Досиетата Х се завърнаха! Ура… май.

Яхвайки вълната на носталгията, обхванала света и даваща извинение на мързеливите сценаристи и мразещите рисковете продуценти да връщат и съживяват стари филми и сериали под път и над път, Fox успя да събере Дейвид Духовни, Джилиан Андерсън, Мич Пиледжи и Крис Картър отново на едно място и да инвестира в нов сезон от емблематичния сериал „Досиетата Х“. Като фен, чиято любов към сериала по едно време граничеше с мания (още си спомням как висях до 3 часа през нощта, чакайки новия епизод по БНТ, и колко много мразех „Панорама“ в петък вечер, задето винаги продължаваше с поне един час повече от обявеното, отлагайки следващите елементи от програмата за още по-късен час – Бойко Василев винаги ще ми бъде една от най-омразните живи личности), естествено, съм развълнуван за новите серии! Една легенда се завръща! Но от друга страна, опарен от ужасния финал и също толкова ужасния филм „Искам да вярвам“, притеснен от новините, че отдавна мъртви персонажи ще се върнат сред живите (Пушача, за когото в последствие си припомних, че е умирал и се е съживявал 2 пъти в старите серии, както и тримата самотни стрелци, които уж умряха в девети сезон), не таях особени надежди, че тази година ще усетя отново старата тръпка, ще получа отговор на зададените въпроси или че някога ще видя достоен финал за сериала. След само един епизод е рано да се съди за целия пакет, но… мразя да съм прав за лошите неща!

https://www.youtube.com/watch?v=_1SmJUBT5q0

The X-Files, дори в старите си сезони, е далеч от перфектен сериал. Противоречията и неяснотите в митологията (основната история) не са едно или две. Връщането на мъртви герои, липсата на план, реализиран ясно отначало докрай, зарязването на започнати сюжетни линии… всичко това са стари грехове, които можехме да простим, защото сериалът беше провокативен, интересен, странен, плашещ, главните герои бяха чаровни, борбата им имаше някакво бавно, но постоянно и плавно развитие. С напредването на времето сценаристът Крис Картър не само не се стреми да намалява тези елементи, а напротив – увеличава ги.

В епизод 10х01 Картър осигурява точно това, което си мисли, че очакват и искат феновете – още извънземни, още конспирации, повтарянето на стари култови реплики от типа „Искам да вярвам“ – и си въобразява, че всички ще са доволни. Да, ама не. Феновете, или поне авторът на това ревю, искат завладяващи истории, нормални герои, сблъскващи се с паранормални феномени, завладяваща драма, заплетени случаи, интересни теми за размисъл, следване на поне една сюжетна линия по логичен начин от край до край и т.н. В този епизод намерихме само бълнувания за конспирации, летяща чиния, пълна с бетон (интересно как е летяла и къде се е помещавало извънземното в нея – може би това всъщност е суперспециална извънземна консистенция, която става на бетон чак когато чинията се разбие, или може би чинията е била куха отначало, но после е била реновирана от фирмата, работеща по НДК в София), стари реплики, повтаряни без особени смисъл, съдържание или полза за конкретния диалог, уморени герои, рециклирани идеи.

Мълдър и Скъли привидно са се разделили, но се събират отново, защото някакъв блогър се е свързал със Скинър и иска да говори с тях. Каква неотложна спешност! Ако ви преследват извънземни супервойници, а правителството иска да ви елиминира, вие не бихте ли излезли от скривалището си, за да говорите с блогър? Макар че това вече го дъвкахме в още по-неуважителния откъм митология филм през 2008 година, когато имахме същия проблем. Явно супервойниците вече не са толкова заплашителни, а тайните конспирации от злодеи бързо прощават на хората, които искат да убият, пък и Скинър умее да раздава подкупи.

Блогърът кани легендарните федерални агенти в лимузината си (всички блогъри имаме такива) и отнема няколко минути от епизода, за да докаже, че наистина се интересува от правителствените конспирации за извънземните, което е много важно, защото Мълдър и зрителите трябва да го вземат на сериозно, нищо, че актьорът е комик. Закарва ги до Света – руска емигрантка, която живее на толкова безлюдно място, че „дори извънземните не биха могли да я открият“, но пък човек може да стигне дотам „на автостоп“ през нощта. Света е многократно отвличана от извънземни и май има извънземно ДНК. Скъли, която пак се е превърнала в неверница за паранормалното, няма какво друго да прави, освен да я изследва, а така също и себе си, защото защо не. Все пак, червенокосата агентка е доказано отвличана през 1994-та година и досега явно не е имала повод да изследва кръвта си за извънземно ДНК. Естествено, Света не е единствената с чужди гени в себе си. Шок и потрес!

