Готъм из основи – епизоди 8 и 9

Ревю СЪС СПОЙЛЕРИ на осми и девети епизод от „Готъм“.

1

Ричард Сионис с черна маска

Епизод осми на „Готъм“ се нарича „ Маската“, кръстен на главния злодей в епизода, Ричард Сионис. Както предвидих в предните ревюта, след силните 6-ти и 7-ми епизод, нямаше как 8-ми да не е една стъпка назад и за мое съжаление се оказах до някаква степен прав.

С „Маската“ Фокс се завърнаха към познатия ни от много подобни сериали модел „злодей на седмицата”. Ако това е перфектен вариант за персонажи като Светкавицата и Зелената Стрела, които имат също толкова интересни злодеи, колкото интересни герои са самите те, то с „Готъм“ нещата са малко по-сложни.

Всеизвестно е, че най-главните и обичани злодеи на Тъмния рицар са големите играчи в града, ненормалниците, стимулирани от противник като Батман, да надминават границите на очакваното и възможното, точно както го прави той. Проблемът е, че ако Брус Уейн е на 13 в първи сезон, колко точно сезона ще му отнеме докато порасне и стане Батман? Нищо не се знае все още и далеч не е ясно накъде ще поеме „Готъм“ след първия сезон. Аз лично се надявам да решат да показват моменти от бъдещето, в което Брус е вече Батман, като контраст на случващото се в сегашно време, каквато практика има в други сериали, като например „Изгубени“.

Проблемът всъщност не е липсата на самия Тъмен рицар, а фактът, че много от най-интересните герои просто не работят в контекст, докато е на 13 години.

2

Известният мафиот Роман Сионис, познат още като Черната Маска

Точно такъв е случаят според мен с Ричард Сионис, вероятно бащата на един от големите врагове на Батман, Роман Сионис „Черната Маска“. Нямам нищо против нови герои, когато те са замислени с цел и идея. Това, против което възразявам обаче, са герои, които се използват просто защото нямат право да ползват по-интересните. За жалост, първата поява на Ричард Сионис беше повече от комична. Бизнесмен, който от години организира огромни боеве и ги излъчва на огромни екрани за удоволствието на публика? Да, приемам, че Готъм е корумпиран град, приемам, че това е свръх-реалност целяща да покаже упадъка, озлоблението и апатичността на хората, но това нещо няма логика дори и с правилата на сериала. Всеки един от бизнес конкурентите на Сионис би имал изгода да го издаде и да му погълне бизнеса, но по незнайни причини, никой не го е направил. Жалко за огромния талант на Тод Сташуик.

Въпреки че по мое мнение „Готъм“ се проваля с гръм и трясък във формулата „злодей на седмицата“, те все пак започват да се справят все по-обещаващо в други сфери.

Това, в което сериалът започва да задобрява значително, е плавното преминаване от епизод в епизод. Тази серия едно от силно позитивните неща в моите очи бе как Гордън не беше забравил предателството на колегите си. Беше добре изиграно и представено, и според мен създаде някои доста интересни конфликти. Надявам се Гордън да не им прости точно след един епизод.

Говорейки за полицаи, не мога да не спомена колко много започвам да харесвам персонажа на Бълок. Смятам, че сценаристите наистина започнаха да му намират мястото в сериала след епизода, в който показаха миналото му. Надявам се да не спрат развитието на персонажа дотук.

Като споменахме готини герои, няма как да не добавим и една от най-готините Брус-Алфред сцени, която съм виждал. Беше удовлетворяващо да видим как Алфред насърчава Брус да не отстъпва и да защитава това, което мисли, че е правилно. Ако през първите няколко епизода ми беше трудно да изтрия от съзнанието си Майкъл Кейн като верния иконом, то с последните няколко епизода Шон Пъртуи наистина ме спечели!

3

Брус и Томи Елиът

Въпреки цялостното издигане на повечето персонажи, има някои, които все още се мъчат. Един от най-слабите за сериала е този на Барбара. Винаги съм казвал, че, освен Оливия Дънъм от Fringe („Експериментът“), сериалите почти никога не успяват да направят добри или интересни женски персонажи, но Барбара е просто нова низина. Въпреки че актрисата е изключително красива и може би талантлива, героинята й в „Готъм“ не е получила една добра реплика или силен момент. Липсата на адекватни решения, харизматично излъчване и химия с актьорския състав е просто умопомрачителна. Барбара съществува само и единствено, за да бъде русото гадже на Гордън. Затова не мисля, че трябва да се изненадваме от избора на Морена Бакарин като др. Лесли Томпкинс, която според сценаристите може да бъде следващата любима на Джим.

Разбира се, Пингвина и Фиш Мууни отново намират място в епизода. Въпреки че историята продължава да се развива при тях, по мое мнение, появата им във всеки епизод някак си намаля възможността за изява и развитие на останалите герои. Лично аз бих предпочел да получат няколко огромни епизода, вместо десетина минути екранно време от всеки.

