Лабиринтът: В зомбираните земи

„Лабиринтът“ продължава да се смята за една от големите тийн-поредици, която може и да не постига успеха на „Игрите на глада“, но все пак е сред по-добрите предложения в жанра. Склонен съм донякъде да се съглася с това твърдение, въпреки че определено нито първият филм, нито вторият ме направиха фен на кино поредицата. Книгите си спечелиха доста положителни ревюта в нашия сайт (тук, тук и тук), но аз не съм ги чел и ще коментирам само адаптациите им за голям екран, по-конкретно втория филм, който вече можете да гледате по кината – „Лабиринтът: В обгорените земи“. И ще се старая да не забравям, че това е перфектен пример за максимата „Книгата винаги е по-добра от филма“.

„Лабиринтът: Невъзможно бягство“ имаше сравнително интересна идея, но дупките в сюжета и липсата на яснота относно какво, по дяволите, се случва ме подразниха. „В обгорените земи“ продължава историята от същото място, откъдето свърши първата част (признавам, началото е силно!). Томас и избягалите от лабиринта езерняци са натоварени на хеликоптер и изпратени в защитена база някъде из пустинята (всъщност, пустиня е на практика цялата планета, опустошена след слънчеви изригвания). За кратко изглежда сякаш нещата ще се развиват по-добре за тях оттук нататък, но уви – хората в базата не им мислят доброто и скоро те ще трябва да бягат оттам, да минат през обгорените земи и да се свържат с истинската съпротива срещу ЗЛО.

Едно от предимствата на „Лабиринтът: В обгорените земи“ е фактът, че той едновременно е нещо тотално различно от предшественика си и нещо много подобно на него. От една страна, местата и изпитанията, през които героите минават, са съвсем различни от лабиринта. Истинският свят извън стените и тучните ливади на доскорошния им затвор се оказва много по-тъжно, самотно и опасно място. Героите минават през най-различни премеждия, техният бяг към едно евентуално по-добро място е напрегнат и интересен.

От друга страна, колкото повече се менят нещата, толкова повече си остават същите. Томас отново е на ново и непознато място, отново вижда неговите слабости и намира начин да избяга. Не е ясно дали бяга към нещо по-добро, не е сигурно дали това е правилното решение, заради него ще има един-двама умрели, но настоящото статукво не го устройва и той се бори за по-добър живот за себе си и приятелите си. И въпреки че светът е много по-голям и разнообразен, усещането от прекосяването му е отново като това от минаването през лабиринта. Дори и с една идея повече информация за ситуацията, отколкото в началото, мистерията на целия сюжет не се доближава особено към разкриването и разясняването си, а това, което очаква героите зад следващия ъгъл, е също толкова неизвестно, колкото и в мястото от заглавието. Вместо да построи по-голям лабиринт за продължението, режисьорът Уес Бол използва целия свят като адекватен заместител.

В този смисъл, абсолютно убеден съм, че ако първата част ви е харесала, то със сигурност и втората ще ви допадне. В нея няма основна сравнително оригинална идея (която беше извинението на първия филм да мине за „приличен“), но атмосферата е същата, героите са на линия, а светът става доста по-голям, интересен и зрелищен (помага и увеличеният бюджет).

Другото голямо предимство са зомбитата. Да, виждали сме ги вече много пъти по други филми и сериали, да, няма нищо оригинално в тях (също като пост-апокалиптичния пустинен свят, впрочем), но са направени добре. Има доста стряскащи моменти, много преследвания и дори един-два по-потресаващи момента със зомбита в напреднал стадий. Разбира се, зомбитата всъщност са „побърканяци“ и не са немъртви трупове, жадни за човешка плът, а живи хора, болни от мистериозната болест, дошла със слънчевото изригване, но това са просто детайли на сюжета, за които не бива да ни пука и в които, ако задълбаем, само ще се подразним. Така или иначе, на „Лабиринтът: В обгорените земи“ може да се гледа отчасти като на хорър със запомнящи се зомбита, което аз лично отчитам като плюс. „Заразно зло“ е в пъти по-абсурден, когато говорим за логика на сюжета, но ми харесва.

По-големият свят зад лабиринта идва и с повече нови персонажи, по-мащабни приключения, разрушени градове и природни бедствия. Впечатляваща сцена има и с разразяване на гръмотевична буря в пустинята, от която нашите герои трябва да избягат, преди мълниите да са ги изпържили. Да, зарязана е концепцията на лабиринта от първата част, но има достатъчно места и събития, които да държат в напрежение и да задържат интереса.

Към добрите страни на филма може да се спомене и осезаемото израстване на главните герои. Те вече не започват от нулата, като в първия филм, а стъпват на предишното си развитие и започват да се формират като личности с мнения. Томас прекарва голяма част от времето извън компанията си от лабиринта, което ни дава възможност да го видим в по-различна светлина, а Тереза, въпреки че продължава да е дразнеща и през повечето време излишна, най-накрая прави нещо, с което да се отличи и да стане интересна.

