Демони на всяка крачка

Ревю на трети сезон на „Демоните на Да Винчи” със спойлери и класация на „Демоните“ или злодеите в сериала.

Леонардо успя да преоткрие крилата си едва в края на сезона, с цената на огромни жертви.

Леонардо успя да преоткрие крилата си едва в края на сезона, с цената на огромни жертви.

Третият и финален сезон на „Демоните на Да Винчи” приключи преди месеци, но тъй като харесвам сериала, чувствам, че е редно да напиша няколко реда посветени на него.

Започвам с уточнение – „Демоните на Да Винчи” е относително успешен сериал, който обаче е предназначен за значително по-малобройна аудитория в сравнение с хитове като, да кажем, „Игра на тронове”. Именно заради това след края на втори сезон имаше голям риск сериалът да бъде прекратен и да остане незавършен. Новината за подновяването му беше направена с уговорката, че третият сезон ще бъде и последен. Освен това, от телевизия Starz обявиха, че всички епизоди ще бъдат качени за свободно гледане в интернет наведнъж. Това може и да е повлияло по някакъв негативен начин на рейтингите, но тъй като, както казах, беше категорично обявено, че това е последният сезон, в случая рейтингите едва ли са били от съществено значение.

От друга страна, новината за последния сезон би трябвало да е дала достатъчно време на Дейвид Гойър и екипа му, да решат как да приключат адекватно различните сюжетни линии. Според мен, въпреки всички справедливи критики към сезона и финала, той изпълни целта си – а именно – успя да сложи адекватен край на историята на младия Леонардо. Защото, в крайна сметка, именно това беше целта от самото начало – не да ни покаже живота на Леонардо Да Винчи, гениалният художник, за когото всички са чували, а да ни представи изгубените му години, които са го формирали като личност.

Любопитен факт, на който няма да обръщам специално внимание в тази статия(но искам да спомена): Според някои конспиративни сайтове, "Демоните на Да Винчи" съдържа реални скрити послания, свързани с нашето съвремие.

Любопитен факт, на който няма да обръщам специално внимание в тази статия (но искам да спомена): Според някои конспиративни сайтове, „Демоните на Да Винчи“ съдържа реални скрити послания, свързани с нашето съвремие.

Многократно ни беше повторено, че историята е лъжа, което означава, че гледаме повече фентъзи, отколкото исторически сериал. Заради това е излишно да изтъквам историческите несъответствия, представени в последния сезон (като някои неточности около смъртта на Кларис Орсини, турското нашествие, братът на граф Дракула, който наистина е приел доброволно исляма и се е издигнал в османския двор, но никога не е бил командир на еничарите и т.н. и т.н.). Тези несъответствия не са грешки, нито гафове, тъй като са заложени в самата концепция на шоуто.

Затова пък, гафове не липсваха, и наистина е трудно да се каже, дали те се дължат на недостатъчно добре замислена история, или на това, че три сезона са твърде малко, за да може сюжетът да се развие адекватно. На първо място – все още не мога да си обясня какъв точно беше смисълът от присъствието на майката на Леонардо. От първи епизод беше подчертано, че майката е изключително необикновена, мистериозна и надарена личност, от която Лео е наследил много от дарбите си. Втори сезон само подсили мистерията около нейното съществуване и превърна появата й в последните епизоди в изненадващ обрат. В крайна сметка се оказа, че обратът има много малко влияние за развитието на сюжета и върху самия Леонардо, а мистериозната Катерина не е нещо повече от робиня, въпреки всичките си дарби и знания.

Още по-объркваща и ненужна беше появата на София – сестрата на Леонардо (само по майка – нейният баща е Ал Рахим, но той нито знае, нито се интересува от този факт). Младата жена подкрепи брат си в много критични моменти, но като цяло си остана ненужен и безинтересен персонаж. Може би първоначалният план за сюжета е предвиждал по-постепенно разкриване на Катерина и София, което би ги превърнало в ценни и смислени героини, но вероятно времето е притиснало сценаристите, те са орязали историите им, и в крайна сметка се е получил незадоволителен резултат.

