13 коментара
kude sa mi kosmicheskite fantastiki

Къде са ми космическите фантастики?!

Ще се върне ли някога модата на сериалите и филмите, чиито сюжети се развиваха в космоса?

Изображение с име: Luke Skywalker 55
Люк Скайуокър завинаги ще остане емблема на жанра.

Неслучайно когато кажеш на някой лаик „фантастика“, той веднага си представя космически кораби и извънземни! Жанрът беше до голяма степен дефиниран още в третата четвърт на миналия век, когато „Междузвездни войни“ и „Стар трек“ направиха революции съответно в киното и телевизията. Разбира се, понятието е много по-широко и включва много повече поджанрове, но легендарният статут на горните два примера извиква именно такава представа у повечето хора.

Логично, след като творците се ориентираха накъде духа вятърът и разпознаха огромния потенциал на жанра, сюжетите, които се развиват в космоса, се нароиха. Сериали като „Фарскейп“, „Старгейт“, „Доктор кой“, „Вавилон 5“ и „Бойна звезда Галактика“ са превърнали не един или двама от зрителите си в яростни фенове на жанра. Дори тези с малко по-спорни качества като „Космос: 1999“, „Одисей 5“, „Лекс“, „Земя: Последен сблъсък“, „Андромеда“ и „Посетителите“ все още имат свои верни поддръжници из целия свят. Не липсват и мешавици като „Файърфлай“, „Червено джудже“, „На гости на третата планета“ и „Футурама“, които допълнително обогатяват космическия жанр. Киното пък роди бижута като „Пришълеца“, „Пълен мрак“, „Денят на независимостта“, „Седморката на Блейк“, „Соларис“, „2001: Космическа одисея“ и др.

Това беше фантастиката преди години – богатство от красиви творби, които изкарваха зрителите извън обичайните им земни грижи и ги водеха на вълнуващи приключения сред недостижими светове. Нещо повече, прилагателното „научна“ пред този тип фантастика подсказваше, че, макар и измислени, тези светове биха могли да съществуват – дори най-нереалистичните извънземни, технологии и планети са нещо, за което можем смело да си мечтаем и да разсъждаваме, без да ни обявят за луди. Те са вдъхновението зад мнозина умни хора да изследват космоса и да търсят начини да подобрят живота ни. Те окуражаваха въображението ни и ни караха да се стремим към нещо ново и по-добро.

Какво представлява фантастиката днес? Около 60-70% от нея е окупирана от вампири и върколаци. Тези продукти дори не се водят официално фантастики, за да не отблъснат потенциални зрители с разбирания като горепосоченото (колко фенки на „Здрач“ познавате, които се интересуват от научна фантастика?). Немалък дял се пада и на комиксовите супергерои, които сега са хита на сезона. Фентъзито също е застъпено, макар и не толкова, колкото заслужава.

Изображение с име: star trek xi poster
Стар Трек е един от първите дошли в жанра, а вече е и сред последните останали.

А къде са космическите фантастики? Там няма нищо ново. Последните, които държат фронта, получават финансиране единствено благодарение на старите си лаври.

Тази година на кино гледахме космос единствено в „Прометей“ – около него се шумя много, най-вече защото Ридли Скот разтръби, че ще е нещо като предистория на легендарния Alien. Оказа се, че Prometheus не допринася с кой знае колко нито към култовата поредица, нито към жанра като цяло. За Iron Sky, който изглеждаше като рядко срещана причина за щастие, а се оказа просто „рядко щастие“, по-добре да не говорим. Лъч надежда има единствено за втория „Стар Трек“ на Джей Джей Ейбрамс, който предстои, като в случая брандът се е появил на този свят преди самият сценарист.

По телевизията още се радваме на Doctor Who, Futurama и Red Dwarf. Те продължават да държат нивото си и да пазят рейтингите си на задоволителни нива. Въпросните три сериала обаче дори не могат да се нарекат изключения от правилото – и трите са започнали още през ХХ век, и трите не са чисто космически сериали, а по-скоро мешавица от жанрове. Като истински хит и иноватор от тях можем да отличим единствено „Доктор кой“ – най-старият все още продължаващ сериал в историята на телевизията.

Продуцентите отдавна вече не искат да се прави нищо ново в тази област, а малкото опити за връщане на модата се наказват. „Срещу гравитацията“ е най-скорошният провал на нов сериал в космическия поджанр – той издържа само един кратък сезон през 2009 година. „Старгейт: Вселена“ беше спрян след втория си сезон и то получи такъв шанс само заради тежестта на 15-те сезона Старгейтове преди него. Дори „Еврика“, който не е космически сериал, беше спрян веднага след като направи кратко космическо пътуване с кораба Астреус, а „Бойна звезда Галактика: Кръв и хром“ продължава да не излиза на бял свят.

