Зимата идва, но и пролетта е неизбежна

Преди да стане известен с поредицата си „Песен за огън и лед“, превърнала се в ултрахитовия сериал „Игра на тронове“, Джордж Р. Р. Мартин е написал повестта „Леденият дракон“ (през 1980 г.). Нейният сюжет също се развива във Вестерос, но преди авторът да изгради цялата вселена за поредицата си – тук е в нещо като чернова, няма познати герои. Също така, повестта е подходяща за деца, така че и това я различава от Game of Thrones.

Въпреки това, стилът на Мартин си е същият, така че почитателите на „Песен за огън и лед“ няма да бъдат разочаровани. Още повече, повестта е богато илюстрирана от талантливия художник Луис Ройо, което прави отгръщането на всяка следваща страница приключение само по себе си. Иначе текстът не е толкова дълъг колкото изглежда и спокойно може да бъде прочетен за около 20-30 минути.

Главната героиня е малката Адара. Тя си пада малко аутсайдерка, вероятно защото е единствената от семейството си, родена през зимата. Адара обича студа, чака всяка следваща зима с нетърпение, а към роднините си се отнася хладно и дистанцирано, което ги кара малко да се страхуват от нея. Дори кожата й е по-студена. Може би именно заради това, че зимата е в кръвта й, тя успява да се сприятели с митичния леден дракон, който една зима просто каца до нея. Семейството й обаче не й вярва, а дори да й вярва, не одобрява.

Страната на Адара обаче е раздирана от война, която най-вероятно ще загуби. Фермата на семейството й е близо до главния път и е напълно незащитена. Баща й не иска да бяга, докато не става прекалено късно… Адара опитва да се спаси, но не с „лятното“ си семейство, а по-скоро от него, от цялата им гадна топлина, която не разбира и не харесва. Тя отлита със своя леден дракон към страната на вечната зима. Но дали ще може да изостави близките си в беда и дали в самата нея също не се крие зрънце от лятото?

Както може да се очаква, историята е интересна и завладяваща. Чете се леко и всяка следваща страница се отгръща с нетърпение. Мартин има лек проблем с това да установи емоционална връзка между читателя и героинята, но не е трудно да влезем кожата на Адара поне донякъде. Единствено краят идва малко екстремно, прибързано и недотам обяснено. По-логично е да се случи обратното на това, което става, но може би е въпрос на тълкувание, а и посланието на финала е ценно и успешно предадено, което може би е по-важното.

Доколко книгата е подходяща за деца е малко спорно – има си тежките моменти, типични за „Песен за огън и лед“, включително осакатявания и смърт, за сестрата на Адара се намеква, че си пада малко шаврантия, за да не използвам по-нецензурна дума, но все пак няма графични сцени като в голямата поредица. От друга страна, в днешно време твърде много щадим децата от различните страни на живота, а, като се замислим, едновремешните приказки не са по-малко брутални.

Ако сте фен на Джордж Р. Р. Мартин, книгата определено си заслужава. Може би цената от 17 лева идва малко множко за една повест, но пък илюстрациите, оформлението и името на корицата я оправдават. От друга страна, ако това ще е първият ви досег с известния автор, то може би е добре да се ориентирате към нещо по-съдържателно от него. Препоръчвам книгата по-скоро за подрастващи, за фенове и за хора с високи доходи.

Моята оценка:
История – 5
Герои – 5
Стил на писане – 6
Елементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 6+
Степен на оригиналност – 5-
Старание на автора – 5.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 3.50

Общ успех: Много добър (5.10)