Ще видим и доста познати от любимите ни сериали актьори в епизодични роли – Ейдън Гилън и Натали Еманюел от „Игра на тронове“, Алан Тюдик от „Файърфлай“ и „Куклена къща“, Джанкарло Еспозито от „Революция“ и др. Изобщо, кастингът е добър – напипани са обичани от публиката хора, без те да са кой знае колко популярни холивудски звезди. Това винаги ми прави добро впечатление – показва, че екипът зад продукцията проявява мисъл в кастинга (вместо просто да наема най-скъпото име от списъка с елитните актьори) и успява да отличи и направи запомнящи се персонажи, които иначе може и да не се откроят сами по себе си.

За съжаление, главни герои от малко по-нисък ранг, като Нют и Минхо, остават не просто недоразвити, а направо зарязани. Дори да са имали някакъв потенциал за растеж след първия филм, тук те са просто пълнеж на групата – служат, за да има с кого да си говори Томас и за да има повече хора, които да бягат от зомбитата/светкавиците/войниците. Не е нужно да помните имената им и няма да ви е жал, ако някой от тях умре.

Други големи недостатъци също се намират, те не са никак малко и вече са ви познати. Продължава да не става ясно защо, по дяволите, съществуват лабиринтите и как по-точно прекарването на децата през изпитанията им ще помогне за лекуването на вируса. Накъде въобще са тръгнали главните герои и за какво конкретно се борят? Защо ЗЛО толкова охотно избива тийнейджъри в лабиринти (и евентуалното калява оцелелите), след като всичко, което им трябва, е кръвта на мунитата (имунизираните)? От какъв зор изтриват спомените им? Кое е изпитание, манипулирано от ЗЛО, и кое е акт на съпротива, излизащ от параметрите на корпоративната манипулация, защото май и самите ЗЛО не са много наясно? Как лабиринтите се поддържат толкова зелени и добре напоени, след като извън тях е гола пустиня? Откъде се снабдяват оцелелите общности с храна и вода? Как са оцелели такива маси от надрусани и купонясващи хора в разрушения град, след като отвсякъде нападат зомбита и природни бедствия? Как е възможно Томас и компания да заспят на земята пред огромна сграда на не повече от километър от тях и да я забележат едва когато се свечери и наближи гръмотевична буря? Защо побърканяците са тихи и незабележими в продължение на цели минути разговори, оставят хората да се наспят, но когато е угодно на историята, изскачат на цели орди и не оставят нито миг спокойствие? Защо ЗЛО бомбардира лагера на съпротивата от въздух, щом иска да залови децата живи? Кога успя Томас да се влюби в Тереза, при положение, че двамата се познават от два дни? Защо Тереза винаги гледа толкова тъпо и празно, дори когато уж протича някаква мисъл в главата й? Въпросите са много и на повечето от тях не очаквам отговор, но все пак се надявам третата част да разясни задоволително поне част от тях. Знам, че има прилично обяснение в романите, но на този етап във филмите всичко изглежда твърде абсурдно.

От друга страна, ако гледаме филма, без много да се замисляме, ще му се зарадваме много повече. Да, отново той се усеща по-скоро като една от трите серии в минисериал, тоест, добре е да сте гледали първия филм и да имате намерения да гледате третия, но тъй като така или иначе почти нищо не се разбира, не е фатално и да се оставите на зомбитата да ви плашат, без да се тормозите с търсене на логични обяснения. Не очаквайте и особен емоционален заряд – това просто е история за оцеляване на едни тийнейджъри, бягащи от точка А към… нещо неясно, което бихме могли да наречем точка Б. Но поне премеждията им са сравнително интересни и зомбитата – ефективни. В този аспект се усеща лееек полъх към „Лудия Макс: Пътят на яростта“, който имаше същата структурна концепция, но неизмеримо по-добро и свежо изпълнение.

Общо взето, The Maze Runner: The Scorch Trials е с една идея по-добър от предшественика си, макар че страда от същите слабости и немалко клишета, а дори лекият намек за оригиналност е зарязан. Не мога да кажа, че се откроява кой знае колко от жанра си на антиутопични тийн-поредици, но не е и загуба на време. Доколкото разбирам, има доста елементи от сюжета, по които филмите се различават от книгата, така че може би и на читателите ще им бъде интересно да видят какво са направили филмовите продуценти и какво са променили (телепатията между Томас и Тереза например продължава да липсва, бих казал, за щастие – сюжетът и така е достатъчно нереалистичен). От друга страна, зрителите задължително трябва да прочетат книгите, защото, както казах дори без да съм чел поредицата, в този случай книгата със сигурност е по-добра от филма.

Моята оценка:
История – 3.50
Герои – 4-
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5.50
Eлементи на изненада – 4+
Теми за размисъл – 4
Емоционален заряд – 4+
Фантастични елементи – 5.50
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5+

Общ успех: Мн. добър (4.60)