Готъм из основи – епизоди 6 и 7

Ако досега губех надежда за бъдещето на „Готъм“, то с шести епизод, „Духа на козата“, вярата ми се върна с пълна сила. Точно както Харви Бълок започна да вижда светлина в тунела, така и аз видях, че създателите на сериала са способни да разкрият пълния потенциал на Батман вселената, стига да решат.

За първи път епизод на „Готъм“ наблегна на елементи, от които се оплакват феновете най-много, и резултатът беше повече от задоволителен. Изваждаме Фиш Мууни и останалите мафиоти, намаляме присъствието на Пингвина, Брус и Селина и какво получаваме? Страхотна серия, издигаща нуждаещи се от развитие персонажи няколко нива по-високо, мистериозна, откачена и много специфична батманска атмосфера и вероятно най-силно персонажно центрирания епизод досега.

Ако има герои, които имат нужда от допълнително екранно време и развитие, то това със сигурност са Харви Бълок и Едуард Нигма. Ако досега Харви изглеждаше малко повърхностен и еднопластов, то този епизод му даде нужната дълбочина и сивота, която да го издигне до нивото на Джим Гордън. Героят на Донал Лоуг не е лош човек, той просто е мъж изгубил вяра, духовно пречупен персонаж, прокълнат да наблюдава как същата участ сполетява и Джим Гордън.

Всичко това научаваме от флашбека на Бълок и партньора му, дет. Дикс (изигран много добре от актьора Дан Хедая), където двамата вървят по петите на Духа на козата. Глътка свеж въздух е възможността да видим Харви като идеалистично-героичен полицай, който се проваля в спасяването на невинна жертва и причинява голяма вреда на своя партньор. От този момент нататък всичко става далеч по-обяснимо и интересно. Любопитно е как само за десет минути сценаристите успяха да превърнат Харви Бълок в един от най-интригуващите персонажи на сериала, нещо, което не успяха да направят в цели пет епизода преди това.

Трябва да отбележа, че не само партньорът на Гордън спечели много от този епизод. Едуард Нигма (бъдещата „Загадка“) също получи доста нужно екранно време. Въпреки че не знаем почти нищо за тази интерпретация на героя, тези от нас, които са по-запалени Батман фенове, можем лесно да направим връзката между социалните проблеми на Нигма и бъдещето му на самотен, обсесивно-компулсивен престъпник. Както се видя в епизода, никой никога няма време да отгатва гатанките му и никой очевидно не разбира начина, по който той общува с хората. Колко още пренебрежение ще търпи Нигма преди да стигне до престъпления само и само за да привлече внимание? Вероятно докато Брус се намеси в играта, тъй като Батман е единственият, който му обръща внимание и го побеждава в собствените му игри и правила.

Като епизод „Духа на козата“ показа колко различно може да изглежда всичко, когато сложиш страхотно тематичен, макар измислен и незначителен, злодей на седмицата. Темите на класово разделение и внедреното озлобление на Готъмчаните отново бе на преден план, но истинската причина, поради която този епизод скри в малкия си джоб всички предишни е, че случаят съдържаше нужната мистерия и интрига, за да подсили ужасяващото чувство на света на Батман. С достатъчно мистерия, окулт, психопати и олтари с разпети жертви „Готъм“ доказа, че дори и седмичните „незначителни” епизоди могат да бъдат много удовлетворяващи.

Пълен списък на препратки, които открих в епизода:
1. Когато Бълок подвикна на Едруард Нигма, той каза „Hey Nigma”, което се чува точно като Енигма (загадка, мистерия) и е един от прякорите на Загадката (The Riddler). Готина игра на думи.
2. Маската на Духа на козата – черна с отвор за уста и заострени ушички. Хм, на кого ли ни напомня това? Като споменем и начина, по който Духа се прокрадваше и изникваше зад своите жертви, приликите наистина стават очевидни.
3. Чашата на Нигма бе с въпросителна. Все още не съм убеден дали препратките са прекалено очевидни или просто съм голям фен и ми се набиват на очи.
4. Котката (Селина) открадна кутия от имението на Брус. Лично на мен предмета ми напомни на кутия за бижута, която вероятно е принадлежала на майка му. В “Черния рицар: Възраждане” Селина открадна бижутата на Марта Уейн.
5. Блекгейт – известният DC затвор бе споменат най-накрая. Тъй като Аркъм все още не е затвор за психично болни престъпници, Блекгейт е мястото, към което всички „нормални“ престъпници от вселената на Батман ще се запътват.
6. Начинът, по който психиатърката хипнотизираше своите жертви, малко напомня на Лудия Шапкар (злодей обсебен от Алиса в страната на чудесата). Точно като него тя ги хипнотизира, кара ги да се обличат в костюми с животинска тема и ги праща да отвличат красиви момичета.
7. Според уикипедия първоначалното значение на думата Gotham е било дом на кози. От староанглийски gāt ‘goat’ and hām ‘home. Интересното е, че според психиатърката всеки жител на Готъм тайно иска да си отмъсти на богатите, следователно Духа на козата е всъщност Духа на всеки един жител на Готъм.

Ако „Духа на козата“ показа по мое мнение как трябва да се прави епизод със злодей на седмицата и развитие на персонажи, то „Чадъра на Пингвина“ задвижи сюжета със сериозна скорост, най-накрая давайки на феновете това, което искат от самото начало – екшън, развитие на сюжета и драма. Ако ще се правят епизоди с най-главната сюжетна линия – мафията – то нещо трябва да се случва.

