8 от най-яките сцени на Orphan Black

Този месец се сбогувахме с един от най-добрите сериали на нашето време, редовно присъстващ в годишните ни класации. Едва ли скоро ще гледаме пак толкова завладяваща история, смесваща трилър, драма и хумор, представена по невероятен начин от Татяна Маслани, сдобила се с купища награди, включително Еми и Златен глобус, за феноменалната си актьорска игра. За мен, този сериал ще си остане завинаги в личната ми алея на славата и никога няма да се уморя да го препоръчвам.

Преди да рефлектираме върху последния сезон с ревю и да погледнем предимствата и недостатъците на сериала като цяло, нека да си припомним най-впечатляващите сцени от епизодите през годините. Излишно е да предупреждавам за спойлери…

Хелена се завръща при Сара (02х04)

Сара си мисли, че след като е гръмнала злодея на първи сезон поне този проблем й се е махнал от главата. Но във втори сезон тя се изправя срещу значително по-лоши хора, които искат да навредят на нея и сестрите й. В крайна сметка тя е вързана и измъчвана от главореза на Даяд – без особена цел, просто за негово удоволствие. В момента, в който похитителят пада мъртъв, ние си мислим, че тя е спасена, но… от трън та на глог! Хелена е хипер зловеща с касапския нож и изцапаната с кръв бяла рокля, тогава още не знаем какво се върти в побърканата й глава, така че въображението ни (и това на паникьосаната Сара) разиграва стотици варианти за нови, по-лоши мъчения. Но изненадите не спират дотук, защото психопатката този път е с добри намерения, просто търси помощ и сестринска подкрепа. 2 обрата един след друг и страхотният външен вид на Хелена правят сцената запомняща се.

Здравей и сбогом, Катя Обингер (01х01)

Финалът на първи епизод беше моментът, в който разбрах, че този сериал ще ме зариби. Все още нямате представа какво се случва, какви са тези тайни общества и телефони, в какво се е набъркала Сара. Изведнъж се появява Катя Обингер, която е имала предишна уговорка с истинската Бет Чайлдс, на която Сара се преструва. Тя очевидно не е добре, както психически, така и физически. Сара тъкмо започва да разбира какво иска германката от нея, когато събеседничката й е застреляна (по-късно ще разберем, че спусъкът е дръпнала Хелена). Темпото на епизода не е прекалено бързо, но от този момент нататък започва едно шеметно препускане из завоите на сюжета, което ще ви държи на ръба поне до края на сезона. Майсторско натрупване на напрежение, преждевременно прекъсната намеса на пореден клонинг във вече достатъчно обърканата история, непосредствена опасност за главната герония и купища проблеми, струпващи се на главата й едновременно… Няма как тази сцена да не влезе в списъка.

Хелена и опашката (01х07)

Ако не сте се убедили, че Хелена е тотално побъркана досега, тук ще го направите. Много е трудно да се направи сцена, която едновременно да те изненада, погнуси, разсмее и изкефи. Orphan Black владее изкуството да втълпи няколко емоции едновременно на зрителя до съвършенство и това е първият път, в който го постига с толкова разнообразни чувства. Тук Хелена се появява, за да спаси Сара от неолюционистите. Цялата концепция за модифицираните хора е много интересна (и откачена), но този с опашката ръководи клуба. Той държи Сара и не очаква Хелена да е застанала на нейно място. Самият „рус ангел“ пък няма нищо против да внесе малко насилие и черен хумор в ситуацията, очиствайки света от още една богохулствена отрепка, а накрая дори се кефи на постижението със зловещ танц сред останалите откачалки.

Робо-червей (03х10)

На Делфин никога не й е била чиста работата, но в крайна сметка тя просто се опитва да защити любимата си. Красивата французойка се бори срещу Неолюшън по свой си начин, но не осъзнава, че сама е уязвима. В края на трети сезон тя осъзнава колко илюзорна е властта й в института Даяд и дори я прострелват, но не и преди да види следващия ужасяващ етап от откаченото технологично развитие на неолюционистите. Е да, в четвърти сезон историята с червеите беше заметена и недоразвита, но първата им поява за сметка на Делфин е брутална.

