Оригиналът пак е по-добър

Ревю на „Лигата на справедливостта“ – режисьорската версия на Зак Снайдър, достъпна за гледане по HBO GO.

Доживяхме най-накрая „Лигата на справедливостта“ – версията на Зак Снайдър, но дообработена и във вид, в който кината не биха посмели да я пуснат. Мисля, че е удачно да се каже, че това е пресечната точка между фенските вярност и упорство от една страна и корпоративната неадекватност, която не успя да монетизира потенциала преди четири години, от друга страна. Вярно е, че „Батман срещу Супермен“ успя да поляризира аудиторията и критиците с цялостната си логика на моменти (тоест, липсата на такава), но понякога, особено когато става въпрос за шоу или бизнес, трябва да се рискува. И все пак, заслужаваше ли си фенското чакане и упорство?

Отговорът определено е да. Продукцията успява да покаже достатъчно много от цялата вселена без да прекалява, визуалната част и усещането за епичност в бойните сцени (дори и по-малките) е на много високо ниво, при персонажите се наблюдава развитие в хода на историята и най-важното – участието им е балансирано, не се обръща повече внимание на един или друг от тях. Тук времетраенето на лентата определено помага (нищо, че някои критици критикуват точно това) – има достатъчно време да се запознаем с героите и техните терзания и страхове, да проследим еволюцията им. Разбира се, не очаквайте развитие на персонажите тип Уолтър Уайт – нека не забравяме, че в края на краищата си говорим за филм по комикс, макар и за една идея по-пораснали деца.

Нека започнем с основното – множеството персонажи са налице, всеки си има собствените страхове и не се включва веднага в приключението (с изключение на Светкавицата, но и той поради същите тези причини). Предпочитат си настоящото състояние и да не се впускат в допълнителни емоции, които да им развалят вътрешния “мир”, макар и в средносрочен план това да се обръща срещу тях.

От друга страна, завоевателите в лицето на Степенуолф и Дарксайд, независимо от множеството години съществуване и завоевания, не са превъзмогнали чисто човешките негативни качества – на първия му е кофти, че големите деца не искат да си играят с него, и търси начин да им се хареса на всяка цена, а вторият не може да преживее, че в древни времена са го набили. И докато героите успяват да еволюират в хода на историята (oсобено Аквамен и Киборг) и успяват да са единни, за единия злодей това води до трагичен край. Другият положителен момент е, че не се фаворизира нито един от тях, всеки си има достатъчно важна роля за история и принос към общото начинание (не както при East 17 едно време – един прави музиката, друг пее, а останалите двама се шматкат по клиповете и танцуват). В края на краищата всеки от тях успява да преодолее собствените си демони чрез задружната битка и да излезе по-силен и мъдър към по-пълноценен живот. Което, трябва да признаем, е добро послание към зрителите, независимо на каква възраст са.

Множество основни за вселената герои като Лекс Лутър, Детстроук, Марсианския Ловец и Джокера се появяват за малко, като реверанс към феновете или препратка към свързани несъществуващи филми (например Батмана на Афлек, който еволюира в Батмана на Патисън), което си има също положителния емоционален заряд.

За да не се навлиза прекалено много в драми, особено предвид времетраенето на филма, горните сцени се редуват с епични, добре хореографирани и да кажем порядъчно изпипани откъм специални ефекти батални сцени. Поне аз не забелязах половинчати CGI недомислици. В допълнение на амазонките с “примитивните” си оръжия, имаме зелените фенери, бойците на Атлантида и армиите от Богове и средновековни хора. Битките продължават нито много кратко, нито много дълго и отегчително – в почти идеален баланс за зрителя. Няма какво особено да им се описва, определено трябва да се гледат за предпочитане с високо качество и на голям екран. Не се прекалява и със “slowmotion”, с който, както знаем, Снайдър обича да злоупотребява.

Новият саундтрак, композиран специално за тази версия от Том Холкенборг, който вече не иска явно да се назовава Junkie XL, допринася за епичното усещане, но той като цяло си способен на адекватна музикална продукция, особено примесена с електроника. Като музикален минус искам да отбележа, че не ми допадна факта, че използват прекалено много и на често един етюд с вик, когато Жената-Чудо се нахъсва да навлезе в схватка. Чисто композиционно е добре, но можеше да примесват повече с основната ѝ тема, която също е достатъчно запомняща се.