Оказва се, че рускинята е била отвличана не от извънземни, а от хора – тайна конспирация, която е експериментирала с нея, и в последствие я взривява с много якото си НЛО, защото не си е държала устата затворена. Разкритието, че говорим за хора, а не за извънземни, кара Мълдър да изпадне в истерия, което може да се обясни само с неприятната медицинска диагноза, поставена му от Скъли преди време, но не и с голямо събитие или първоначално осъзнаване на фундаментална за сюжета и личната история на героя истина.

Блогърът, след кратка свалка, приложена върху Скъли с неясна цел, също се впуска във филма и в рамките на две минути помага на Мълдър да обясни на жените как икономическите и политическите условия на Студената война, настоящата съпротива срещу „даденото от Бог“ право на американците да носят оръжия със себе си, атомните бомби (които са привлекли извънземните, долетели през червееви дупки чрез „електрогравитационно ускорение“), подклаждането на бунтове и войни, включително климатични (които са реални и реализирани чрез замърсяване на въздуха и електромагнитни вълни от сателитите), засилването на компромисите в името на националната сигурност, милитаризацията на полицията в САЩ, фармацевтичните компании, вредните храни, налагането на култура на консумация сред нарочно затъпяващото население и забравих още какво са част от сложен план на сенчести фигури (хора, но с помощта на извънземни технологии) да превземат Америка и света (но най-вече Америка).

Не ме разбирайте погрешно, тези неща са част от сериала, който обичам, и изглеждаха много по-лесни за преглъщане, зачеквани лъжичка по лъжичка в различни епизоди. Но избълвани накуп в скучна разговорлива сцена идват малко в повече. Все си мислех, че сериалът е популярен заради оригиналност, съспенс и провокиращи размисъл идеи и сюжети, а не защото привлича всички психари, обявявайки теориите им за истина. Нещо повече, девет сезона извънземните и конспирациите бяха само загатвани и дори зърване на отлитащо НЛО беше рядка възможност, добита чрез чутовни усилия и лични жертви от любимите на цял свят федерални агенти, а сега всички възможни откачени теории и заглавия от медиите на Делян Пеевски бяха просто изприказвани от персонаж, за когото не ни пука. Мълдър, който едно време беше интелигентен, любопитен и търсещ младеж, вдъхновение за цяло поколение, сега може да е идол само на отрепките, които искрено вярват, че Обама е живо въплъщение на Сатаната, дошло да ни затрие окончателно, или поне рептил. Скъли, която все още е достатъчно студена и невъзпитана, за да вика медицинската сестра със „Сестра!“, а не по име, както правят нормалните хора, също не остана доволна от цялата работа, но тя поне успя да намаже с возене в лимузина и скъпо шампанско – нещо, което нямаш възможност да правиш всеки ден (освен ако не си блогър).

Слоганът на едно от рекламните клипчета, „Show, don’t tell“ е точно обратното на това, с което Крис Картър иска да върне сериала към старата му слава. Нещо повече, събитията от епизода не дават нова информация нито на феновете, нито на Мълдър. Блогърът и Света се оказват незначителни персонажи, които служат крайно неубедително за отключването на старата мания у Мълдър и мотив на Скинър да отвори отново Досиетата Х. Едва ли новото поколение ще се почувства привлечено към митологията точно от тази серия, докато старото просто се радва на каквото има, защото друг сериал като Досиетата така и не се появи.

Колкото и сбъркан да е първият епизод от завръщането на The X-Files, колкото и да добавя той към притесненията ни, че Крис Картър е изкуфял, все пак трябва да отчетем добрата новина – Мълдър и Скъли се завърнаха и шоуто може да продължи! Епизодът имаше много недостатъци, но все пак се отчита като среден – можеше и да е много по-зле. В следващите четири серии ще имаме самостоятелни случаи тип „чудовище на седмицата“, а след това ще продължим темата с големите конспирации, за да завършим с голям клифхенгър. Има шанс лошото да е зад гърба ни, а Досиетата да намерят отново магията от преди 20 години, но има и шанс новите серии да загробят окончателно франчайза. Ние можем само да си затворим очите за втората възможност и да се вкопчим с всички сили в първата, ако не искаме да се откажем от надеждата си някога да видим удовлетворяващ финал на цялата сага и личните истории на Мълдър и Скъли (а защо не също Догет и Рейъс, които несправедливо пренебрегваме).

Ще продължим да следим сериала и ще стискаме палци следващите серии да заслужат всичките време, усилия и емоции, инвестирани в завръщането на „Досиетата Х“. Още утре ще можем да гледаме епизод 10х02 и поне промото към него (и остатъка от сезона) изглежда вдъхновяващо!

https://www.youtube.com/watch?v=jH03pQiaoU8