Оплождане (04х04)

Списъкът с яките сцени на Orphan Black не може да бъде пълен без някоя от комичните. Център на този тип обикновено са Алисън и Дони, но тук им помага и Феликс. Триото трябва да проучи клиника за ин витро оплождане на Неолюшън, но Алисън не може да влезе, тъй като Бет вече я е посещавала. Затова на Дони и Феликс им се налага да се преструват на гей двойка. А когато на Дони му се налага да произведе семенна течност за изследвания, упражнението не минава без помощ от вярната му съпруга. Едва ли сте успели да изгледате преобразяването на Алисън в италианска стюардеса без да се разхилите, а преходът към следващата сцена е особено отвратителен, но все пак по забавен начин.

Рейчъл вади окото си (05х07)

Рейчъл е може би най-злият клонинг, но това не ни пречи да й съчувстваме в епизода от последния сезон, посветен на нея. Тя измъчва „сестрите“ си без угризения, сътрудничи си с лошите, защото вярва, че така гарантира собствената си свобода. Уви, П. Т. Уестмурленд няма никакво намерение да я оставя като волна птичка. Той държи да я контролира и да вижда всичко, което и тя вижда – именно затова служи камерата в окото й, която предава образ директно на таблета му. Моментът, в който Рейчъл разбира, че винаги ще бъде контролирана, е много силен, но моментът на опълчението й – двойно повече. Безскрупулният клонинг е готов дори да се ослепи, ако това ще означава шанс за свобода. Сцената е яка не само сама по себе си, но и като кулминация на един перфектен епизод.

Краят на Пупок (03х01)

Списъкът май става леко едностранчив, тъй като Хелена отново е в центъра, но какво да направим, че лудите персонажи са най-интересни, а няма по-луда от Хелена. В трети сезон научаваме, че тя е издържала на трудностите в живота си, благодарение на своя луда халюцинация – скорпиона Пупок. Той й прави компания и й дава сила, но и също така я дърпа назад – с постоянни обвинения и съмнения. След като успява да избяга от похитителите си, Хелена вече е надмогнала нуждата си от него и в изненадваща и силна, макар и леко гнусна сцена го изяжда. Ако не сте се досетили сами, гласът на Пупок отново е на феноменалната Татяна Маслани.

Клонинг парти (02х10)

Най-красивата и трогателна сцена си остава танцът на клонингите от края на втори сезон. Бурята от неприятности всеки момент ще ги връхлети, предстои им да открият, че има мъжки клон на клонинг експериментите, Косима е пред умирачка, Алисън е пред нервен срив, Сара се паникьосва, а Хелена обмисля да напусне сестрите си… Но преди това те разполагат с една вечер, в която да се отпуснат и позабавляват. Сцената е много трудна за изпълнение от техническа гледна точка, тъй като Татяна Маслани присъства четворно в нея, а Феликс трябва да си комуникира с всички клонинги, все едно са заедно на снимачната площадка. Освен висок емоционален заряд, сцената има и хумор – танцът на Алисън и Феликс, както и небрежно вметнат плашещ момент – по някое време Косима се задъхва, което поражда опасения у зрителя, че тя може да припадне и умре. Orphan Black неведнъж е обръщал щастливи мигове в трагични, а и никой персонаж не е застрахован. За щастие, не се стига дотам и сцената остава просто красива и трогателна.

Има и много други страхотни сцени. Например моментът, в който Хелена изяжда Пупок и така символично се отказва от стария си егоизъм и се връща за сестра си. Танцът на Дони и Алисън в спалнята под дъжд от пари, спечелени от разпространение на дрога. Когато Хелена успява да избяга от ранчото на пролетарианците. И след това лъже, че не го е запалила, с усмивка. Сцената, в която Делфин измъчва Шей, новата приятелка на Косима, защото я смята за шпионин. Как Дони по случайност застрелва доктор Лийки. Моментите, в които Хелена се преструва на Сара/Бет, за да влезе в живота на своята близначка и да я опознае, или направо всички сцени, в които един клонинг се представя за друг…

Може би е най-добре, вместо да си спомняме откъслечни моменти, просто да си изгледаме сериала отначало…