Толкова много неща бяха направени страхотно в този епизод, че ще бъде много трудно да изброя всички. Вместо това смятам да наблегна на най-добрите и ярки моменти на серията.

Както предсказах още в първото си ревю, Робин Лорд Тейлър определено е звездата на сериала. Само за седем епизода, той успя да превърне Пингвина от нисък, дебел и глуповат злодей в Тирион Ланистър-а на „Готъм“. С достатъчно хитрост, подлост и гениалност, Освалт успя да спечели сърцата на феновете и критиците, превръщайки се сам по себе си в причина, заради която всеки трябва да даде шанс на сериала.

Другият персонаж, който блесна много тази седмица, е Гордън. Колкото и да се опитва да бъде доброто ченге, все пак му се наложи да застреля човек и да измисли безумен план, за да спаси себе си и града. Сивите нюанси в един герой са хубаво нещо и Гордън със сигурност има нужда от тях. Бен Маккензи се справя доста добре с ролята на млад идеалист и не мога да не призная, че му отива. Колкото повече центрират сюжета върху Гордън и Бълок, толкова повече ми допада тяхното партньорство. Надявам се персонажите им да претърпят още доста развитие и занапред.

Интересно допълнение към сериала е и Виктор Заз. Феновете на Батман със сигурност знаят персонажа като маниакалния психопат, който избива невинни хора и ги отбелязва с нож по тялото си. Въпреки че в повечето адаптации Виктор не е толкова изискан и учтив, актьорът все пак успя да предаде излъчването на ужас и психозите, с които героят е толкова известен. Не мисля, че ще е трудно да видим една метаморфоза, чрез която Заз да се превърне в душевно болния изрод, когото всички познават. Независимо от различията, героят беше доста добре реализиран и аз лично се надявам да видим още много от него. Засега той е един от малкото успешни злодеи на сериала и ще бъде жалко да похабят този талант.

Не мога да не отбележа също и това, че Рене Монтоя и Криспъс Алън най-накрая се насочват към персонажите, които са в комиксите. След като конфликтът „Кой уби Кобълпот“ най-накрая се разреши, Монтоя и Алън може би най-накрая ще намерят своя път. Засега сериалът не е положил особени усилия да ги представи по начин, различен от дебили, но се надявам, че в идните епизоди те ще се окажат по-централни за сюжета. Гордън има нужда от съюзници, тъй като цяло районно не е на негова страна. Любопитно е, че докато гледах първия епизод, никога нямаше да предположа, че от всички, точно Бълок ще последва Гордън в лудостта му. Динамиката между двамата определено става по-интересна и това със сигурност е един от най-силните плюсове на последните два епизода.

Мафиотите също не остават по-назад с развитието си. Кармайн Фалконе ми е любимец още с първата си поява в сериала и не мога да изразя колко съм доволен, че „Готъм“ са взели талантлив и харизматичен актьор, който успя да издигне ролята в много повече от това, което ни беше показано в „Батман: Началото“ например. Фалконе е респектиращ герой, с когото Гордън няма да се справи по мое мнение. Всички ще се провалят, вероятно и Пингвина.

Интересното е, че когато епизодът е добре написан, дори и Джейда Пинкет Смит играе по-добре. Персонажът ѝ не е по-малко дразнещ, но поне не изглежда като карикатура. Чакам с нетърпение момента, в който Фиш ще си намери майстора в лицето на Освалт Кобълпот.

Сал Марони също ми се издига в очите като привидно глупав престъпник, който е достатъчно хитър за да разпознава възможностите, които му се предлагат. Не е трудно да си представим, че именно той е главната опозиция на Фалконе.

Като цяло шести и седми епизод ми дадоха всичко, което искам от един сериал – развитие на сюжета и дълбочина и нюанс на героите. Не е като тези неща да са липсвали досега, просто скоростта им беше доста по-бавна и това отказа доста хора от иначе така хубаво заснетия „Готъм“.

Дали остатъкът от сезона ще успее да задържи нивото на качество, което видяхме последните две седмици? Дори и създателите да не успеят, важното е, че могат да го направят. Все пак 20+ епизода е сериозно количество, което трудно може да се запълни само с качество.

Пълен списък на препратки, които открих в епизода:

1. Актьорът, който игра Виктор Зас, участва и като Мъглата в „Светкавицата“. Лично според мен той е доста по-добър в „Готъм“.
2. „Писна ми от шеговити дебели мъже“ каза Фиш Мууни на Марони, след което се обърна към Пингвина и извика: „И ти!“. Веселото в случая е, че репликата беше насочена към Марони, а точно това е образа, който всички си представят, когато се сетят за Пингвина.
3. Случайно или не, на много места актьорската игра, физиономиите и звученето на Робин Лорд Тейлър силно напомняха на Дани Девито в „Батман се завръща“ на Тим Бъртън от 1992.
4. Алфред сам обезвреди Криспъс Алън, потвърждавайки теорията ми от първото ревю, че тук той е бивш морски пехотинец. Неслучайно той ще бъде и човекът, който ще започне да тренира Брус в следващия епизод.

Промо на епизод осем „Маската“

https://www.youtube.com/watch?v=2I0VNEODzaM