Няколко думи и за историята, която очаквано не е нещо особено – целта ѝ в крайна сметка е да поддържа адекватно гореописаното, с което до голяма степен се справя. Няма особени обрати или неочаквани моменти, предвид че вече сме ѝ гледали една версия, а и трейлърите издадоха порядъчно много от новите добавки. При всички случаи е огромен напредък спрямо “Батман срещу Супермен” и е хубаво да се види, че екипът си е научил урока и не е навлязъл в безсмислени, излишни и нелогични сцени, отказал се е от стремежа си да изкара продукцията до нещо, което няма как, а и не трябва да бъде – мрачен, свръхкомплициран филм по комикс. Допълнителната “KnightMare” сцена накрая беше също добро попадение и малко ме е яд, че няма да видим (поне засега) друга част в постапокалиптично бъдеще с лош Супермен и крехки съюзи между герои с техните архи-врагове. Може би феновете, ще се активизират за “KnightMare” продължение – все пак доказаха, че мнението им имат тежест? Актьорите се справят добре като цяло с пресъздаването на пресонажите, но пък  историята е такава, че не ги и предизвиква особено до театрални висини, следователно не може да се говори твърде много по тази тема.

В заключение, мога да споделя, че останах доволен от видяното, нямаше надвишаване на очакванията, но като цяло версия Снайдър определено е по-добре от версия 2017, която прекали с по-лекия тон и насилствения хумор. Успяла е да изчисти спорните моменти от предишните продукции и не се опитва да бъде неуспешен клонинг на Марвел. Може би ако ѝ бяха дали шанс през 2017 сега щяхме да имаме два франчайза със собствени и отличителни една от друга оригинални концепции – по-леките и детски Капитан Америка и Железен човек и малко по-мрачните Батман и Супермен. За мен лично, масата почитатели на комикси само щеше да спечели от подобно развитие на нещата.

 

Моята Оценка:

История – 4
Герои – 5
Режисура и ефекти – 5.50
Актьорска Игра – 4.50
Елементи на изненада – 3
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – 5
Саундтрак – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Общо: Мн. Добър (4.80)

8 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Славяна

Саундтрака на моменти ме изкарваш от кожата ми. Изключително дразнещо викане.
Като цяло този филм е в пъти по-добър от предишния, но не е добър филм. В смисъл това е много дълбок поклон към феновете, за което аз също съм благодарна, но историята е толкова тъпа, че нямам думи. Яд ме е, защото дори супергеройските филми имат потенциал да разкажат нещо интересно, да те накарат да се замислиш за някои аспекти от живота, но повечето са просто ефекти, цветове, битки и… Тва е..
А тази Светкавица ми иде да я плесна. Много нелепо се държи.
След разочарованието от втория филм на Жената Чудо, който беше толкова скучен, че заспах, Лигата на снайдер поне пооправи настроението ми след това.

Иво

Филмът е повече от добър! Явно някои са забравили какво означава доброто кино и са свикнали да гледат филми за малки деца. В които всичко е цветно, има плоски шеги на килограм и развитието на героите е колкото да са като фон на CGI ефектите. Неслучайно всичко, което идва от Дисни(Марвел включително) е и с дублаж по кината, така че да се гледа от най-малките! Същото се отнася и за новите SW, откакто са част от Дисни.

p.s. А разликата между версията на Снайдър и Уидън, е в това, че вече за повечето хора няма да има версия на Уидън. Което е достатъчно красноречиво за разликата в качеството.

Драго

Te анимационните на DC са много по-издържани като правило откъм персонажи, история и консистентност още от време оно (batman mask of the phantasm например)

Nedev88

Ицо Малко по-ниска от тази.

Аз споделям моите оценки спрямо изживяното от филма. Първите два часа бяха кошмарни – скука + битки в slow motion. Откровено чувствах облекчение, когато дойде сцена с диалог. Вторта половина беше значително по-добра. А на Дарксайд подозирам, че мотивацията ще му е ужасно тъпа, предвид какво намери в този филм.
Проблемът на ДС е, че правят игрални филми със сценарии за анимационни, като се оливат с драмата.

Drago

Чуждото мнение винаги се уважава, особено тук 🙂
Ако трябва да сме честни той на режисура и емоция дава по-малко, другото е горе долу така като моето. Разбираемо е, аз съм си фен (не фенбой) за емоционалния заряд и наистина мисля, че ефектите и режисурата са добре и не се прекалява със slowmo. Има го леко в повече на моменти, но е далеч от classic Snyder.

Ицо

Недев, на Josstice League колко ти е оценката?

Петър Атанасов

@Недев И без да съм го гледал, само по видеоматериалите, моята оценка ще е със сигурност по-близо до твоята, отколкото до тази на Драго 🙂

Nedev88

Хмм, моите оценки:

История – 3 – стандартна супергейска история;
Герои – 4.50
Режисура и ефекти – 3 – Снайдер прекалява с този слоу моушън. В първите два часа усещах как мигрената взема превес. Ефектите не бяха нещо особено.
Актьорска Игра – 5
Елементи на изненада – 3
Теми за размисъл – 2 – липсват такива.
Емоционален заряд – 3
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Общо: 3.95