Подводна скука

През 2016 г. DC ни поднесоха най-тъпия филм на годината с „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“. След това дори повториха упражнението с „Отряд самоубийци“. През 2017 г. ни донесоха „Лигата на справедливостта“, която беше тотална бъркотия и провал, но все пак стъпка нагоре спрямо предишните дъна. Време е за ново гмурване в дълбините на тъпотията, която DC може да ни предложи, с „Аквамен“.

Нарочно изпуснах приятното изключение „Жената чудо“ от прегледа, защото щеше да ми развали ефекта от последното изречение, а и „Аквамен“ не заслужава асоцииране с нея. Въпреки че все пак има прилики – от една киновселена са, и двамата са свръхсексуализирани (макар че ако за свръхсексуализиране при Гал Гадот се говореше при 1-2 кадъра, в които се флашва долната част на задничето й за гняв на феминистките, тук Джейсън Момоа изнася филма изцяло на голите си мускули и татуировки, пък не чувам някой да се оплаква от превръщането на мъжа в сексуален обект и обезличаването на иначе богатата му душевност).

Ако трябва да опиша филма с една дума, тя би била „клише“. Няма дори миниатюрна наченка на оригиналност в „Аквамен“. Всичко – от голямата история до малките детайли, е болезнено банално и гледано вече около хиляда пъти в други филми. Такова ниво беше приемливо за 90-те години, но днес супергеройското кино вече е доказало, че може да бъде повече, и подобен мързел е обида към зрителя. Няма смисъл да ви описвам сюжета – разказан е в трейлъра, а каквото не е разказано можете сами да допълните, изненади няма. DC вече очевадно следват формулата на Марвел и не смеят да се отклонят и на милиметър от нея, да не би пак да ги оплюят, че са много мрачни. Нищо че е остаряла и дори Марвел вече се стараят да я развиват и разнообразяват.

Друг голям проблем са тоналните несъответствия между различните сцени. В един момент гледаме вълнуващо подводно царство с фентъзи герои, в следващия същите хора се превръщат в Индиана Джоунс в пустинята. В един кадър слушаме исландска фолк-балада, подсилваща драматичен момент, в следващия минаваме на ваканционен рап от Питбул, сякаш сме седнали върху дистанционното и сме превключили канала на телевизизора без да сме разбрали. Сега гледаме красиви подводни градове с богати и изпипани детайли, след секунди виждаме злодей, излязъл от „Пауър Рейнджърс“, барабар с типичните за долнопробното детско режисьорски похвати и движения на камерата. Тук искаме да сме сериозни и драматично-епични с грандиозни подводни битки, там слагаме октопод да свири на барабани. Хуморът е в изобилие, но през целия филм нито един човек в киното не се засмя поне веднъж.

Разбира се, нищо от това няма значение, защото вие не отивате на „Аквамен“ с очаквания за стойностно кино. Отивате заради зрелищата. За мъжете това са битките и екшънът, а за жените – Джейсън Момоа. За първото няма какво да говоря, маркетингът вече е показал абсолютно всичко, заслужаващо си да се види, събрано в едно удобно видео, което да ви спести ходенето на кино:

Сега за Джейсън Момоа. Той заслужава отделен абзац, тъй като филмът изцяло се гради на персоната му. Актьорът изпълнява главната роля с лекота и видимо се забавлява и наслаждава на преживяването. Разбира се, това не е свързано с актьорски талант, а с разголени мускули, мъжествено ръмжене и чаровни усмивки. Ако търсите точно това и нищо повече, то със сигурност няма да останете разочаровани от „Аквамен“. Ако губите ума и дума при вида на Момоа с тризъбец и добре оформени гърди, клишетата и проблемите въобще няма да ви интересуват. И режисьорът Джеймс Уан много добре знае защо сте отишли на кино, така че прави всичко възможно да експлоатира дарбите на Момоа на макс (снима го без горни дрехи, където може).

Друг е въпросът защо намирате човек с нехигиеничен вид за секс-символ (филмът дори се шегува с това, че той смърди на пот, нищо че уж прекарва половината си време под вода), но фетишите ви са си ваша работа и никой не може да ви съди за тях. В крайна сметка, дори интелектуалците и интелектуалките имат нужда от секс, а ако го нямат – оплакване на очи. Момоа удря по най-първичните сексуални щения на привлечените към мъжкия пол и няма лошо да сте готови да дадете пари за това, но просто не си правете илюзии, че във филма има нещо повече от гъделичкане на либидото ви. Ако пък сте от консервативните хора, които се оплакват от политкоректността и виждат в нея геноцид над традиционния мъж, тук можете да аплодирате – Аквамен олицетворява и промотира всичките ви православни идеали, дори спасява група невинни руски войничета от озъбени чернокожи пирати. Би било тъпо да обвинявате Холивуд в налагане на „неолиберална диктатура“ след този филм.

Другите актьори и персонажи съществуват основно, за да движат историята около Момоа. Злодеят е абсолютно бездушен и невзрачен, мацката е красива и нищо повече, само Никол Кидман си дава зор да вкара някаква емоция и човещина в майката на Аквамен, но сценарият не й дава много възможности.

Лошото е, че ако не се впечатлявате от екшън или неподстригани и необръснати мускулести мъже, Aquaman не може да ви предложи абсолютно нищо. Даже на моменти ще ви идва доста скучен и ще ви провокира да си вадите телефона, защото дори 533-тият фейсбук пост с елхичка и пожелания за Весела Коледа ще е по-интересен от ставащото на екрана. Хубавото е, че ако се впечатлявате от екшън или Джейсън Момоа и не ви трябва повече, филмът ще ви хареса, защото има по много от двете.

Моята оценка:
История – 3.50
Герои – 3.50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 4.50
Eлементи на изненада – 3
Теми за размисъл – 3.50
Емоционален заряд – 3
Фантастични елементи – 3.50
Саундтрак – 3
Старание на екипа – 3.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Общ успех: Добър (3.60)