 

Епизод девети („Харви Дент“) със сигурност имаше потенциал. За жалост обаче, той изглежда се намираше в грешните ръце. За поредна седмица виждаме как добри идеи и актьорски талант са похабени със зле подредени сюжетни нишки.

Надявам се да не оставям грешно впечатление. Харесвам „Готъм“ и следя всеки нов епизод с голям интерес, но когато страхотни възможности биват пропиляни поради елементарни грешки, Батман фенът в мен ме кара да бъда леко недоволен.

Най-големият проблем в „Харви Дент“ отново е фокусът на историята. Отделните елементи нямат почти никаква връзка един с друг, ненужни герои заемат прекалено много от ценното екранно време, а престъплението на седмицата за жалост изглежда добре само на хартия. Това оставя и без друго прекалено многото странични сюжетни линии силно ощетени, създавайки илюзията, че нищо не се случва.

4

Николас Д’Агосто като Харви Дент

За радост и тъга, това не е точно така. Много неща се случват в сериала, но те са толкова силно замаскирани от погрешни решения, че човек трябва да дълбае прекалено много, за да ги открие.

Може ли някой с ръка на сърцето да каже, че този епизод наистина заслужава да се казва „Харви Дент“? Нима бе толкова голяма ролята на Николас Д‘Агосто, че да заслужи епизод с името на героя си? Не, не беше. Със същия успех епизодът можеше да се казва „Брус и Селина“, „Поредния престъпник“ или „Гордън отново е зает да върши нищо“.

Точно там се крие и най-големият проблем по мое мнение – липсата на структура на наратива. В момента, в който „Готъм“ намери своя начин да разказва истории, сериалът ще развие потенциала си, тъй като всичко останало е страхотно.

За пример ще дам Николас Д‘Агосто. Той бе просто страхотен в ролята на психично дуалистичния асистент-прокурор Харви Дент. Още с първата си поява актьорът успя да предаде точната доза симпатия и харизма, премесена с неприятното чувство на непредсказуема опасност. Дори начинът, по който героят бе третиран, е изпипан до най-малкия детайл. Ако човек се загледа внимателно, ще забележи, че в повечето сцени едната половина от лицето на Харви е добре осветена, докато другата е винаги тъмна, предвещавайки двойнствената му съдба. Точно този тип педантични детайли са нещата, които ме карат да гледам и обсъждам „Готъм“ всяка седмица.

Въпреки че всички може би ще се съгласим, че Арън Екхарт бе страхотен в „Черният Рицар“, аз лично смятам, че персоната на Харви/Двуликия е много по-подходяща за сериал, отколкото за филм. По мое мнение, този тип шизофрения иска доста повече внимание, отколкото любимата ни трилогия успя да отдели, и ако си изиграят картите разумно, Фокс може да направят нещо забележително с таланта на Николас Д‘Агосто.

Няма как да не отбележа и страхотните сцени между Гордън, Брус и Алфред, а след това и Селина. Една от причините, поради които смятам, че всеки сериал трябва да има поне няколко забележителни актьори е, че когато те са в сцени с по-неопитни някак си успяват да издигнат всички до своето ниво. По мое мнение, Шон Пъртуи е толкова добър като Алфред, че той успява да предаде смисъл и достоверност дори на герои, които нямат много материал, с който да работят. Той успя да създаде един тон на лекота, който лесно се преля в сцените на Брус и Селина.

5

Брус и Селина се срещат за първи път

Като заговорихме за хлапетата, не знам дали проблемът е лично мой или всичко го виждаме, но Камрен Бикондова ми прилича на момиченце, което прекалено много се наслаждава на факта, че играе Жената котка. Обикновено тя се разхожда между удоволствието ми от това да гледам приликата й с Мишел Пфайфър и лекото раздразнение от поведението й. Но, всъщност, когато я поставят до таланта на Дейвид Мазуз, играта й израства.

Независимо че романсът между Брус и Селина ми идва една идея прекалено бързо, сцените на двамата донесоха лекотата, от която „Готъм“ се нуждаеше, и всъщност са от любимите ми в девети епизод.

С опитите си да изгради всички герои еднакво добре, сериалът за жалост нерядко ненужно отделя време на грешни герои.

Сигурен съм, че ако посветят цял епизод на решенията на Барбара и Монтоя, те може би ще придобият някакъв смисъл и значимост за сюжета. С трите минути екранно време, които им дават обаче провалът е неизбежен. За съжаление, единствената сериозна връзка в „Готъм“ е лишена от всякаква дълбочина, достоверност и харизма, превръщайки, може би незаслужено, героите на Монтоя и Барбара в едни от най-мразените персонажи сред зрителите.