За сметка на това, други герои, които зрителите се научиха да обичат или поне да харесват, бяха неглижирани и пожертвани, без да има особен смисъл. Имам предвид, разбира се Кларис (Клариче) Орсини, Драгонети, Лупо Меркурий (който от разумен човек се превърна в извратен психопат) и т.н. Самата Лукреция Донати се превърна в жалка сянка на това, което беше в предходните сезони – наистина, ролята й във финала беше решаваща, но не мога да се отърва от мисълта, че ако София просто я нямаше в сюжета, Лукреция щеше да има много по-пълноценно и запомнящо се присъствие.

Футуристично оръжие, способно да погуби мнозина.

Футуристично оръжие, способно да погуби мнозина.

От друга страна, не смятам че всички критики към последния сезон на „Демоните на Да Винчи” са оправдани. Например – според мен финалът беше задоволителен и абсолютно затворен. Всички сюжетни линии, започнати в предходните сезони бяха приключени – да, може би не по най-добрия възможен начин, но поне достатъчно адекватно. Дори въпросът с Книгата на листата беше разрешен в един странен епизод (поне за мен – най-трудния за гледане от сезона), в който Леонардо беше измъчван от Карло ди Медичи, за да се отдаде на доктрината на Лабиринтът (тайна организация, която познаваме още като Враговете на хората). По време на процес, наречен от Архитекта (т.е. водача на тази организация) Съпротива, Леонардо изживя един ден в паралелна реалност (или сън – отворено е за интерпретация). Той осъзна, че Книгата на Листата е изключително опасно хранилище на знания, за които човечеството не е готово, и че дори да бъде открита, книгата трябва да бъде унищожена или в противен случай ще доведе до невиждана разруха. Този странен епизод, ако не друго, поне обясни защо Лео се отказа от търсенето на легендарния артефакт и вместо това се съсредоточи върху използването на единствената налична страница от книгата, за да защити света, който познава.

Друга критика към сезона, с която не съм съгласна, е това, че Синовете на Митра станаха „лоши” изведнъж и от нищото. Но, всъщност, никъде в първите два сезона не се е твърдяло, че Синовете са добри – само това, че се стремят към знание и прогрес, и че са противници на Лабиринта (които категорично са лоши). Стремежът към прогрес по принцип е нещо добро, но когато е прибързан и на всяка цена, може да доведе до катастрофа (ако си позволя „исторически” пример в духа на сериала – както е станало с Атлантида). Разбира се, предателството на Ал Рахим и бащата на Лукреция, беше изненадващ и разочароващ обрат, но в никакъв случай не е от нищото. Остава въпросът – защо хора, които се стремят към прогрес и напредък, се съюзяват с турците и подкрепят мюсюлманската инвазия в Европа? Дали те действително заемат страна, или следват някакъв по-дългосрочен план, чиято крайна цел е да пречисти света, да разтърси Изтока и Запада, и в крайна сметка (и с цената на много невинни жертви) да доведе до ново преразпределение на силите? Само те си знаят.

tumblr_o04m11SEzK1qiuc6yo1_500Хареса ми решението на сценаристите да покажат колкото се може повече фентъзи елементи през сезона. Видяхме известните танкове на Леонардо в действие, Катерина отново прояви странните си психични сили (явно тя и Ал Рахим владеят умението да „плават” по Реката на времето, което от своя страна означава, че могат да „влизат” в чужди умове, да виждат бъдещето и да комуникират по телепатичен път с помощта на астрална проекция), отново се срещнахме с неуязвимия Влад Дракула и не на последно място – видяхме как се използва Книгата на Листата (е, страницата).

Самата Книга си остана все така мистериозна, дори не е ясно дали буквално е книга, или по-скоро някакво устройство, което само бегло напомня за книга (най-малкото има страници). София и Лео задействаха единствената останала страница, за да създадат оръжие за масово унищожение, като използваха така наречените Лей линии. Според фолклора и една известна ню-ейдж доктрина, съществува енергийна мрежа, която опасва планетата; определени места, където се пресичат линиите от тази мрежа притежават свръхсилна енергия, която има разнообразни приложения. София намекна, че именно тази енергийна мрежа е Реката на времето, която Ал Рахим често споменава, а пещерата до Винчи, която се явяваше в сънищата на Леонардо, се оказа едно от тези специални енергийно заредени точки на пресичане. В такъв случай, Книгата на Листата образно казано е компютър, който се задейства от енергията на планетата и се включва към планетарното хранилище на знания (т.нар. Акашови записи, в които е запечатано цялото знание на света – нещо като планетарен интернет, достъпен само за отделни възприемчиви индивиди).

