Маймунджилъци по време на апокалипсис

Ще започна това ревю с уговорката, че не съм гледал първите две части от новата трилогия „нещо си на планетата на маймуните“ – този филм е първата ми среща с нея. Това не ми попречи да разбера филма, защото първите два бяха разказани с десетина дума в началото, най-много да съм изтървал някоя препратка. Също така ще подчертая, че от самото начало концепцията за умни маймуни, които да наследят човечеството, ми изглежда отвратителна, абсурдна и негледаема, поради което си спестих предишните филми. За този обаче ме подлъгаха да му дам шанс и сега съжалявам… Последна уговорка – повечето зрители и критици явно харесват „Войната за планетата на маймуните“, някои дори го смятат за шедьовър… Така че има голям шанс моето негативно ревю да е единственото с отрицателна нагласа, което ще прочетете, следователно ако не сте съгласни с него, не го приемайте твърде лично.

Повечето хора харесват маймуни, намират ги за смешни или близки, не знам, но на мен са ми противни. Опитах се да преборя предразсъдъците си – все пак бих гледал всякакви чудовища или извънземни на тяхно място, но не ми се получи. Дори зомбитата с автомати и наченки на съзнание от късния Ромеро ми изглеждат по-реалистично и приемливо от маймуните-войници. Особено дразнеща е комуникацията им. Повечето маймуни изобщо не говорят, само ръкомахат като глухонеми и гледат нажалено-сериозно. Цезар приказва, но с такава тежест в тона, като че ли пророкува Мойсей, или пък Рик от „Живите мъртви“ е осъзнал нова мъдрост, но не може да я изрази добре, защото персонажите в този сериал разполагат с общо сто думи в речника си.

Цезар всъщност е добре направен, той даже преживява и малко лична драма, въпреки че неговият избор за посока на сюжета противоречи на набиваната мантра „маймуни заедно!“ и го доближава до врага му от предишния филм. Но докато сме на темата говорещи маймуни, във „Войната за планетата на маймуните“ (за краткост „ВПМ“ – заглавията на тези филми са по-дълги от диалозите в тях) се появява и едно говорещо шимпанзе, на име Лоша маймуна. То трябва да е нещо като комичен персонаж, правят се опити за забавни сцени с него, но те са по-малко смешни и от документален филм за Аушвиц – а и самата маймуна изглежда сякаш е страдала също колкото жертвите на нацистките лагери, така че да се превръща именно тя в героя, на чиято неадекватност зрителите да се смеят, е безвкусно.

Хората са също толкова дразнещи, колкото маймуните, ако не и повече. Филмът прекалява в опитите си да ги изкара изключително зли и тъпи, съответно заслужаващи да изчезнат и да завещаят Земята на приматите. Уди Харелсън далеч не е убедителен като злодей – отчасти защото сюжетът не го позволява, отчасти защото самият актьор не е на мястото си. Особено когато го карат да носи слънчеви очила посред нощ. Докато вали. А малкото момиченце, което се води, че играе емоционалния център на сюжета, ме остави безразличен дотолкова, че дори не си спомням дали оцеля накрая. Единственият персонаж, който прояви зачатък на интересно развитие и вътрешна драма беше безименен войник, появил се в началото и още три кадъра, но без реплики. Като цяло хората не се показват много – по-голямата част от времето ще прекарате с маймуните и тяхната драма, по-тежка от страданията на Батман и Супермен в едноименния филм, но също толкова претенциозно представена.

Историята е сравнително тривиална, мрачна (защото сега е модерно) и може да бъде поучителна (по един очеваден и твърде назидателен начин), но има страшно претупани моменти в нея. Много често на един или друг персонаж му се налага да се промъква някъде или да преследва тайно някого – почти винаги успява, което практически означава, че останалите персонажи са слепи. Цезар и бойните му другари гонят конвой от автомобили с конете си, на около 100 метра разстояние от целта, и нито един от возещите се отпред не ги вижда в задното огледало. Маймуните си влизат и излизат от базата-затвор като че ли са си вкъщи, а не на терен, наблюдаван от десетки ненормалници с прожектори и автомати. Всички искат да убият Цезар, но удобно го оставят жив, въпреки че получават около хиляда възможности да се разправят с големия си враг и това вероятно би решило всичките им проблеми. Краят е зрелищен, но пък ужасно долнопробен от сценарна гледна точка.

С „ВПМ“ приключва историята на Цезар, но вероятно поредицата ще продължи. Тъй като половината говорещи маймуни от тази част явно няма да са в следващата (защото могат да прекосят планината и пустинята със стрела в гърдите без да гъкнат, но не и да преживеят спирката за почивка), а човечеството маймунясва и губи ума и дума, вероятно следващият филм ще бъде ням и спокойно могат да го направят в стил като от началото на ХХ век, а феновете съвсем да изпаднат в екстаз колко е умен, оригинален и многозначителен.

За визията няма да коментирам, защото маймуните са направени добре и почти не им личи, че са компютърни произведения, наложени върху 50-годишни мъже в сиви костюми. Военните сцени изглеждат доста добре, въпреки че са само 2 и траят общо 6 минути. През останалите четири часа от времетраенето на „ВПМ“ (толкова ми се сториха) маймуните се разхождат из гората/снега и си ръкомахат, а Цезар им отговаря с глас, колкото да се чуе нещо, та да не заспи зрителя. Което отново ми напомня за „Живите мъртви“…

Доколкото разбирам от феновете на поредицата, „ВПМ“ е най-добрият филм в нея досега. Това категорично потвърждава, че съм бил прав за себе си да си спестя предните два, но също така, че ако те са ви харесали, то тук със сигурност няма да останете разочаровани. Не искам да прекалявам с хейта, ваше право е да се впечатлявате от претенциозни филми за говорещи маймуни, явно вината за мнението ми си е в мен, щом всички други са във възторг, но нека да не наричаме „ВПМ“ шедьовъра на годината, защото такъв определено не е.

Моята оценка:
История – 4
Герои – 4
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5+
Eлементи на изненада – 3
Теми за размисъл – 4+
Емоционален заряд – 3
Фантастични елементи – 2+
Саундтрак – 5+
Старание на екипа – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Обща оценка: Добър (4.10)

По-обективен и положително настроен поглед върху филма предлага Михаил Станев.