Изборът на вещицата

Тази пролет започна нов сериал, на който чак сега успях да обърна внимание. Salem е първият самостоятелен проект на сравнително новата телевизия WGN America и, както заглавието подсказва, в него става дума за вещици и е вдъхновен от реалните събития в небезизвестното градче Салем. Първоначалното описание на сериала и трейлърите не разкриха подробности за сюжета, а показаха единствено няколко смущаващи сцени, колкото да привлекат внимание. За какво става дума всъщност в „Салем“?

Действието се развива в края на ХVІІ век. Както винаги, има една трагична любов – между възможно най-свободомислещия човек Джон Олдън и онеправданата Мери, която обаче не се страхува да прави трудни избори. Той се завръща след 7-годишна война и я заварва омъжена за градоначалника, Джордж Сибли, но това, което не знае, е че в негово отсъствие тя се е обърнала към вещерството и планира Голям Ритуал, чрез който вещиците ще изтребят пуританите и ще си създадат собствена държава в земята на новите възможности.

Едно от най-големите предимства на сериала е, че не може да се каже коя страна са добрите и коя – лошите. Очевидно е, че вещиците, които манипулират и обсебват хора, за да служат на целите им, и планират да посеят масова смърт, не са добрите. Но от другата страна са пуританите, които хвърлят на бесилката всеки, който мисли по различен от тях начин. Достатъчно е някой да обвини друг във вещерство, за да увисне другият на въжето. Струва ли си такова общество, в което безмилостната власт на религиозните пуритани е сякаш непоклатима, да бъде спасявано?

Друго предимство е, че сериалът спокойно можеше да задълбае в религиозни въпроси и това доколко религията има основание и дали и как всеки трябва да се бори за душата си, но не го прави. Никой представител на двете страни не страда от морални дилеми относно вярванията си, с изключение на свещеника Котън Матър, който просто поставя под въпрос методите, а не самата същност на пуританството. Пуританите вярват, че са напълно в правото си да избиват всеки, който не казва Аве Мария по 100 пъти на ден, и вярват, че това е изцяло богоугодно, докато вещиците са убедени, че съюзът с дявола и тъмната магия е единственият изход от този труден живот, както и единственият начин за възмездие срещу тези, които са ги потиснали. Не очаквайте типичната про- или антирелигиозна пропаганда, характерна за много американски сериали – религията и нейната интерпретация тук са просто адекватно отразяване на историческия период.

Иначе и двете страни са еднакво брутални и незаинтересовани от косвените щети (и мъртъвци), причинени от борбата им. Даже може да се каже, че гробището на Салем за труповете на низвергнатите е по-населено отколкото самият Салем.

Сериалът е доста интересен, макар че няма да ви зариби веднага. В началото е малко трудно да се ориентираш кой кой е и защо е важно да следиш историята му, но от средата нататък нещата се заплитат доста здраво. Недейте да сравнявате „Салем“ със значително по-тийнейджърските сериали „Чародейките“, „Тайният кръг“ или „Вещиците от Ийст Енд“, въпреки елемента на трагичната любов (който е доста зряло направен) и някои избори за актьорския състав. Има сцени, които са доста смущаващи, включително и голи такива, които няма да видите по сериал от стандартните телевизии, но и не се прекалява с брутализмите, както понякога се случва в „Истинска кръв“ или „Игра на тронове“. Salem може да се води хорър, но не вкарва хорър-сцени наляво и надясно само с цел евтин шок.

Актьорският състав е общо взето смеска от талантливи, средни и некадърни актьори и това, заедно с неяснотата за целта на сюжета в началото, е сред малкото откровени слабости на „Салем“. В главната роля, на Мери Сибли, е Джанет Монтгомъри, която има немалко роли зад гърба си, но все във филми и сериали, които едва ли сте гледали или си спомняте. Въпреки това, тук се справя прекрасно и е напълно убедителна във всяка сцена с нейно участие. Тя е била потискана твърде дълго и когато вещиците й предоставят възможността да стане една от най-силните жени на света, Мери Сибли е непоклатима. Същевременно, завръщането на Джон Олдън отключва отдавна заровената любов и отново връща в нея лабилността и съмненията на младостта.

Прилично се справят и колегите й Зандър Бъркли (доктор Томас Кейси от Transcendence, Лиъм МакЛиън от американския Being Human, Пърси от новата Nikita), в ролята на магистрат Хейл, Тамзин Мърчант (Катрин Хауърд от The Tudors) – дъщеря му, и Сет Гейбъл (Линкълн Лий от Fringe) – свещеника Котър Матър. Запомнящи се моменти имат Идо Голдбърг (Бен от Secret Diaries of a Call Girl) като Айзък Развратника и обладаната от демони Мърси, изиграна от Елайз Ебърли – тя наистина е доста убедителна и демонстрира широк диапазон, въпреки сравнителната си неопитност като актриса.

Всичко става в пъти по-интересно, когато се присъединява Стивън Ланг („Аватар“, „Тера нова“) като зловещия пуритан Инкрийс Матър, бащата на Котър. Котър сякаш твърде дълго се мотае и колебае, заравя нос в книгите си, а резултатът от работата му не е достатъчно видим. Но още с пристигането си Инкрийс вече разръчква мравуняка и започва да произвежда видими резултати (и трупове на вещици). Разбира се, и той не е човек без проблеми и колкото е жесток и непоклатим във вярата си, толкова е и зъл и комплексиран. Стивън Ланг прави запомняща се роля, която издига целия сериал с класи нагоре – колкото заради сценария, толкова и заради неговото присъствие.

Същевременно, в основния каст присъстват и два големи провала – Шейн Уест в ролята на Джон Олдън и Ашли Мадекуе в ролята на Титуба, робинята-вещица на Мери Сибли. Колкото ви е бил противен Шейн Уест като Майкъл от новата „Никита“, тук ще ви е три пъти по-противен. Не е ясно защо го избират за водещи роли, при положение, че има нулеви талант и обаяние. Ашли Мадекуе пък е изненадващо слаба – нея сме я гледали като Ашли Девънпорт в „Отмъщението“, където си беше ценен член на състава. Но тя сякаш не е разбрала, че този сериал се развива в различен времеви период и не е сапунена опера, и продължава да си играе по абсолютно същия начин, като през цялото време изглежда някак не на място. Този тип актьорска игра беше подходящ за Revenge, но изглежда напълно неадекватен в Salem. Въпреки че некадърниците са само двама, ролите им са доста централни, така че не е лесно да се преглътнат.

Общо взето, ако си падате по исторически сериали и вещици (но от по-мрачната им страна), ако можете да оценявате драматичните и заплетени сюжети и ако не се гнусите лесно от някои откровени хорър-елементи, то „Салем“ е за препоръчване. Не е кой знае колко скъп, но режисурата и актьорската игра (без двете гореспоменати издънки) го правят достатъчно ефектен и убедителен. Сериалът има своите слабости, но е много добър опит за пробив на нова телевизия на пазара и му желая да продължава все така. Можете и да бъдете спокойни, че вече му е поръчан втори сезон, който ще започне да излиза през април догодина.

Моята оценка:

История – 5-
Герои – 5.50
Режисура и ефекти – 5
Актьорска игра – 5
Елементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 5.50
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 5+
Саундтрак – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4

Общ успех: Мн. добър (5,00)