В резюме, въпреки всичките му недостатъци, трети сезон на „Демоните на Да Винчи” имаше своите силни и наситени с емоции, екшън и „магия” моменти. Интересно, но повечето от тях бяха свързани с някои от най-мрачните и противоречиви персонажи – а именно самите „демони”. Принципно не съм от зрителите, които защитават и харесват отрицателните персонажи, но признавам, че без тях сезонът би бил много по-блед и труден за гледане. И тъй като точно те се оказаха едни от най-добре представените и интригуващи действащи лица, ще си позволя в заключение да представя моята малка класация на „демоните”, които повече или по-малко ме впечатлиха. В обратен ред това са:

carlo de medichi5. Карло ди Медичи – отдаден последовател на Лабиринта, незаконен син на Козимо ди Медичи (действително съществува историческа личност с това име, но няма данни истинският Карло да е имал толкова драматично битие). Този персонаж успя да се превърне от симпатичен „спасител” на Кларис и Флоренция, в предател и убиец – при това трансформацията му беше убедителна и добре представена за относително кратък период от време.

The_Architect4. Архитектът – възможно е изобщо да не сте го забелязали в предишните сезони (аз поне не бях). Джироламо Савонарола всъщност е историческа личност, не по-малко демонична от персонажа, вдъхновен от нея. Той е влиятелен и популярен доминикански монах и проповедник, който за известен период от време (преди да бъде отлъчен от църквата и екзекутиран), заема мястото на Лоренцо ди Медичи  като управник на Флоренция. В случая сценаристите са вплели много умело части от историческата реалност в рамките на сюжета, а поведението на Архитекта спрямо Риарио изглежда логично и обосновано, като го съчетаем с последвалите документирани исторически събития.

tumblr_ny45xj7twi1shygaxo1_5003. Граф Джироламо Риарио. Честно казано, след изкупителната арка от втори сезон, първоначалната ми омраза към граф Риарио беше заменена от искрено съжаление, защото никой не заслужава подобно мъчително и безсмислено изкупление. Трети сезон върна Риарио в отредената му от съдбата роля – а именно – на извратен убиец, а графът, от своя страна осъзна, че може да не е Мечът на Църквата (в който се опита да го превърне баща му, Папата), но затова пък се справя повече от добре с ролята на Минотавъра – митичното чудовище, символ на всичко първично и скрито, което обитава центъра на Лабиринта, и убива недостойните.

Разбира се, Риарио не е просто убиец – той е сложна и измъчена личност, която въпреки всичките си проблеми е способна да изпитва любов и уважение (в частност към Леонардо). Неговото всепоглъщащо желание да бъде специален, значим, да следва предопределена съдба, отредена му от Висшите сили, го направи манипулируем – играчка на Папата, а в последствие и на Архитекта.

al_rahim12. Ал Рахим , първоначално представен като духовен водач на Леонардо, в последствие се оказа предател и измамник. Не може да се отрече обаче, че дори в предателството си, Ал Рахим запази мистериозния си ореол, както и известно достойнство. Така както Риарио е олицетворение на движещите сили, стоящи зад Лабиринта (ярост, страст, гняв, смърт…), Ал Рахим е олицетворение на силите, които ръководят Синовете на Митра – а именно – стремеж към прогрес, жажда за знание, граничеща със заслепение.

Опитах се да намеря снимка на кадъра, в който Дракула похапва направо от жив турчин, но не успях, затова ще оставя на нейно място този красив фен арт :)

Опитах се да намеря снимка на кадъра, в който Дракула похапва направо от жив турчин, но не успях, затова ще оставя на нейно място този красив фен арт 🙂

