, който да играе злодея, и засега схемата работи брилянтно. Миналата година беше Стивън Ланг в ролята на ловец на вещици, а тази – Люси Лоулес в ролята на стара зла вещица, търсеща възкресяване на Дявола. Нямам търпение да видя как ще вдигнат нивото догодина, а също и дали някой от старите злодеи ще се завърне.

Чест прави на сериала, че не се притеснява да убива наглед главни герои, но също не се притеснява и да ги връща по изненадващи начини. Така сюжетът се поддържа свеж и непредсказуем. Смъртта хем е край, хем не съвсем.

Още не се знае дали ще има трети сезон, но аз лично стискам палци да има. В днешно време имаме дефицит на нестандартни и непредсказуеми сериали и „Салем“, въпреки немалкото си недостатъци, е от тях. Не е от най-зарибяващите, но си струва да се гледа, а и все още вярвам, че потенциалът му може да се реализира по зрелищен начин.

Моята оценка:

История – 4+
Герои – 5
Режисура и ефекти – 5.50
Актьорска игра – 5
Елементи на изненада – 5.50
Теми за размисъл – 5-
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 5.50
Саундтрак – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4

Общ успех: Мн. добър (4,95)