Демонична детегледачка и възмъжаващ тийнейджър

Ще прощавате ако вече сте гледали поне един от тези два филма и даже сте забравили – те са от 2017 и 2020 година, но аз чак сега попаднах на тях. И им се изкефих, поради което реших да ви ги препоръчам.

От режисьора на „Терминатор: Спасение“ МакДжи и от сценариста на „Любов и чудовища“ Брайън Дъфийлд идва забавна история за страхлив тийнейджър, който възмъжава по принуда след като детегледачката му се оказва демонична убийца. Във втората част историята продължава с още повече демони, кървища и забавление.

14-годишният Коул е сдухан и страхлив – почти няма приятели, всеки от училището му го тормози, а родителите му все още не смеят да го оставят сам без детегледачка. За щастие, бавачката му е сексапилната и готина Бий, с която той се разбира много добре. Общуването с нея му помага да преодолее част от страховете си и ниското самочувствие, дава му възможност да си общува с някой, който го разбира, а и, не на последно място, да оплакне окото. Напълно разбираемо е, че той е влюбен в нея. За нещастие, бавачката му също така е серийна убийца, сключила сделка с дявола и планираща да източи кръвта му. Една вечер Коул решава да остане буден и става свидетел на страшна сценка – Бий си е поканила приятели, с които извършва човешко жертвоприношение на килима в хола му. Следва смесица от „Сам вкъщи“ и „Странни неща“, в която Коул успява да се справи с натрапниците един по един.

Трейлърът прави филма да изглежда банален и не чак толкова забавен, но недейте да го подценявате. Има много наистина сполучливи смешни моменти, както и много кефещи такива. Отнема известно време преди да започне действието, но то не е загубено и всъщност е уводът е увлекателен. Сцените, в които Коул преодолява страховете си и се справя с многократно превъзхождащите го във всичко врагове, носят истинско удоволствие. Макар и с голяма доза късмет, Коул в крайна сметка излиза по-силен от преживяването и възмъжаването му е завършено.

Интересни са и самите злодеи, тъй като персонажите им са повече от материал за изтребване. Бий е уникално сексапилна и готина, а присъствието й в живота на Коул е изключително полезно. Нищо чудно, че той продължава да я обича дори след като тя опитва да го убие и пожертва в името на някаква сделка с дявола. Дори и да беше успяла, тя все пак щеше да остане единствената донесла радостни моменти в живота му досега. Макс и Алисън са типичните готини, но празноглави популярни типове от по-големите класове, които винаги са ви дразнели. Той се разхожда гол до кръста, за да могат всички да се възхищават на плочките му, а тя е загрижена най-вече за бюста си. Победата над тях носи своята символика. Макс обаче има и едно изкупващо лошотията му качество – въпреки че целта му е да убие Коул, той все пак го окуражава и подкрепя, когато се изправя срещу хулиганите. Не е много реалистично, но е мило и прави злодея по-симпатичен.

„Детегледачката“ обича да се заиграва с очакванията ви и след това да ви изненадва, което е голям негов плюс и подсилва комедийния елемент. Фентъзи елементът е много слабо застъпен, единствено се споменава като част от мотивацията на злодеите, но не води до нищо съществено (поне в първата част – в следващата е доста по-водещ). Не твърдя, че The Babysitter е супер оригинален, но е много приятен, свеж и е направен със сърце. Усеща се щипка носталгия към детството и навява гордост от успешното порастване сред уроди, предателства и демонични убийци – може ние да не сме расли около такива, но на моменти всеки го е усещал така.

The Babysitter: Killer Queen изхвърля част от прогреса на първия филм и залага още по-силно на комедията и пародията. Трейлърът не разкрива най-готината изненада, спестява и един малко тъп обрат накрая, но като цяло отново представя филма по-зле отколкото всъщност е. Във втората част се запазват доброто усещане от порастването и устояването на Коул (този път той трябва да доказва, че не е луд и събитията от първия филм наистина са се случили, както и да оцелее в още една нощ на ужасите, преследван както от стари, така и от нови врагове, а родителите му са още по-неадекватни и от преди), интересните начини за кървава смъртоносна разправа със злодеите, както и симпатичното момиче, което помага на Коул в премеждията му.

Според някои фенове, вторият филм е по-лош от първия, оценката му в IMDB е с половин единица по-ниска, но аз не съм сигурен дали мога да се съглася. Да, малко по-различен е и малко по-себеугаждащ си е (екипът знае, че ще има гледаемост благодарение на феновете на първата част, и затова си позволява малко повече лигавене и по-малко старание от необходимото), но пък до голяма степен запазва хубавите елементи и добавя повече сюжет, повече комедия и повече специални ефекти. В него към състава се присъединява и Джена Ортега, като сценарият я навързва в общата история доста сполучливо.

Засега не е ясно дали ще има трета част, но такава до момента не е поръчвана и е напълно възможно да си останем без нея, но пък и не е необходимо всеки успешен филм с нелошо продължение да се превръща в трилогия. Финалът тук е напълно задоволителен и спокойно можем да приемем Коул за окончателно възмъжал и надраснал всякакви зловещи бавачки, зли съученици, подли съседки и т.н.

Общата ми оценка и за двата филма е много добър 5 (знаете, че тук оценяваме по шестобалната). Ако ви е допаднала трилогията Fear Street, атмосферата и тематиката тук са подобни. Нищо революционно или бомбастично, просто готини филмчета. Забавлявах се и на двете части на The Babysitter, гледах ги с удоволствие и също с удоволствие ги препоръчвам и на вас.