За финал ще коментирам накратко и седмичния случай. Макар посланието за изоставянето и липсата на помощ за криминално проявените психично болни затворници на Блекгейт да е поредната социална тема, която сериалът се опитва да провокира, решението на проблема отново бе ориентирано към екшъна, забравяйки провокативните си настроения. За жалост, идеята изглежда е по-скоро метод на сюжета да въведе лудницата Аркъм, отколкото някакви по-дълбоки размишления и настроение от главното ни полицейско дуо.

Противно на критичния ми поглед към всяка интелектуална собственост, която съдържа в името или съдържанието си думата Батман, „Готъм“ определено е един от добрите сериали тази есен, които със сигурност заслужават повече внимание, както от зрителите си, така и от самия си режисьорски екип.

6

Един от топ 25-те Батман истории на всички времена. Батман: Хъш е публикуван през 2002-2003г

Въпреки че препратките към комиксите не са толкова, колкото обикновено, в осми епизод те са далеч по-големи:

1. Главният злодей в епизода „Маската“ се нарича Ричард Сионис. Въпреки че такъв злодей не съществува в света на Батман, всички вероятно сме срещали Роман Сионис, познат още като Черната Маска. Героят бе главният злодей на играта Batman: Arkham Origins през 2013 г., а персонажът в Готъм вероятно е баща му.
2. Не е случайно и първото момче, което беше наказано от бъдещия Батман. Името му е Томи Елиът и феновете на комикса „Батман: Хъш“ го познават като тъмното отражение на Брус, наричано Хъш. В комиксите Томи е съученик и приятел на Брус, който се опитва да убие родителите си, за да наследи богатството им. По-късно той приема самоличността на Хъш, опитвайки се да си отмъсти на всички Уейн, тъй като бащата на Брус, Томас Уейн, спасява родителите на Томи от душевноболния им син.
3. Докторът, който оперира мафиотите на черно, най-вероятно е the Crime Doctor. Засега обаче това е само спекулация.

Препратките в девети епизод се връщат до познатото ни количество от предните епизоди:

1. Появата на Харви Дент/Двуликия. В епизода виждаме известната му привързаност към шанса и монетите. Не беше случайно и осветлението върху лицето на Харви, което винаги оставяше едната му страна на лицето затъмнена, а другата светла. Това очевидно е целенасочен избор, целящ да изобрази нарастващата тъмнина и шизофрения в новия ни асистент-прокурор.
2. В „Черният Рицар“ и „Черният Рицар: Възкресение“ указа на Харви Дент прехвърля всички затворници от лудницата-затвор Аркъм в Блекгейт, с изключение на Жокера. Иронично, в този епизод много от затворниците бяха прехвърлени от Блекгейт в Аркъм за да им бъде осигурено лечение.
3. Селина Кайл най-накрая се срещна със своя бъдещ противник, съюзник и понякога любовник Брус Уейн.
4. Мафиотът Дик Лъвкрафт е препратка към един от най-уважаваните и влиятелни писатели на ужаса – Хауърд Филипс Лъвкрафт, чието въображение е вдъхнало живот не само на измисления град Аркъм, но и половината сюжет на Уоркрафт.
5. Сцената с горящите пари и липсата на материален интерес от страна на Фиш Мууни със сигурност трябваше да ни напомни на Жокера от „Черният Рицар“. Почти очаквах да каже, че въпросът не е в парите, а в изпращането на послание.

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
2 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Станимир Ставрев

Благодаря ти, Драго. Реално няма значение, кой е по-голям фен.

Че ми се иска „Готъм“, да е толкова добър, колкото са най-любимите ми сериали, да, иска ми се. Но не смятам, че сериала е по-лош от 70-80% от сериалите, които повечето хора харесват и прехвалват.
Ти отдавна не си го гледал мисля, защо не го пробваш още веднъж? Не знам дали го усещаш от ревютата, но сериала е далеч по-добър, отколкото беше в началото. Със сигурност е по-добър от това, което ти помниш 🙂

Драго

Най-накрая 🙂 Хубаво ревю за пореден път, няма смисъл да казвам.

Ти обаче упорито му даваш кредит на доверие на това творение и аз официално те признавам за по-голям фен на Батман от мен. Имам усещането, че много ти се иска да е хубав (а той не е), заради фена в теб, обаче вече почти няма за какво да се хванеш вече в положителен аспект, та и затова ревю стил „абе боза е – ама съм си фен“. В което разбира се няма нищо лошо, явно моя толеранс е на по-друго ниво.

Идеите, които си предложил за подобрение ми допадат супер много и ги одобраям абсолютно и мен ако питаш, къде на сериозно, къде на майтап, драсни един мейл на Бруно Хелър…
След като го попиташ с Джоел Шумахер да не са рода и му кажеш да се скрие някъде и да не се показва за известно време му изложи това, което си написал горе и му пожелай духа на Боб Кейн (лека му пръст на човека) да го пожали и да не го преследва for life, след това което е сътворил.