1. И не толкова заради някакви специални послания, заложени в него, колкото заради това, че образът беше забавно и нетрадиционно представен, начело на моята класация на демоните е граф Влад Дракула. Първи сезон го представи по един мистериозен, двойнствен начин, оставящ място за размисъл и интерпретации. Този подход има своите предимства, но за мен развитието на персонажа в трети сезон беше осъществено по смел и отличаващ се начин, който спечели одобрението ми. Интересно е, че Дракула би трябвало да е най-демоничният и зловещ от всички персонажи, но въпреки това, той се оказа много по-положителен от всички останали сиви герои в тази класация, както и в сериала (сред които Папата, Лоренцо, крал Феранте и др.). Дракула от „Демоните на Да Винчи” успя да бъде едновременно жесток и добър(най-малко спаси живота на много хора по време на Кръстоносния поход и на няколко пъти самоотвержено помогна на Леонардо, Зо и Нико), страшен и комичен, а това може да се каже за много малко персонажи, не само от „Демоните”, но от който и да било сериал.

 

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
6 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Нед Ласков
Неделчо Ласков

Благодаря ти! Нета е достатъчно добър. А и тука на университетската мрежа тегленето си е цяла процедура ?

Петя Ивайлова

Аз предпочитам да си ги свалям, за да не завися от бавния интернет, но има и вариант за гледане онлайн: http://www.foxplay.bg/series/da-vincis-demons

Нед Ласков
Неделчо Ласков

Къде да ги гледам свободно в интернет?

Иван Стамболийски

Първия сезон беше много силен, втория и третия понижиха качеството си, НО пак бяха интересни. Граф Джироламо Риарио беше страхотен, актьора го играеше много добре. Повечето серии ги гледах заради него. Редките появи на Дракула бяха убийствени рядко добър персонаж ?

Петя Ивайлова

И на мен ми стана гадно за Кларис – не съм много сигурна как е умряла в действителност, но знам че е била млада. Стана ми неприятно и за Риарио – интересно как започнах да съчувствам на персонаж, който изобщо не харесвам, само защото сценаристите се гаврят с него.
Дракула просто ми беше забавен – и то много. Не знам как се сетиха за него – изведнъж Зо предлага да проверят дали пък не е оцелял след събитията от първи сезон, и всички са съгласни?! Наистина беше малко изсмукано от пръстите, но поне вкара известно разнообразие. А този Кръстоносен поход действително е бил провал, въпреки че турците очевидно не са завладели Европа (четох нещо в Уикипедия, но не ми се проверява сега как точно са се стекли събитията).
Не писах оценка накрая, но като цяло за сериала оценката ми клони към отличен – не е перфектен, но беше добре направен.

Петър Атанасов

Съгласен съм с ревюто, виждам, че си включила голяма част от критиките ми 🙂 Отдавна не ми е ставало толкова гадно за преждевременно убит персонаж, колкото за Кларис Орсини. Не толкова защото смъртта е кой знае колко трагична или персонажът – ключов, но просто не го заслужаваше, не и по този начин. Ето – намерихме прилика с „Игра на тронове“ – и там мрат като мухи, без винаги да има смисъл 🙂 Лукреция също не заслужаваше това, което й се случи, както и да спи през целия последен сезон, за да може да се появи никому ненужната София. На мен поне епизодът със съня/халюцинацията ми хареса, защото видяхме Леонардо и Лукреция заедно, както си им беше съдено отначало, но така и не се реализира наяве.

Не съм съгласен и с оценката ти за Влад Дракула в трети сезон. Персонажът беше мистериозен и зловещ с първата си поява, но като го върнаха за края, го превърнаха в комичен елемент и средство за прескачане на сюжета напред, без да се губи екранно време или бюджет (откъде се взеха тези купища мъртъвци? А, просто Влад и неговите хора са ги изклали – грандиозната битка, за която се готвеха цял сезон, е минала, а ние сме гледали Леонардо да се разхожда из гората и Лукреция да броди с нажален поглед някъде). Да не говорим, че цялото му завръщане беше част от зле измислена В-история в един епизод, а ужким беше много страшен и важен. Разбирам, че не са имали време и пари за нещо по-добро, но ми се видя малко обидно и в крайна сметка за персонажа щеше да е по-добре да си остане временна поява в първи сезон.

Но като цяло съм съгласен, че сериалът е добър и си струва да се изгледа. Не е феноменален, но е интересен и има някои любопитни и нестандартни хрумвания, които ги няма другаде. С малко по-добър сценарий можеше и на мен да ми е сред любимите сериали.