Какво ново при Ридик?

Спомняте ли си „Пълен мрак“ и „Хрониките на Ридик“? Феновете винаги са били разделени на лагери относно мненията си за тези два филма, макар очертаващата се тенденция да сочи, че първият е харесван, а вторият – не чак толкова. Е, Вин Дизел явно си ги обича много и двата, поне ако се съди по усилията, които положи, за да видим на екран третата част от поредицата му, озаглавена просто „Ридик“.

Ако досега не сте били на 4D-кино и си търсите просто някакво филмче, с което да убиете 2 часа, то „Ридик“ е добър избор. Ако сте умопомрачен фен на поредицата, също има шанс да ви хареса. Но ако очаквате впечатляващ филм, който да представи нещо ново, да придвижи героя напред или пък да възвърне интереса на масовата публика – не, няма да е този.

Всъщност, предварително отпуснатите материали говорят доста. Преди около седмица маркетолозите решиха, че най-подходящата сцена за пускане като рекламно клипче е такава без реплики, в която Ридик спасява кутре и убива чудовище с невъзможно плъзгане по водата. Това е доста показателно. Описанието на филма пък обхваща около 80% от сюжета му – Ридик е изоставен на опустошена планета, населена с чудовища, и трябва да оцелее (първата половина от филма, която минава почти без реплики). След това решава да изпрати сигнал за бедствие, при което наемници се спускат на планетата в желанието си да вземат главата му и съответно наградата за нея (втората половина без последните 15 минути, която минава с клиширани реплики и 2-3 готини лафа). 20-те процента от сюжета, които не са описани, се крият в това, че наемниците са от две различни групи – една малоумна и една не чак толкова, като главатарят на втората има особен интерес към плячката, както и в това, че в последните минути се повтаря сюжетът от „Пълен мрак“ – Ридик се обединява с оцелелите, за да избягат заедно от ужасната планета.

Този абзац спокойно може да изчерпи ревюто, ако анализираме само показаното на екрана. Гледалите предишните филми знаят подробностите – има доста бой и патаклама, режисурата и чудовищата са общо взето на същото ниво, има ги абсурдните движения и издържливост на героите, тълпите от чудовища когато нямат значение и липсата им когато героите са уязвими, мачовизми, сексуални намеци… всичко, типично за този тип филми, си е там. Колкото до важни събития, развитие на героите или мисъл – сценаристът е взел решение да не затормозява мозъка на зрителя с такива подробности. С едно изключение – първата смърт във филма е доста изненадваща и цели да покаже, че това няма да е просто поредният сървайвал хорър с пич и мацка, които да се влюбят и да оцелеят накрая. Но всъщност тази приятна изненада е само за заблуда. Истината е, че Riddick е малоумна смесица от 40% „Пълен мрак“, 10% „Хрониките на Ридик“ и 50% безличност.

Не че казвам това само с лошо. „Ридик“ е просто лятно забавление, което да забравите, щом излезете от киносалона. Подходете към него с очаквания за нещо по-различно и ще останете разочаровани.

Тук обаче се намесва нещо много важно, заради което всъщност ще ви препоръчам да отидете на филма – 4D-то! Ако възнамерявате да гледате Riddick, или пък ако още не сте пробвали този тип кино, наистина комбинирайте двете. 4D e вид забавление, измислено точно за безмозъчни екшъни – седалките почти постоянно се друсат или въртят в съответствие със ставащото на екрана, светкавици, звуци и дори удари в гърба помагат да се вкараш във филма! Преди да опитам 4D-то си мислех, че това е просто поредната изгъзица на развлекателната индустрия (като 3D-то, което аз лично никога не предпочитам), но този филм ме убеди в обратното. Обогатяването на преживяването, поне за този филм, е значително и си струва парите. На моменти се чувствах все едно съм на лунапарк. Да, пръскането на вода в лицето и друсането на седалките определено ще ми попречи да се насладя на някоя философска драма, но за „Ридик“ идва перфектно! Като филм – не бих го гледал пак. Като 4D-преживяване е супер!

Ако все още се колебаете дали да пробвате, може би това ще ви помогне. Мисля да ви издам една малка тайна, бонус към филма – Кейти Сакхоф показва цица със зърно в цвят „хищно розово“. Доверете се на първоначалната си реакция след прочитането на това изречение – ако тя ви казва „Якоо!“, отидете на този филм (но само на 4D!), ако ви казва „О, Боже, това е върхът на простотията“ – можете да си позволите да го пропуснете.

Моята оценка:
История – 3=
Герои – 3-
Режисура, ефекти и актьорска игра – 3.50
Eлементи на изненада – 3.50
Теми за размисъл – 2
Емоционален заряд – 4-
Фантастични елементи – 4.50
Саундтрак – 4+
Старание на екипа – 5+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5+

Общ успех: Добър (3.73) + 1.50 единици заради 4D-то = Мн. добър (5.23)