Изображение с име: Defiance Logo 560282
Ще окаже ли Defiance съпротива на тренда или ще е още един сериал за извънземни на Земята?

Бъдещите ни надежди също са доста рехави – нехайни опити за пренасяне на „Бойна звезда Галактика“ и „Доктор кой“ на кино, римейк на „Космос: 1999“, както и за ново разклонение на „Стар Трек“ – и четирите проекта е много вероятно изобщо да не се реализират. Единствената тръпка ни остава в лицето на Defiance – сериал и ММО, в които ще се разказва за извънземни, опустошили Земята – само там има някакъв шанс героите да излязат в космоса. Чакат ни и нови „Аватари“, но успехът на първата част се дължи много повече на красивите и иновативни анимацийки, отколкото на причисляване към определен жанр или особено дълбок сюжет.

Защо космосът потъна в такова забвение, а фантастиката се залепи здраво за нашата си планета? Къде остана стремежът да се покоряват нови светове, да се откриват нови места, да се сприятеляваме или борим с нови разумни същества? До такава степен ли са ни ги изсмукали острозъбите красавци?

Нека помислим логично. Първо, колкото и да ни е мъчно, масовият зрител не обича думата „фантастика“. Обикновеният човек асоциира понятието с „измишльотини“ и мисли, че феновете на жанра са пъпчасали зубъри, които прекарват цял ден с компютъра и плакатите си на Star Wars, не знаят как да общуват със срещуположния пол и са обречени да останат в апартаментите на майките си. Не е чудно, че обикновеният човек се стреми по всякакъв начин да страни от този образ, тъй като той иска да е готин.

Изображение с име: farscape zhaan 662
На пръв поглед симпатиите към гологлава жена, боядисана в синьо, изглеждат абсурдни. Трябва да гледаш Заан във "Фарскейп", за да разбереш защо феновете я обичат. Но ако я гледаш, рискуваш да се доближиш твърде много до опасния стереотип на nerd или geek

А да си готин до голяма степен означава да си здраво стъпил на земята – да се грижиш повече за външния си вид отколкото за това да не изтъпееш, да се занимаваш с кварталните клюки, а не с измишльотини. Разбира се, изисква се и нещо поне малко по-различно от тривиалното. Добре е да си загадъчен и потаен, за да разпалиш въображението на околните и да ги заинтересуваш, да си част от света на обикновените готини, но и да имаш своя лична тайна и скрит чар. Именно затова образът на вампира се справя толкова добре. Вампирите, поне според модерната представа, са напълно земни и реални, но са силни, властни и загадъчни. Най-важното – красиви и обаятелни. Ето защо за мацката не е срамно да си падне по сладура с двата остри зъба и се идентифицира със сполетяната от свръхестествена беда гимназистка, но би било ужасяващо за реномето й, ако си признае, че се кефи на лазерни мечове и може да си се представи на мястото на гологлава извънземна, боядисана в синьо.

Всичко това се допълва от желанието на продуцентите да спечелят максимално количество пари. Преди на творците им беше достатъчно да си избият инвестицията и да понатрупат нещо отгоре, но да оставят следа от себе си във въображението на цели поколения, независимо, че аудиторията е ограничена като бройка. Днес това не им стига – колкото и да са страстни феновете на истинската фантастика, те никога няма да надвишат потенциала за печалба от масовия зрител. Какво като твоите герои-гимназисти ти не се различават по нищо от героите-гимназисти на конкурента – нали и двамата ще се къпете в пари и ще ви интервюират по MTV?

Няма нужда от кой знае какви задълбочени финансови анализи, за да се сетим и че разходите за един филм с вампири са много по-малки от тези за филм с космически кораби. Вярно, компютърните ефекти вече са доста по-евтини от едно време, но си остават значително по-скъпи от няколкото изкуствени ченета, които ще ни трябват за по-лесния вариант. Колко ли часове пък са прекарали горките актьори от старите сериали, за да се боядисат и да си налепят всички протези, изисквани от ролята им? Как ли им се смеят днешните актьори, които просто си слагат двата зъба и се грижат само да не надебелеят?

Изображение с име: Edward twilight
Ах, какъв красавец! Млад и симпатичен, мистериозен, зрял и достатъчно стандартно нестандартен, за да стане хит на деня.

