Ангел и демон в защита на човечеството

Не съм чел книгата „Добри поличби“, даже не съм чел нищо на Нийл Геймън. Не ме убивайте, знам, че е огромен пропуск, и все някога ще го поправя. Огромен фен съм обаче на Тери Пратчет – той беше единственият автор, на когото обръщах внимание в тийнейджърските си години, когато училището, карайки ме да анализирам саможертвата на баба Илийца за петдесети път, ме беше убедило, че книгите са тъпи и не си заслужават времето (излекувах се от заблудата по-късно). Минах през всички части от Света на Диска, с изключение на най-наглите обири на бранда от типа на „Готварската книга на Леля Ог“ или „Календар от Света на Диска“. Имам вкъщи и „Добри поличби“, не знам защо така и не стигнах до нея. Но ето, тъкмо това ми дава възможност сега да напиша едно сравнително безпристрастно ревю на сериала, което не е повлияно от предварителни очаквания покрай книгата. Но само сравнително, защото съм фен както на Тери Пратчет, така и на Дейвид Тенант, който играе една от главните роли.

https://www.youtube.com/watch?v=hUJoR4vlIIs

По същество, сериалът разказва за ангела Азирафел и демона Кроули, които се познават мнооооого отдавна. Те са от два изконно и вечно враждуващи лагера, мразещи се и готвещи се за войната помежду си от самото си създаване. Азирафел и Кроули са изпратени на Земята да представляват интересите на висшестоящите си, а също така и да се саботират и следят взаимно. Но постепенно стават приятели, наслаждаващи се заедно на удоволствията, които светът предлага. Затова и е разбираемо, че когато Великите Сили решават да затрият света чрез изпращане на Антихрист в него, двамата обединяват усилията си, за да го спрат. Историята е изпълнена със забавни грешки и обрати, в нея са намесени също вещици и ловци на такива, позахабена, но мила и грижовна проститутка-врачка, адско кучe, обикновено британско село и Четиримата конници на апокалипсиса.

Въпреки че всички герои са колоритни и биха могли да бъдат интересни сами по себе си, фокусът определено е върху Азирафел и Кроули. И нищо чудно, когато в двата образа са превъплътени двама от най-големите британски актьори в момента – Майкъл Шийн и Дейвид Тенант, които развиват отлична химия помежду си. Няма да е твърде преувеличено да кажа, че и на двамата всичко им се получава. Отличителни моменти за Шийн са посещенията му в Рая и всеки път, когато се притеснява дали не е сбъркал и разочаровал баща си, добрия дядо Боже, а за Тенант – сцената с отглеждането на растенията му в абсолютен страх и всеки път когато придобива нова доза човещина благодарение на приятелството си с Азирафел. Двамата герои повдигат и много философски въпроси – за сляпата вяра в тези над теб, Господ включително, за преодоляването на собствената им природа, за приятелството между врагове, за това кое е добро и кое – лошо и т.н. Допадна ми и техният финал, в който най-накрая казаха „майната му на всичко“ и застанаха на своя страна.

Логиката на изградената в сериала вселена не става напълно ясна, но това не е голям проблем. Не виждаме достатъчно от Рая и Ада, само че и двете са представени в бизнес вид – ангелите работят в корпоративна атмосфера със светли и просторни офиси, а демоните са натъпкани в мръсно, мрачно и депресиращо подземие, като онези, в които големите модни марки експлоатират китайчетата да им шият дрехите за жълти стотинки. И докато ангелите са сравнително еднакви – сдържани и леко строги хора на средна възраст в бели костюми, демоните са по-колоритни – из мръсотията по телата им се крият гущери, паяци и какви ли не гадини. Не е ясно на какви правила точно се подчиняват и защо никой от тях не изразява поне малко съчувствие към Земята и хората. Но пък и те, като нас, са в неведение за истинския Божи план. Дали наистина Господ иска да унищожи света и да пусне двете страни във вечния конфликт най-накрая да се избият? Или пък той просто манипулира пионките да свършат, в крайна сметка, каквото той иска?

Един от големите плюсове на минисериала е неговият хумор. Тери Пратчет почина преди 4 години, но в много моменти усетих присъствието му, предимно в изказа на разказвача (Бог, който тук е представен като жена, или поне само с женския си глас). Все едно именно той разказваше с изречените на микрофона думи. И въпреки че до известна степен съм свикнал на шегите му покрай Света на Диска, все още има моменти на тънък и интелигентен хумор, които ми оставят много позитивни емоции. Това са този тип майтапи, при които не се изсмиваш веднага, а трябва да отделиш 2-3 мозъчни неврона, за да ги оцениш, и така приятното усещане от тях е по-тихо и спокойно, но и по-дълготрайно. Остроумие и мъдрост, а не просташки и банални шеги като в ситком.

https://www.youtube.com/watch?v=2ZSXlNRRoGU

Разбира се, продукцията не е перфектна и си има своите минуси. Така например, повечето от второстепенните герои си бяха скучни. Сцените с Адам или сержант Шадуел отнеха прекалено много време, без да допринесат особено към историята, а двата персонажа не се откроиха по никакъв начин. Особено Адам би трябвало да е много по-интересен, в него се борят човешкото, доброто и злото, той открива своята съдба и възможностите си, което би трябвало да е основа за дълбока вътрешна драма… но не получаваме никакъв по-сериозен поглед в главата му или обосновка за действията му. Неговите приятелчета пък са направо дразнещи, до степен в която стискате палци Антихристът да оправдае името си и да им откъсне главите, само и само да се разкарат от сюжета. Четиримата конници пък са на другата крайност – много са интересни, но не се показват достатъчно.

Режисурата и постройката на повествованието също се опитват да бъдат нестандартни, с цел внасяне на разнообразие и хумор, но това не е винаги успешно. Твърде често сюжетът се разводнява с фокус върху нещо маловажно, като историята на куриера, размяната на бебетата в пълни детайли, танцуващите върху игла дяволи и други подобни. На моменти това развеселява, на моменти досадява. За щастие, не стигаме до нивото на Браян Фулър в Pushing Daisies, но пак е множко.

Сериалът вече е достъпен от няколко седмици и вероятно повечето от вас са го изгледали – само шест серии е, достатъчно го похвалиха различните критици, в него са налети достатъчно пари, за да изглежда точно както трябва, несъвършенствата са достатъчно малки, за да не правят впечатление на никого. Сигурно не следва книгата дословно, защото няма как, но сам по себе си определено си струва да бъде изгледан. Предназначен е за интелигентни хора и почитателите на британските хумор и атмосфера, от които има в изобилие. Очаквах с една идея повече, предвид вдигналия се шум и отношението на аудиторията към оригиналния роман на Пратчет и Геймън, но все пак съм доволен и го препоръчвам.

Моята оценка:
История – 6-
Герои – 5
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 5+
Теми за размисъл – 6-
Емоционален заряд – 5,50
Фантастични елементи – 6-
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Обща оценка: Отличен (5,50)