Вампирите са по-лесни и от друга гледна точка – акъл и въображение, които се изискват от сценариста. За да създадеш наистина добър продукт, чийто сюжет се развива в космоса и/или на чужда планета, трябва да вложиш много старание. Събитията, технологиите и извънземните трябва да намерят точния баланс между реално и несъществуващо, за да бъдат вълнуващи и да изглеждат яко, без да са смехотворни. Ситуациите трябва да са в златната среда между познато и непознато, за да бъдат хем нови, хем лесни за намиране на аналог в реалния живот на зрителя. Героите трябва да бъдат добре изпипани, за да пасват на всичко изброено дотук.

От друга страна, за да имаш успех в днешно време, е достатъчно просто да изкопираш произволен сюжет от нещо доказано като хит и да наемеш няколко красавеца да го изиграят. Независимо дали ще копираш официално (тоест ще адаптираш някоя книга / ще правиш римейк) или просто ще крадеш (обикновена тийнейджърка се влюбва във вампир/върколак, той отначало се дърпа, но накрая се взимат – точно откъде си откраднал тази фабула нито ще се разбере, нито някой се интересува). Още повече, че промотирането на познат хит е много по-лесно, отколкото налагането на нещо ново.

Наблюдава се и едно феминизиране на жанра. Филмите и сериалите станаха много по-сълзливи и драматични, за да допаднат на емоционалната зрителка. Любовта и тийнейджърските неволи на гимназистките се бетонираха като централни теми, около които да се върти всичко останало. Дори типично мъжкият жанр със супергероите вече започна да се старае да допадне и на нежната половина от човечеството.

Изображение с име: vampire diaries stefan elena cry
Еееее, такова хубаво момиче, пък да плаче! Има защо - двама готини вампири, а тя трябва да избере само един! Как да не съчувстваме на трагедията й, нали всички сме имали подобна ситуация? Защо са ви други планети, щом виждате цялата вселенска мъка в тези горчиви сълзи?

Причината за това явление не е единствено еманципацията сред сценаристите и допускането на повече жени при големите творци. Просто се запитайте кое е по-вероятно – момче да накара приятелката си да отидат на филм за извънземни и космически битки или момиче да накара приятеля си да отидат на поредната вампирска сага? Съответно, кое би донесло повече пари за продуцентите? По същата логика можете да си отговорите и на въпроса защо сюжетите масово изпростяват така, че да ги разберат и малките деца, вместо да търсят почитателите на по-заплетените истории сред възрастните.

Разбира се, не можем да не отчетем и факта, че творчеството всъщност е отражение на истинския ни живот. В средата на миналия век борбата за космоса е била една от водещите теми на деня, а големите сили са пръскали милиарди, за да стигнат първи отвъд небосклона. Стъпването на Луната е развълнувало целия свят и на хората им е изглеждало така, сякаш вселената вече е наша. Оттам и бройката сюжети, според които 20-30 години в бъдещето са достатъчни, за да заживеем във футуристични сгради и да колонизираме галактиката.

Оказва се обаче, че излизането в космоса е твърде скъпо удоволствие и липсва явен напредък в завладяването на чуждопланетни територии. Следователно, липсва и вдъхновение за творците. Докато не тръгнем да пращаме хора на Марс, космосът ще продължава да бъде все по-пренебрегван като творческа възможност за сметка на ежедневните ни проблеми и драми.

Независимо дали сте съгласни с аргументите ми или не – фактът си е факт – любимите ми космически фантастики отдавна отстъпиха място на сладникави и често плиткоумни свръхестествени същества. Бъдещето изглежда доста черно за феновете на старата научна фантастика и няма изгледи скоро да се появи светлина в тунела.

Изображение с име: babylon 5 delenn cry
Извънземните също могат да плачат. Разликата е, че на тях им трябват по-големи, значими и сложни проблеми, за да пролеят крокодилските сълзи.

Утеха все пак може да намерим в това, че при тази липса на оригиналност и циклична повтаряемост на нещата, след 1-2 десетилетия отново ще дойде ред на космоса да развълнува зрителите. Пак ще се намерят хора, които да изпитат удоволствие от далечните пътешествия и извънземните приключения. Връщането на модата, евентуално с леко преиначаване, е неизбежно, също като при дрехите.

Дотогава ще си търсим заместител сред другите поджанрове на фантастиката – поне от тяхната бройка не можем да се оплачем. Дали ще се залъжем с постапокалиптични Падащи небеса, ще се отдадем на явно измислените фентъзи Игри на тронове, ще отсеем малкото добри сериали със свръхестествени, или ще направим по малко от всичко – изборът си е личен и самостоятелен. Но космосът засега си остава изгубена и непристъпна територия, която ще можем да посещаваме само в мечтите и спомените си.

Публикацията не е актуализирана от повече от една година, съдържанието може вече да не е актуално към днешна дата